Решение № 1220 от 07.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. Бургас, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д.И. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120204154 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Н. П. Т., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 54/19.09.2023г, издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 Закон за храните (ЗХ), вр. чл. 24 от ЗХ, на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв В.В. от АК-Бургас, която поддържа жалбата и сочи допълнителни доводи за незаконособразност.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 20.09.2023 г.- л. 10, а жалбата е депозирана на 03.10.2023 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2023г. от страна на служители на ОДБХ-Бургас била извършена проверка в обект- временна постройка 55 кв.м., находящ се в м. „***“, землището на гр. ***, ПИ ***, като се установило, че лицето Н. Т. извършва в обекта търговия с храни, без същият да е регистриран или одобрен по реда и условията на Закона за храните. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 0008685/04.08.2023 г.

1

Бил съставен АУАН № 0000987 на 04.08.2023 г. в присъствието на двама свидетели, както и на Н. Т., като последният отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

Срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е постъпило писмено възражение.

На 19.09.2023г. е издадено и обжалваното НП, с което наказващия орган е възприел фактическите констатации в АУАН и е издал НП, с което за нарушение на чл. 23, вр. чл. 24 от ЗХ на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ е наложил глоба в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя и св. М. Х. бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.

Липсват основания, от които да се направи извод, че тези двама свидетели са предубедени по някакъв начин. Обратно, съдът не кредитира показанията на св. Е.Т.. Изложеното от нея противоречи в по-голямата си част на изложеното от другите двама свидетели, като Т. е и лице, което се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ясно е посочено, че отговорността на Т. е ангажирана за това, че е извършвал търговия с храни в обект без да има разрешение и без обектът да е одобрен по реда на ЗХ.

Поради това и правилно са посочени разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от ЗХ, като не може да се приеме, че непосочването на конкретна алинея, предложение и т.н., по някакъв начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Освен това, в чл. 24 от ЗХ не се съдържа задължение за правните субекти, а се посочва как се поддържа регистърът, който се визира в чл. 23. Поради това и не може да се приеме, че е налице неяснота относно вмененото нарушение.

Липсват нарушения и при изготвянето на АУАН, като се доказа по надлежния ред, че жалбоподателят е отказал да го получи и подпише.

В обобщение, липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление.

Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Определение за дистрибуция на храни е дадено в пар. 1, т. 6 ДР на ЗХ „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В случая се установява, че жалбоподателят извършва търговия на храни, което обстоятелство е установено от извършената проверка, съгласно представения в тази насока констативен протокол и показанията на свидетелите К. и Х..

Действително по време на проверката не е установена продажба, но от всички 2 обстоятелства, които са констатирани може да се направи единствен и несъмнен извод, че в обекта се извършва търговия с храни. На първо място, установено е наличието на храни и напитки в обекта- риба, калмари, алкохолни и безалкохолни, като е без значение количеството. Отделно от това е устнаовено наличието на множество маси, което излгежда нелогично за обект, за които се твърди да се ползва единствено като жилище. Твърдението на св. Т., че това е жилище се оборва и от констатацията, че при започване на проверката в обекта е имало двама човека, които очевидно свободно са влизали и излизали. Накрая, установява се, че е имало и ценоразпис (меню), като изглежда нелогично твърдението на св.

Т., че то било оставено, за да оставяли децата пари, когато идвали да ядат и пият. Всички гореизброени констатации сочат на извода, че действително е обекта се извършва търговия, което представлява дистрибуция по смисъла на чл. 23 от ЗХ.

Налице е и обект по смисъла на закона, като съгласно пар. 1, т. 10 ДР на ЗХ обект е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. В случая се установява извършването на търговия, което е дейност с цел печалба, като мястото, където се е извършвала търговията е временна постройка от 55 кв.м.

Не се установи обектът да е включен в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, с което е нарушен чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на жалбоподателя.

Като извършващ търговия с храни жалбоподателят е длъжен да извърши регистрация на обекта по реда, предвиден в чл. 26 ЗХ. В случая обаче е извършвал на 04.08.2023г. дейност без да е била извършена регистрацията по предвидения за това в закона ред и да е включен в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ и без да е било налице одобрение по закона, в нарушение на чл. 23 ЗХ, поради което и правилно е бил санкциониран по чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от нрго преди датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на глоба в минимален размер.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 54/19.09.2023г, издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 Закон за храните (ЗХ), вр. чл. 24 от ЗХ, на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, на Н. П. Т., ЕГН: **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4