Решение № 2643 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206431 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 115057 от 01.04.2025г. по описа на СРС(разпределено на 30.04.2025г.) от Д. А. Т. с ЕГН ********** чрез адв. Т. Й. с адрес в гр.

С. , ул. Д. П. № *, ет. *, офис № * срещу Наказателно постановление N 24-4332-033682 от 26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от адв.Г. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният иска отмяна на НП по съображения , изложени в жалбата.

Претендира разноски.

В жалбата се излагат аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

1

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО.

Становището е идентично със всички становища, постъпващи от процесуалните представители на началник група ОПП СДВР, очевидно не е изготвено по конкретното дело , но се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на претендирани от жалбоподателя разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Д. А. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332033682 от 26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 13.09.2024г. И. М. – служител на 09 РУ СДВР в присъствието на И. К., съставила Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1126954/13.09.2024г. срещу Д. А. Т. с ЕГН ********** за това, че на ***г. около **ч. в гр.С. по бул. Д. Н. с посока на движение от ул. И. Г. към бул. Л. П., управлявал МПС – л.а. „А. *'' с рег.№ ***, собственост на С. П. П. , като автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Служебно прекртатена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП от 28.08.2024г. ‘‘.

Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 17.02.2025г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липсата на субективен умисъл.

Вярно е , че прокурорът е разсъждавал върху липсата на сключена застраховка ГО(чл.

143, ал. 10 от ЗДВП), каквито факти не се установяват, но и така е заключил, че липсва субективен умисъл, който извод е релевантен и по отношение задължението по чл. 143, ал.

15 от ЗДВП.

Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 24-4332-033682 от 26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в 2 посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил – 13.09.2024г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.

Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно между страните.

Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.

За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за изискуемия умисъл.

Прокурорът е обсъдил въпроса за вината подробно , като е приел , че деянието не е престъпление поради липса на субективен умисъл , който извод съдът споделя.

Съдът на собствено основание не установи виновно поведение от страна на Т., освен неизпълнение на задължението му в едомесечен срок от придобиване на процесното МПС да го пререгистрира в СДВР..

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е бил придобит от Д. Т. на 26.06.2024г. чрез покупка от С. П. П. и е представен за пререгистрация едва на 16.09.2024г.

На 28.08.2024г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по електронен път в портала на МВР без собственикът да е уведомен за това.

Към момента на спирането му за проверка на 13.09.2024г. автомобилът е бил с поставени регистрационни табели , издадени за него с номер ***.

При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното пркратяване на регистрацията и регистрационните табели не са били иззети, то няма как да се приеме , че същият е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.

На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и 3 по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на основни принципи в административния и наказателния процес.

На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.

Абсурдно е да не се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика за неизпълнение на задължението му за пререгистрация, а да се ангажира такава за нарушение по чл. 140 от ЗДвП.

Подобно действие, доколкото не е прецедент , а практика може да формира обосновано предположение , че се извършва с цел „отчитане“ на дейност при очевидната му несъстоятелсност.

Следва да се посочи, че и след постановяването на задължителна съдебна практика, АНО продължава да не се съобразява с нея и издава Наказателни постановления при идентична с описаната фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, каквито се претендират.

Представен е списък с разноски , в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и 10 лева за държавна такса..

Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Наредбата), дължимото минимално възнаграждение е в размер от 1000 лева.

С решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 СЕС приема, че Наредбата противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.

Съдът счита , че адвокатско възнаграждение , дори в неговия минимален размер от 1000 лева е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на въззивната жалба, и едно съдебно заседание.

Предвид това, съдът намира, че следва определи възнаграждение в размер на 500 лева и да отхвърли искането в останалата му част до 1000 лева и за държавна такса, каквато по АНД не се дължи.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-033682 от 26.02.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Д. А. Т. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.