Определение № 22 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600002 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от И. С. Г., чрез неговия повереник адв.Ш. срещу определение № 1567 от 29.11.2024 г. на ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по ЧНД № 4611 по описа на ВРС за 2024 г.

С обжалваното определение, съставът на ВРС е потвърдил постановление № 9612 от 14.11.2024 г. на прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 1064/2022 г. по описа на ОД МВР Варна, водено за извършено на 23.07.2022 г. престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се становището, че разследването не е проведено задълбочено, както и че са събрани категорични доказателства за виновно поведение на свидетелите А и Х. Прави се искане за отмяната на съдебния акт и отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Прекратеното досъдебно производство е било образувано и водено срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

1

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не са налице категорични доказателства за да бъде повдигнато обвинение срещу конкретно лице/лица за престъпление по чл.198, ал 1 от НК. Преценил също така, че от събраните доказателства може да се направи извод, че свид.А е извършил престъпление по чл.194, ал.З от НК, за което не следва да му се повдига обвинение, тъй като са налице предпоставките на чл.218б от НК за налагане на административно наказание. Постановил след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ДП да бъде изпратено на Началника на Първо РУ на ОД на МВР Варна за налагане на административно наказание на А.К А. По отношение на престъпление по чл.129 от НК, прокурорът приел, че не са налице достатъчно доказателства кога, от кого и при какви обстоятелства е причинено телесното увреждане а свид.Г., поради което не може да бъде повдигнато обвинение срещу конкретно лице за това деяние.

В хода на разследването се установила следната фактическа обстановка:

На 23.07.2022 г. около 03.00 ч. свид.Г. бил в заведение „......", находящо се на плажната алея в гр.Варна. Там се запознал със свидетелите А и Х. Тримата консумирали алкохол. Около 04.00 ч. си тръгнали и решили да отидат в дома на Г., за да продължат да пият. Тръгнали през Морската градина към бул."Приморски". Подминали хотел „Модус" и продължили към центъра.

Под влияние на поетото количество алкохол през целия път Г. и А се „заяждали" един с друг, залитайки, а Х ги дърпал настрани, за да не се сбият.

В един момент Х решил да се качат на такси и отишъл до паркирани в близост таксиметрови автомобили. През това време другите двама се скарали отново, разменили си обидни реплики, както и удари, като в един момент Г. паднал на земята. А видял, че от джобовете му изпаднал мобилен телефон, както и пари.

Навел се и ги взел от земята. В този момент Х вече се бил върнал при тях.

След като А прибрал вещите на Г., двамата с Х си тръгнали, а Г. станал и се отправил към дома си.

На следващия ден около 14.00 ч, той отишъл в I РУ-ОД-МВР-Варна и съобщил, че е станал жертва на грабеж, при който му бил отнет мобилен телефон „........." и сумата от 800 лв., също така заявил, че е бил ударен по лицето.

2

Както правилно са установили прокурорът и първоинстанционният съд показанията на свидетеля Г. са вътрешно противоречиви – той е бил разпитван четири пъти, като по основните факти дава различни показания:

- при първите два разпита заявил, че след като си тръгнал от „......" с двете непознати момчета, едното от тях го хванало за ръцете, а другото започнало да пребърква джобовете на късите му панталонки и му взели сумата от 800 лв. и мобилния му телефон „.........", както и че няма да може да разпознае двете момчета, не може да ги опише, нито можел да разграничи кой от тях го е дърпал, кой му е взел вещите и кой го е ударил след това;

- при третия разпит Г. заявил, че бил много „почерпен", поради което не си спомнял подробности, само помни, че в един момент усетил някой да му бърка в джоба, където си държал парите. За точната сума, с която разполагал, също не бил сигурен, можело да са и по- малко от 800 лв. Посочил, че не бил сигурен, че единият мъж го държал за ръцете, че разбрал за липсата на вещите си чак когато се прибрал в дома си и

- едва след проведено разпознаване, при четвъртия си разпит Г. посочил кой от двамата разпознати мъже какво точно бил извършил спрямо него.

Изводът на прокурора, че тези противоречиви, объркани, откъслечни, неточни показания няма как да се установи и приеме конкретна фактическа обстановка, е правилен. Правилен е и извода на проверявания съд и на прокурора, че показанията на Г., че е станал жертва на грабеж, не могат да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото.

Горното обуславя и извода на въззивната инстанция, че атакуваното определение, в частта му в която е приет за правилен извода на прокурора за невъзможността да се направи непосредствен и безспорен извод за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК за правилно.

Идентичен е извода на настоящия съдебен състав относно правилността на извода на проверявания съд относно законосъобразността на преценката на представителя на РП-Варна относно наличието на данни за извършено престъпление по чл.194, ал.3 от НК, извършено от свид.А. ВОС напълно споделя съображенията, изложени в постановлението на ВРП, като няма да ги приповтаря.

Преценката на първоинстанционния съд, респ. и на прокурора, че за 3 престъпление по чл.129 от НК също не са събрани достатъчно доказателства също е правилна. Не може да се установи нито кога, нито от кого е било причинено телесното увреждане, нито при какви конкретни обстоятелства.

ПО ЖАЛБАТА:

Постановлението не страда от визирания в жалбата порок – необоснованост, тъй като фактическите положения, приети за установени от прокурора се подкрепят от събрания по ДП доказателствен материал.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че ДП не е проведено обективно, всестранно и пълно, както и че не са извършени всички необходими следствени действия за изясняване обстоятелствата по делото. Напротив, извършените действия по разследването са многобройни и няма други, които да могат да бъдат извършени допълнително, поради което и няма как да бъде преодоляна липсата на категоричност на доказателствата относно извършването на престъпление по чл.198/чл.129 от НК.

Предвид изложените съображения изводът на ВРС за обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора е правилен и обоснован.

В подадената жалба не са посочени конкретни действия, чрез извършването на които да се преодолее липсата на категоричност на доказателствата относно извършването на престъпление по чл.198/чл.129 от НК.

Според съда разследването е пълно, всестранно и обективно, а оплакванията в жалбата са формални и не са конкретизирани.

Предвид изложените аргументи, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение, с което е потвърдено постановлението на ВРП № 9612 от 14.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1064/2022 г. по описа на ОД МВР Варна, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд, ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1567 от 29.11.2024 г. на ВРС, ХХІІ ри състав, постановено по ЧНД № 4611 по описа на ВРС за 2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5