Решение № 1393 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1393

* 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: * против А. М. Х., с ЕГН **********, от *, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на * Ответникът като собственик на имот, находящ се в *, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 1024,91 лв., от която главница в размер на 965,04 лв. през периода *г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 59,89 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода *г.

1

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № * г. по описа на ПдРС, ХVІ гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 21.10.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от особения представител на ответника адв. Ц., с който оспорва исковата молба като неоснователна. Счита , че исковите претенции не се дължат от ответника. Сочи, че липсват доказателства да е спазена законовата процедура за избор на търговец от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД. Не бил представен нот.заверен протокол от ОС на етажна собственост с решение за избор на търговец за дялово разпределение. Сочения протокол липсвал и нямало положен подпис от ответника. Липсвал и протокол от общото събрание на етажните собственици, притежаващи необходимото по закон мнозинство с подпис на ответника, което означавало, че ответникът нямал качество на клиент на ищцовото дружество и не дължал никакви суми за плащане. Липсвало доказателство, че за процесния период 01.05.2020г.30.09.2021г. собственик на топлоснабдения имот, няходящ се в * е именно ответникът.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищецът А. Х. е потребител на топлинна енергия на обект, находящ се в * *, поради което и съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на 2 имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните.

Следователно за възникване на правоотношението по покупкопродажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство по делото - Препис – извлечение от сметка по партидата на абоната, се установява, че ищецът има задължения за доставена топлинна енергия за посочения обект, находящ се в * * на стойност 965, 04 лева, както и задължения за сумата от 59, 87 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода *г.

Не се спори по делото, а и с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца в молба с вх. № *г. /на л. 62 от делото/, а и видно от представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания за главница и обезщетение за забава са платени в хода на процеса – на 17.03.2023г. /след датата на депозиране на исковата молба/.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащане, извършено на 17.03.2023г. В тази насока извършените от ответника плащания на сумите имат характер на извънсъдебно признание за този факт.

Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на процеса.

Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени както по отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва.

Относно разноските:

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са погасени процесните вземания, преди предявяване на исковата молба 14.03.2023г. Напротив, от 3 представените от ответника доказателства, се установява, че плащанeто е извършено на 17.03.2023г. т.е. на дата, следваща подаването на исковата молба, поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в настоящото производство в общ размер на 375 лева, от които: 75 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за особен представител на ответника.

Към тези разноски следва да бъдат добавени и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVI – ти гр. състав в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против А. М. Х., с ЕГН **********, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А. М. Х., с ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сумата от 357, 55 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода *г. за имот, находящ се в * бул. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 59, 87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода *г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVI – ти гр. състав, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Х., с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сумата в общ размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и в производството по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVI – ти гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5