Определение № 385 от 15.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Габрово, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500208 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от пълномощника на ищцата адв.Д. М., управител и представител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на определение №93 от 07.03.2025г. по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 910лв. с ДДС, вместо присъдените само 50лв.

Жалбата е процесуално допустима.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционното производство е образувано по два предявени иска и следва да се определи адвокатско възнаграждение за всеки от тях .

Сочи се, че определеният размер от 50лв. говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив. Оспорват се изводите на съда, че делото не е с фактическа и правна сложност.

Постъпил е писмен отговор от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, с който частната жалба е оспорена като неоснователна.

Въззивният съд ,като взе предвид изложените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С молба вх.№374 от 07.02.2025г. пълномощникът на ищцата е поискал да бъде изменено постановеното по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС.

От данните по делото не се установява до подаване на молбата по чл.248 ГПК решението да е било връчено по надлежния ред на ищцата и да е изтекъл срока по чл.248,ал.1 ГПК. С оглед на това, като се е произнесъл с определение №93 от 07.03.2025г. по гр.д.№184/2023г. по описа на РС-Дряново, по същество на заявеното искане за изменение 1 на решението в частта за разноските , първоинстанционният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

С постановеното по чл.248 ГПК определение №93 от 07.03.2025г. първоинстанционният съд е изменил решение №104/11.10.2024г. по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново в частта за разноските, като е осъдил ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД да заплати на ЕАД“Д. М.“ сумата от 50лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата Ю. И. Д., на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. В останалата част молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение. При определяне размера на възнаграждението съдът е приел, че осъществената по делото процесуална защита от адв.М. е единствено с подаване на молба вх.№1153/07.05.2024г., с изразено становище по проекта за доклад , кратко становище по същество и направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Приел е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност , проведено е едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства и без явяване на пълномощника на страната. Изложени са доводи, че не следва да се присъжда ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като се касае за безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

Предмет на въззивно обжалване е определението по чл.248 ГПК в частта , с която е определен от съда размера на дължимото на основание чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата само в размер на 50лв.

При определяне размера на дължимото на основание чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените процесуални действия от адв.М., както и практиката на СЕС по дело С-438/22 г. Не се установяват обстоятелства ,които да дават основание да бъде увеличен този размер. В случая предметът на делото не е с фактическа и правна сложност , оспорени са като недействителни две клаузи от един договор, не са изготвяни експертизи, събирани гласни доказателства, делото е решено в едно съдебно заседание без участие на представители на страните. Пълномощникът на ищцата адв.М. е встъпил на по-късен етап на развилото се исково производство пред РС-Дряново, като извършените от него процесуални действия са единствено с представяне на кратко писмено становище, без доказателствени искания и без явяване в с.з. Предвид изложеното няма основание да се определи адвокатско възнаграждение в размер над приетия от първоинстанционния съд от 50лв. В този размер от първоинстанционният съд не е включен ДДС.

От данните по делото се установява че адвокатското дружество „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС, поради което приложение следва да намери нормата на на § 2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа ,загл. изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г./ , като това правило е приложимо и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗА ., в който смисъл са постановените опр. № 4066 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2023 г., II г. о., ГК, опр. № 2281 от 16.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1127/2023 г., I т. о., ТК, опр. № 3006 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2023 2 г., III г. о и др. С оглед на това дължимото възнаграждение на пълномощника на ищцата следва да включва и ДДС. В случая ДДС е 10лв. върху присъденото възнаграждение от 50лв., като общо дължимото е 60лв. с ДДС.

На основание изложеното обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските относно включването на ДДС върху възнаграждението, което следва да се определи на пълномощника на ищцата по чл.38,ал.2 ЗА , като се присъди и сумата от 10лв. ДДС върху присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер на 50лв. В останалата част , с която е оставено без уважение искането на пълномощника на ищцата за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА над сумата от 60лв. с ДДС , обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения ,въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №93 от 07.03.2025г. по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново в ЧАСТТА ,с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за присъждане върху определеното по чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 50лв. на ЕАД „Д. М.“ и ДДС , вместо което постанови:

ИЗМЕНЯ решение №104/11.10.2024г. по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново , като ОСЪЖДА ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК***, да заплати на ЕАД“Д.

М.“, представлявано от управителя Д. М. М. и сумата от 10лв. – ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 50лв. за оказана безплатна помощ на ищцата Ю. И. Д., на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА / общо сумата от 60лв. с ДДС/.

ПОТВЪРЖДАВА определение №93 от 07.03.2025г. по гр.д.№184/2023г. на РСДряново в останалата обжалвана част , с която е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на решение №104/11.10.2024г. по гр.д.№184/2023г. на РС-Дряново в частта за разноските с определяне на основание чл.38,ал.2 ЗА на ЕАД“Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., за оказана безплатна помощ на ищцата Ю. И. Д. адвокатско възнаграждение в размер над 60лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4