Решение № 6292 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6292 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110143934 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3299/10.06.2025г. на РС-Сливница, подадена от В. Г. П. срещу „Фератум България“ ЕООД. С Определение № 356/23.06.2025г. образуваното по нея гр.д. № 439/2025г. на РС-Сливница е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане от местно компетентния Софийски районен съд.

Ищцата В. Г. П. чрез адв. Б. Й. – АК-София, е предявила срещу ответника „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор №********/11.11.2024г. за предоставяне на потребителски кредит.

Ищцата твърди, че на 11.11.2024г. сключила по реда на ЗПФУР с „Фератум България“ ЕООД Договор №********/11.11.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 5000,00 лева. Отпусната в заем сума следвало да се върне за 18 месеца при първа падежна дата на 11.12.2024г. с лихва от 1750,00 лева. Общата дължима за връщане сума била посочена като 6750,00 лева. Годишната лихва била 23,33%, а ГПР бил посочен като 49,66%.

Съгласно т. 5 от Договора кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставяно от Мултитюд Банк със седалище в Малта. Според сключения договор за гаранция за поръчителството следвало да се плати такса от 5300,00 лева. Целият договор за кредит бил недействителен. Нямало данни как е изчислен ГПР и дали начинът на изчисляване съответства на законовите изисквания. При изчислението му не била взета предвид сумата от 5300,00 лева за възнаграждение на поръчителя, а това трябвало да бъде направено. Така потребителят бил въведен в заблуждение, тъй като тази сума била разход по кредита.

Предоставянето на обезпечение чрез избран от заемодателя поръчител практически било безалтернативно. Заемодателят и поръчителят били свързани лица.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г. Г. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 314514/29.09.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че заемателят може да избере както собствен поръчител, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително.

1

Обосновава се, че липсва основание да бъдат уважени искове за недействителност на договора за гаранция /такъв по делото не е предявен/. Изтъква, че ищцата сама е избрала поръчителство от Мултитюд Банк. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, което не било забранено, като разходът за нея основателно не се включвал в изчисляването на ГПР.

Ищцата е имала цялата необходима информация и време, за да прецени дали да сключи или не договора. Заемодателят и поръчителят били отделни юридически лица, оперирали самостоятелно, като нямало законова забрана за сключване на сделки от типа на процесните.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г. Г. е подал Насрещен иск, вх. № 315141/29.09.2025г. на СРС, с който е предявил срещу първоначалната ищца иск с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл.

430, ал. 1 ТЗ за осъждане на В. Г. П. да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата от 971,68 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор №********/11.11.2024г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /29.09.2025г./ до окончателното изплащане. Твърди, че ищцата не платила в срок задълженията си по договора, поради което всички вземания ставали предсрочно изискуеми.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск В. Г. П. чрез адв. Б. Й. – АК-София, е подала Молба, вх. № 346243/23.10.2025г. на СРС, с който заявява, че признава предявения иск. Представя доказателства, че е заплатила на ищеца сума, дори по-висока от търсената срещу нея, поради което обосновава необходимост за разноските да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

За насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата и ответница по насрещния иск не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като се поддържа заявената по делото позиция. Ответникът и ищец по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като се поддържа заявената по делото позиция.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците в отговора ú, насрещната искова молба и отговора на ответницата по нея, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Същото се отнася и до предявения насрещен иск.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответника. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен процесният договор за кредит, че ищцата е дала съгласие за сключването му, че същият отговаря на изискванията на ЗПКр, ЗПФУР и останалите нормативни актове, че клаузите му, включително на приложимите общи условия, ако има такива, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказателствената тежест по насрещния иск с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 ТЗ е за ищеца по него. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответницата П. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответницата да я върне и настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ищеца е да 2 докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на заемателя-ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор №********/11.11.2024г. за предоставяне на потребителски кредит със съдържание съобразно представената по делото разпечатка.

По първоначално предявения иск

Съгласно Договор № ********/11.11.2024г. за предоставяне на потребителски кредит „Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставило на В. Г. П. като заемателка сумата от 5000,00 лева при лихва от 23.33% /не е посочено за година, месец, ден или друг период се отнася/, която възлиза на 1750,00 лева. ГПР е посочен като 49,66%. Главницата и лихвата следва да се върнат на осемнадесет вноски съгласно погасителен план /непредставен по делото/ с първа падежна дата 11.12.2024г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и физическо лице за поръчител.

Представена е разпечатка на Договор за гаранция /поръчителство/ от 12.11.2024г. /при подпис на клиента е посочена дата 11.11.2024г./ между ищцата и „Мултитюд Банк“ със седалище в Малта. По силата на договора „Мултитюд Банк“ се е задължило да отговаря солидарно с ищеца спрямо кредитора му по договора за заем от 5000,00 лева, за което му се дължи такса от 5300,00 лева. Клиентът-заемател следва да заплати тази такса по банков път на гаранта в срока по т. 1.6 от Договора – по погасителен план към договора /непредставен/, на 18 вноски с падежи от 11.12.2024г. до 05.05.2026г. Сключването на договора за гаранция не е оспорено.

За ищеца не фигурира задължение за заплащане на конкретно възнаграждение/такса за гарант в договора за кредит, като съответната сума е посочена едва в договора за гаранция /поръчителство/. Според т. 5.1 и т. 5.2 от Общите условия /л.15, гр.д. 439/2025г. на РССливница/ преди сключване на договора заемодателят оценява кредитоспособността на кандидат-заемателя, като при оценката на кредитоспособността взема предвид и предложените в негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши кредитоспособността си, заемателят може да предложи обезпечение, предоставено от гарант-поръчител, одобрен от заемодателя, или да предложи физическо лице – поръчител, също одобрен от заемателя. В същото врече обаче според т.5.5 от общите условия предложеното обезпечение не задължава заемодателя да одобри обезпечението, нито да предостави поискания заем. Според т.5.7 след преценка на кредитоспособността на кандидата за кредит дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателят да предоставя каквото и да било обезпечение.

Според настоящия съдебен състав реално предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице няма никаква пряка връзка с повишаването на оценката на кредитоспособноста, като с клаузите на договора и общите условия и съответни технически обструкции на практика заемодателят принуждава заемателя да приеме възмездно поръчителство на конкретно, предварително определено от търговеца, юридическо лице.

Като дата на договора за заем в договора е посочена 11.11.2024г. В същото време договорът 3 за гаранция, ако и в подпис на клиента да са посочени цифри във формат на дата /11.11.2024/, е с дата 12.11.2024г., т.е. следва договора за заем!

Всичко това еднозначно води до извод, че предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. Ако действително от ищеца се изисква да заплаща възнаграждение за поръчителство, чийто размер му е известен, то това би имало пряко отражение върху действителността на договора за кредит. Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в договора такъв от 49,66% не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора, изчислен ориентировъчно от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, многократно надхвърля позволения от закона процент, стигайки приблизително до над 200%. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл.

19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита, като потребителят следва да заплати възнаграждение по гаранционната сделка в размер, надхвърлящо главницата по договора за кредит. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде приет за нищожен договорът за кредит.