Решение № 26 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600046 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК, във вр. с чл.306, ал.1, т.1, пр.1 от НПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба на А. В.

М., ЕГН **********, против Определение № 918 от 21.12.2023 година, постановено по ЧНД № 1591/2023 година по описа на Пазарджишкия районен съд.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 и ал.3 от НК, съдът е определил и наложил едно общо най-тежко наказание на А. В. М. в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода по влезли в сила присъди НОХД № 517/2018 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив и по НОХД № 759/2022 год. по описа на РС - Пазарджик.

На основание чл.25, ал.4 във връзка с чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на определението за кумулацията.

1

На основание чл.25, ал.4 във връзка с чл.67, ал.3 от НК е постановил в рамките на определения изпитателен срок А. В. М. да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА, определена му с присъдата по НОХД № 759/2022 год. по описа на РС Пазарджик.

На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.3 от НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 4000 лева, наложено на А. М. по НОХД № 517/2018 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, което приспаднал изцяло поради пълното му изпълнение.

Недоволен от това определение, осъденият Маврудиев го е обжалвал с твърдения, че е незаконосъобразно на първо място, защото съдът е постановил определеният петгодишен изпитателен срок да започне да тече от влизане в сила на определението за кумулацията, вместо от датата на влизане в сила на първата условна присъда по НОХД № 517/18г., по което вече е изминал изпитателен срок от почти четири години, който следвало да се зачете. На второ място изтъква, че с присъдата по НОХД № 759/22г. е постановено в рамките на петгодишния изпитателен срок да се търпи пробационна мярка за срок от една година, която осъденият вече търпи от мес. декември 2023г. В същото време, при положение че с определението за кумулацията е постановено петгодишния изпитателен срок да започне да тече от влизането му в сила, то било неясно дали изминалия вече период, през което е търпяна пробационната мярка, ще бъде зачетен. Накрая се сочи и това, че неправилно било присъединено към най-тежкото наказание, наказанието глоба в размер на 4000 лева, наложено по НОХД № 517/18г., при положение че същата е била платена.

Иска обжалваното определение да бъде изменено, като бъде определено едно общо най-тежко наказание от 2 години ЛС, което бъде отложено за изпитателен срок от 1 година и да бъде отменено присъединяването на наказанието глоба в размер на 4000 лева.

Срещу въззивната жалба не е подадено възражение от страна на прокуратурата.

В съдебно заседание молителят подържа жалбата си и иска нейното 2 уважаване.

Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна, като излага кратки съображения в тази насока.

Настоящият въззивен съдебен състав намери, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Данните по делото сочат на следното:

А. В. М. е осъждан, както следва:

1. По НЧХД № 3097/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, с присъда влязла в сила на 05.06.2019г. е осъден за престъпления по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, предл.1 във връзка с ал.1, т.1, т.2 и т.4, във връзка с чл.147, ал.1 от НК, извършени съответно на 26.01.2018 год. и 29.01.2018 год., за които са му били наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и обществено порицание – за първото престъпление и глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание – за второто престъпление. На основание чл.23 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. Наказанието обществено порицание е било изпълнено на 22.07.2019 год., а глобата е била изцяло платена на 24.03.2022 год.

Първоинстанционният съд е формирал законосъобразен извод, че деянията за това първо осъждане на молителя не следва да участват в групирането по оформената съвкупност и наложените наказания не следва да се кумулират, т.к. на 25.03.2023 год., т. е. 1 година след изпълнението на наказанието глоба е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86, ал.1, т.3 от НК.

2. По НОХД № 517/2018 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с присъда влязла в сила на 27.02.2020 год., е осъден за престъпление по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.2 от НК, извършено на 29.05.2014 год., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години, както и глоба в 3 размер на 4 000 лева. Наказанието глоба е било изцяло изпълнено на 05.04.2022 г., видно от представената от А. М. вносна бележка – документ №46053769/05.04.2022г.

3. По НОХД № 759/2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с присъда влязла в сила на 25.10.2023 год. е осъден за престъпление по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 03.06.2011 год. до 08.06.2012 год., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.

На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено в рамките на изпитателния срок да изтърпи пробационна мярка по чл.42 а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок от 1 година.

При тези данни, от правна страна, законосъобразно първостепенния съд е констатирал, че деянията по НОХД № 517/2018 год. и по НОХД № 759/2022 год. са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и са налице основанията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. В тази връзка абсолютно правилно е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание по тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години.

Като е съобразил изминалия дълъг период от време, считано от извършване на деянията, съдът законосъобразно не е променил режима за изпълнението на общото наказание, а на основание чл.25 ал.4 във вр. с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му е било отложено за изпитателен срок от 5 години. Абсолютно правилно е било постановено, че изпитателният срок започва да тече, считано от влизане в сила на обжалваното определение. В тази насока е налице трайна съдебна практика в смисъл, че когато на основание чл.25, ал.4 от НК съдът отложи изтърпяването на общото наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени в съвкупността, губят самостоятелното си значение. Преценката за наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК по отношение на общото наказание включва и размерът на изпитателния срок, който не може да започне да тече от момент, различен от този на влизане в сила на определението по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК /виж 4 например Р. № 159/08.05.2012г. по н.д. № 457/2012г. на ВКС, ІІ н.о. и Р. № 549/16.12.2013г. по н.д. № 2021/2013г. на ВКС, ІІ н.о./.

В този смисъл е неоснователно възражението във въззивната жалба за незаконосъбразност на определението в тази му част. Не намира опора в закона и искането на молителя за зачитането на вече изминалия изпитателен срок по първата влязла в сила условна присъда, включена в съвкупността, респ. за определяне на изпитателен срок от порядъка на една година при извършване на кумулацията. Още повече, че такъв размер на изпитателен срок е недопустим за пълнолетни извършители на деяния, които са били осъдени условно.

След като е наложил общото най-тежко наказание и отложил неговото изпълнение, съдът абсолютно законосъобразно е постановил в рамките на определения изпитателен срок М. да търпи пробационната мярка, определена му с присъдата по НОХД № 759/2022 год., а именно по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично за срок от една година. Напълно споделяем е направения от районния съд извод, че пълноценно постигане на поправителнопревъзпитателен и принудително-възпиращ ефект спрямо осъдения М., респ. за катализиране на процеса и формиране на нова ценностна система у него, целяща привързването му към обществено полезен начин на живот, е необходимо в рамките на определения изпитателния срок да се търпи посочената мярка за контрол и въздействие.

Все така законосъобразно съдът е присъединил изцяло към определеното общо най-тежко наказание ЛС, наказанието глоба в размер на 4000 лева, наложено на осъдения М. по НОХД № 517/2018 год. Това е сторено в съответствие с разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.3 от НК, макар и да не са изложени пространни съображения в тази насока.

Несъмнено е обаче, че кумулативно наложеното наказание глоба по НОХД № 517/2018 год. е наложително да се присъедини изцяло към определеното по съвкупността общо най-тежко наказание ЛС, т. к. така в най-пълна степен ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Веднага след присъединяването на наказанието глоба, съдът го е приспаднал, поради пълното му изпълнение, при което е действал юридически прецизно, т.к. се е произнесъл по всички въпроси, възникнали в конкретното производство.

5

Обжалваното определение на Пазарджишкия районен съд е правилно, законосъобразно, обосновано и справедливо, а въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 918 от 21.12.2023 год., постановено по ЧНД № 1591/2023 година по описа на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6