Решение № 511 от 24.01.2017, Софийски градски съд

Р E Ш

Е Н И Е

№ ………., 24.01.2017 година, град София,

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав, на двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ : Валентина А.

При секретаря Е.К., след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5231 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по общия исков ред на ГПК.

Образувано е по обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С.Т.С. срещу К.П..

Ищцата С.Т.С. твърди в исковата си молба, че на

29.11.2010 г. сключила споразумение с ответницата К.П., с което ответницата се задължила да върне на ищцата, в качеството й на заемодател дадените от нея в заем суми в размер на 302 300 евро, ведно с дължимата лихва за периода от 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г. в размер на 69 652.44 евро на 28.02.2011 г. Поради неизпълнение на така уговореното в срок, бил подписан Анекс към Споразумението от 29.11.2011 г., с който срока за издължаване бил продължен до 31.03.2011 г.

Ищцата сочи още, че

Споразумението от 29.11.2010 г. било подписано в присъствието на М.Н. А., като при подписването му ответницата К.П. заявила, че задържала за себе си сумата от 123 840 евро, а разликата от 178 160 евро предала на Е.Л.К., като той лично се ангажирал да ги върне. Ищцата поканила ответницата да изплати доброволно задълженията си, чрез нотариална покана, връчена на 10.10.2013 г.

Ишцата депозирала заявление по чл. 417 ГПК относно дължимите лихви за периода от 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г., като за тях получила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което изрично заявява, че те не са предмет на производството.

Тъй като нито К.П., нито Е.Л.К. платили на ищцата главницата по заема и дължимите лихви за периода от 29.11.2010 г. до датата на този иск, ищцата иска да бъде осъдена К.П. да й заплати 70 000 евро – частична претенция от общо дължимите 302 300 евро – дадена в заем сума и 30 000 евро, частична претенция от общо дължимите 78 732.36 евро – дължима лихва за забава за периода от 01.12.2010 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до пълното изплащане на задължението.

С допълнителна молба уточнява, че претенцията за лихви за забава, считано от 01.12.2010 г., се основава на договореното в споразумението от 29.11.2010 г. буква „В“, като счита, че лихва се дължи от датата на получаване на заемната сума, което обстоятелство ответникът декларирал в буква „А“ от същото споразумение. С молба, приложена на лист 101-102 от делото, ищцата заявява, че паричните средства, предмет на настоящето съдебно производство били предоставени на ответницата в присъствието на свидетел.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата си претенция, като пледира за уважаването й. претендира разноски по представен списък по чл.

80 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 94582/12.07.2016 г.

Ответницата К.П., чрез назначения й особен представител, в подадения отговор на исковата молба, оспорва исковете.

Заявява, че не е сключвала договор за заем с ищцата и не е получавала от нея в заем никаква сума. Оспорва да е подписвала Споразумението от 29.11.2010 г., а ако го е подписала – твърди, че то е нищожно, тъй като ответницата не е изразявала съгласие с него, същото е на български език, който тя не владее и не е разбрала съдържанието му. Твърди още, че нотариалното удостоверяване на подписа й под Споразумението е нищожно, тъй като нотариусът не е назначил преводач при заверката му. Същите твърдения излага и по отношение на Анекса към Споразумението. Евентуално прави възражение за унищожаемост на двата документа поради въвеждането й в заблуждение при подписването им от ищцата.

Оспорва и претенцията за лихва, като на първо място сочи, че след като ищцата твърди, че падежа на главното вземане е 31.03.2011 г., то за периода 01.12.2010 г. до 31.03.2011 г. акцесорното вземане не е възникнало. В останалата му част го оспорва като неоснователно, предвид неоснователността на главната претенция.

Прави и възражение за погасяване на главното и акцесорното вземане по давност.

Прави и твърдение, че ищцата не разполага с доходи, които да са й дали възможност да предостави в заем процесната сума.

Допълнително уточнява възраженията си, като в случай, че се докаже, че ответницата е подписала представените с исковата молба споразумение и анекси към него, тя е била въведена в заблуждение относно действителното им съдържание, като е считала, че подписва договор за наем или анекс към такъв договор или друг подобен договор.

В хода на съдебното дирене, чрез назначения й особен представител поддържа заявеното в отговора становище и пледира за отхвърляне на исковите претенции по изложените в него съображения. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмена защита, вх. № 94977/13.07.2016 г.

С определение от

06.07.2015 г., по искане на ищцата, е допуснато привличане в процеса на трето лице помагач на страната на ищцата и като такова е конституиран Е.Л.К..

Трето лице помагач на страната на ищцата Е.Л.К., в първото по делото съдебно заседание оспорва исковата молба като неоснователна, а като поддържа, че не е поемал задължение да върне на ищцата сума, предоставена му от ответницата К.П., нито пък получавал от ищцата парични суми. Пледира за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна. Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, като прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение. Окончателното си становище по делото излага в писмена защита, вх. № 94072/11.07.2016 г.

Доказателствата са писмени и гласни, изслушано е заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните няма безспорни обстоятелства.

