Решение № 251 от 26.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. гр. Хасково, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640101595 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, подадена от С. Б. К., ЕГН **********, от *********, против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район «Каменец», в землището на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор ****** с площ от 659 кв.м.

В жалбата се твърди, че видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 92, том V, дело № 2843/1994г. на Нотариус при Районен съд – Хасково, общият наследодател Х. Я. Г. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, представляващ Лозе с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр.Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с пл. № 2046, при граници: Ц. Я., Й. В.; Г. П. и Г. Ш.. Приживе общият наследодател продал на сина си Б. Х. Г. с договор за покупко-продажба процесния имот, която продажба била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том XI, дело № 3067/1997г. на Нотариус при РС1 Хасково. На 23.10.2011г. наследодателят Б. Х. Г. починал и оставил за свои законни наследници В. А. Г. – съпруга, С. Б. К. и Х. Б. Г. – дъщери, които продължавали да са собственици на имота и да владеят и ползват същия според предназначението му. Посочва се още в жалбата, че не било ясно как имот с идентификатор ****** с площ от 659 кв.м. е новообразуван с одобряването на ПНИ за ж.р. „Каменец“, като същият бил собственост на жалбоподателката по наследство. Този имот не бил новообразуван и не следвало да бъде включван в ПНИ. Имотът съществувал още преди 2009г., не бил предоставян на жалбоподателката с право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не можел да бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Новообразуваният имот, предмет на заповедта за възстановяване на Кмета на Община Хасково, бил с един и същ идентификатор ****** и преди да бъде включен като такъв в ПНИ, даден още при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК-София и не ставало ясно как последният е новообразуван и по какъв критерий е новообразуван и включен в ПНИ като такъв. В случая, с одобрения ПНИ, предмет на обжалваната заповед на Областния управител на Област Хасково и новообразуването на новообразуван имот с идентификатор ****** с площ от 659 кв.м., съществено било засегнато правото на собственост на жалбоподателката С. Б. К..

Процесният имот се отнемал от нея, а тя била собственик по наследство, и се възстановявал със Заповед на Кмета на Община Хасково на наследниците на Х. Г. Г.. Жалбоподателката намира , че за нея е налице правен интерес от подаване на настоящата жалба, тъй като счита Заповедта на областния управител за нищожна в частта, засягаща нейния имот. Счита обжалваната заповед за нищожна, тъй като имот с идентификатор ****** не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради това че имотът нямал характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване възоснова на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследниците на Х. Г. Г. на посоченото основание представлявало съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния акт. В жалбата жалбоподателката заявява още, че е придобила имота на годно правно основание – наследяване, което й право се доказвало по определения за това ред и било обективирано в представените като доказателство нотариални актове. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателката – ПИ с идентификатор ****** по КК на гр. Хасково.

Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

2

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в съдебно заседание. По искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща настоящия спор.

Заинтересованите страни Х. Г. Г., А. Л. И., Р. И. К., К. И. К., Г. И. К., И.

М. К., Д. И. Д., Б. И. Д. и М. И. Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Заинтересованите страни И. Л. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. И. Г., както и заинтересованите страни М. А. Д. и К.

М. П. оспорват жалбата и молят съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Каменец“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ, бр.77/01.10.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.

По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за собственост, придобит по давност от 09.11.1994г., с който Х. Я. Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Лозе с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр.Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с пл. № 2046, при граници: Ц. Я., Й. В.;

Г. П. и Г. Ш., като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том XI, дело № 3067/1994г. на Нотариус при РС-Хасково, на 01.12.1994г. /неправилно посочено от жалбоподателката 1997г./ Х. Я. Г. е продал на сина си Б. Х. Г. посочения имот.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 3363/09.11.2021г., издадено от Община Хасково, е, че Б. Х. Г. е починал на 23.10.2011г. и е оставил за свои законни наследници В. А. Г. – съпруга, С. Б. К. – дъщеря /жалбоподателката по делото/ и Х. Б. Г. – дъщеря.

Представени бяха като писмени доказателства и Протоколи от заседания 3 на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец“, „Кенана“, „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Каменец“, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“ Каменец“, както и техническа документация относно изработването на ПНИ.

Като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2, §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр.Хасково се включват зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

От доказателствата по делото е видно още, че на наследниците на Х. Г.

Г. по Заявление, вх. № 51647/12.05.1992г. и съгласно Решение № 3651/01.04.1998г. на Поземлена комисия – Хасково е било възстановено право на собственост върху нива от 2.200 дка, попадаща в терен по § 4 на гр.Хасково в местността „Старо Новите лозя; нива от 1.500 дка в местността „Старо Новите лозя“, Нива от 12.900 дка в местността „Старо Новите лозя“ и Нива от 1 дка в местността „Старо Новите лозя“, като е посочено, че ще се извърши възстановяването след влизане в сила на ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

Безспорно е още обстоятелството, че конституираните по делото заинтересовани страни са пълният кръг от наследници на Х. Г. Г..

По делото за пълното му изясняване съдът назначи съдебно-техническа експертиза, заключението на която възприема като компетентно и безпристрастно дадено.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот, нанесен в ПНИ на ж.р. „Каменец“, гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, а доколкото заповедта е 4 атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК.

Разгледана по същество същата съображенията за това са следните: се явява основателна, като

Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 от АПК.

Липсата на компетентност на административния орган – материална, териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден възоснова на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В случая оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е обективирана в изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването й да са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до липса на волеизявление.

Настоящият съдебен състав счита, че заповедта е нищожна поради нарушения на материалния закон и неговата цел, които са до такава степен съществени, че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от гледна точка на правовия ред на предизвиканите със същия правни последици. Съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани възоснова на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Според ал.4 на §4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Или, с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед изискванията на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица - тези, 5 които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост.