Решение № 4169 от 19.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330118899 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба предявена от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и евентуален осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на **** г. „Банка ДСК“ ЕАД (правоприемник на Експресбанк АД), е представила кредит в размер на 21000 лева на ответника, като съгласно договора за кредит за текущо потребление от същата дата, при условия, подробно уговорени в договора, „Банка ДСК“ ЕАД изпълнила задължението си по договора за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 21000 лева.

Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя Д. С. на **** г. Сочи се, че по силата на чл. 7.1 от договора страните постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да е 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 20-то число на месеца, както и че кредитът се погасявал, съгласно погасителен план приложение № 1, в който дължимите суми били описани подробно 1 по падеж и компоненти, съдържащи главница и лихва, като крайният падеж на договора бил с дата – 20.08.2026 г. Кредитът бил изцяло усвоен по разплащателната сметка на ответника. На 16.06.2020 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за кредит № *****, с който предвид въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение, свързано с пандемията бил договорен гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца, като срокът на гратисния период се прилагал от 20.06.2020 г. и крайната падежна дата за окончателно издължаване на кредита станала – 20.02.2027 г. На 18.01.2021 г. между страните било сключено допълнително споразумение към Договор за кредит № *****, с което бил договорен гратисен период за заплащане на лихва и главница за периода от 20.01.2021 г., като срокът за погасяване на кредита бил удължен с три месеца и така крайната падежна дата за окончателното издължаване на кредита станала 20.05.2027 г.

Вземането станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост настъпила на основание чл. 10.2 от част II от Договора за кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен, като по кредита липсвало плащане на повече от три дължими вноски, общо в размер на 18 броя неплатени дължими вноски за главница и лихви за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2022 г., в общ размер на 5949.54 лева, като поради неплащане от страна на ответника на задължението по договора за кредит Банката предприела действия за принудително събиране.

Тъй като длъжникът не погасил задължението си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред РС - Пловдив за дължимите по договора суми, като било образувано ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на РС - Пловдив, I гр. състав. Издадена била заповед № **** от 28.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. И. С., с която съдът е разпоредил същият да заплати на кредитора, следните суми: 19000,71 лв. – неплатена главница, дължима по договор за кредит Експресо от 26.07.2019 г.; 1661,61 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.07.2022 г. вкл.; 941,98 лв. – разсрочена лихва за периода от 20.06.2020 г. – 20.03.2021 г.; 124,84 лв. – обезщетение за забава за периода 20.04.2021 г. – 23.07.2022 г. вкл.; 311,40 лв. – законна лихва за периода 24.07.2022 г. – 22.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.09.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 440,81 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Срещу така издадената заповед за изпълнение, от длъжника постъпило възражение, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове в срока по чл. 415 ГПК.

Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи, като бъде признато за 2 установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 19000.71 лева - дължима главница, 1661,61 лева - неплатена договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 23.07.2022 г.; 941.98 лева - разсрочена лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.03.2021 г.; 124.84 лева - обезщетение за забава за периода от 20.04.2021 г. до 23.07.2022 г.; 311.40 лева лихва за забава за периода 24.07.2022 г. до 22.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за посочените по-горе суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. С. не е депозирал отговор на исковата молба.

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК нито е изразил становище по иска. Същият е редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г. – получил е призовката лично, не се е явил и не е изпратил представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г., ищецът чрез пълномощника си – юрк. Б., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Със съобщението по чл. 131 от ГПК на ответника е било редовно връчено и определението за насрочване на делото, в което изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 19000.71 лева дължима главница, 1661,61 лева - неплатена договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 23.07.2022 г.; 941.98 лева - разсрочена лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.03.2021 г.; 124.84 лева - обезщетение за забава за периода от 20.04.2021 г. до 3

23.07.2022 г.; 311.40 лева лихва за забава за периода 24.07.2022 г. до 22.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 535,69 лева и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на ПдРС, І гр. с. разноски, които са в размер от 490,81 лева /440,81 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска“ № 19, СУМАТА от 19000,71 лева /деветнадесет хиляди лева и седемдесет и една стотинки/ – неплатена главница, дължима по договор за кредит Експресо от 26.07.2019 г.; 1661,61 лева /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.07.2022 г. вкл.; 941,98 лева /деветстотин четиридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ дължими разсрочени лихви за периода 20.06.2020 г. – 20.03.2021 г.; 124,84 лева /сто двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода 20.04.2021 г. – 23.07.2022 г. вкл.; 311,40 лева /триста и единадесет лева и четиридесет стотинки/ – законна лихва за периода 24.07.2022 г. – 22.09.2022 г., ведно с ъ с законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.09.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № *** от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 13553/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с.

ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 СУМАТА от общо 635,69 лева /шестстотин тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ - разноски по настоящото дело, както СУМАТА от общо 490,81 лева /четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № ***/2022 г. по описа на ПдРС, І гр. с.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Заверен препис от решението, ведно с приложеното частно гр. дело № ч. гр. д.

№ 13553/2022 г. по описа на ПдРС, І гр. с., да се изпратят на ПдРС, І гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5