Видно от представеното по делото споразумение от 29.11.2010 г., с нотариална заверка на подписите, направена от В.М., нотариус в района на СРС, рег. № 053 на Нотариалната камара, рег. № 11191, на 29.11.2010 г. страните С.С. и К. П. са се съгласили, че на 20.11.2008 г. С., като заемодател, предоставила на П., като заемател, сумата от 302000 евро, която сума не била върната до датата на споразумението, поради което дължал същата изцяло, заедно със законна лихва върху нея, изчислена за периода от 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г. в размер на69652,44 евро, като споразумението им било с предмет за връщане на заемната сума до 28.02.2011 г., заедно с лихвата, посочена в буква „В“ на споразумението. За периода от подписване на настоящето споразумение до падежа заемателят дължал лихва в размер на 8% годишно върху заетата сума, като целият размер на лихвата по т.1. и по буква „В“ бил платим еднократно при издължаване на заетата сума.

Заемодателят имал право да иска предсрочно връщане на заемната сума, заедно с дължимото възнаграждение, ако срещу заемателят има подадена молба за откриване на несъстоятелност или срещу него бъдат заведени, съдебни, арбитражнси или изпълнителни дела за суми, по-големи от заетата сума, както и в случай, че заемателят поеме задължения за суми, по-големи от заетата сума, в който случай той изпращал до заемателя писмена покана за плащане. Заемателят бил длъжен да върне на заемодателя заемната сума по реда и в сроковете, посочени в настоящия договор, да изплати уговорената лихва и да е сключва договори и сделки, които да увреждат интересите на заемодателя. Договорено било, че в случай, че заемателят не върне заетата сума, заедно с дължимите лихви в срока по т. 1.1, същият дължал законна лихва, включително и върху дължимата до момента лихва за периода на забавата, както и че подписите на страните по настоящето споразумение ще бъдат нотариално заверени, като в случай на неизпълнение на засълженията на заемателя за връщане на заетата сума, същото споразумение ще служи като основание за издаване на заповед за изпълнение. Споразумението било подписано от страните, като не е отразено назначаването и/или участието на преводач от и на сръбски език, предвид факта, че ответницата е гражданин на Р.С., както и присъствието на трети лица при сключване на споразумението.

Видно от анекс към споразумение за издължаване на паричен заем от 29.11.2010 г., сключен между същите страни на 24.02.2011 г., същите се съгласили срокът на издължаване на заемните суми да се продължи с един месец, считано от 28.02.2011 г., или падежът на задължението да е 31.03.2011 г.

По отношение на посоченото споразумение и анекс, е открито производство по чл. 193 от ГПК, като е оспорено съдържанието им.

В доказателствената съвкупност е включена покана от ищцата към ответницата, озаглавена от подателя си Покана за доброволно изпълнение”, която видно от представената разписка е достигнала до ответницата на 10.10.2013 г.

Представено е и заявление на ищцата по чл. 417 от ГПК, по коeто било образувано частно гражданско дело № 43829 по описа за 2013 г. на Софишъскш районен съд, Второ гражданско отделение, 71 състав. Горното производство приключило с издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, по която било допуснато незабавно изпълнение. Както заявлението, така и заповедта били издадени въз основа на горното споразумение от 29.11.2010 г. и касаели събирането на сумата от 62652,44 евро, представляваща дължима за периода 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г. лихва. Въз основа на издадената заповед за изпълнение в полза на заявителя бил издаден изпълнителен лист.

От представената молба до ЧСИ В.Л., вх. № 10442/12.12.2013 г., , е видно, че по същата било образувано изпълнително дело № 52482013 Г., с предмет събиране на сумата по издадената срещу ответницата заповед за изпълнение.

В доказателствената съвкупност е включена и декларация от трето на спора лице – М.В. А., с която последната декларира, че на 29.11.2010 г., присъствала на подписването на споразумението от същата дата, сключено между ищцата и ответницата, като в нейно присъствие ответницата декларирала, че от общо предоставената й сима от 302000 евро, за себе си задържала сумата от 123840 евро, а сумата от 178160 евро предала на третото лице помагач Е.Л.К., като той лично се ангажирал да върне получената сума на заемодателката. Горната декларация е с нотариална заверка на подписа, направена под рег. № 2823826.03.2014 г., направена от М.Ш., нотариус в район СРС, с рег. № 042 на Нотариалната камар, като съдържанието на същата е оспорено от ответницата.

Представени са и годишшни данъчни декларации на ищцата, в качеството й на едноличен търговец, за 2010 г., 2011 г. , 2012, 2013 г., както и за същия период годишни данъчни декларации на лицето А.Б.С., за който се твърди, че е съпруг на ищцата, без това обстоятелство да е удостоверено по делото с представяне на надлежни доказателства – заверен препис от акт за граждански брак, рекпективно удостоверение за сключен граждански брак. От същите е видно, че ищцата е декларирала като непогасени към 31.12.2010 г. остатъци от предоставени парични заеми, задължение на „Т. 2” ООД в размер на 106606,84 лева; през 2011 г. ищцатна предоставила на същото дружество паричен заем в размер на 66000 лева, които останали непогасени към 31.12.2011 г. Задължение на това дружество в размер на 66000 лева били декларирани от ищцата като непогасен към 31.12.2012 г. остатък от паричен заем, както и към 31.12.2013 г., а също и към 31.12.2014 г. В представените по делото декларии лицето Александър СТ.в не е декларирал дадени парични заеми, респективно остатъци от такива, дадени в предходни години и останали непогасени към 31.12. на съответната година.

По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и което съдът приема като дадено обективно, компхетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост. Съгласно същото размерът на законните лихви за забава върху претендираната главница в размер на 302000 евро, за периода 01.12.2010 г-11.04.2014 г. е в размер на 104268,50 евро, като изчислението вещото лице извършило по представените по делото доказателства и е представено в табличен вид.

Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8df6f555-d125-4c05-9ba2-73addae8c14d