Присъда № 50 от 09.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 50/09.02.2024 г. по НОХД 6854/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който обвинява И. А. М., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 290, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 08.11.2021 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, гражданско отделение, пред 1-19 състав по гр. дело № 8773/2019 г. по описа на СГС, 19 св, пред съд, като свидетел, устно, с изразите: „Живял съм в апартамента“, „Живеех в помещението, което е пригодено като кухня“, „Аз съм живял и в имота на други етажи, но и там“, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че е живял в имот, находящ се в гр. ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, като същият е установено, че не е живял във въпросния имот.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

По делото не са конституирани допълнителни страни.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия И. А. М., като счита, че същото е доказано по несъмнен начин в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Изразява становище, че фактът на извършеното престъпление и неговото авторство се доказва от гласните доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Е. П., Д. Н., П. И., П. И., Р. С., А. П., К.

Р. и Е. П., които последователно и непротиворечиво установяват обстоятелството, че в апартамента, придобит от свидетелката А. П., находящ се на адрес в гр. ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, надпартер, за период от 2009 г. до 2020 г. са живели свидетелите К. Р. и майка му П. И., че двамата са разполагали с ключ от процесното жилище, че в последното никога не е живял подсъдимият М., както и че не му е бил предоставен от когото и да е било ключ за това. Акцентира се на обстоятелството, че обвинението се подкрепя и от писмените доказателствени материали, събрани в хода на досъдебното производство и в проведеното съдебно следствие, като от изискания и приобщен по делото препис от искова молба, инициирала образуването на гражданско дело № 8773/2019 г. по описа на СГС, I-во ГО, I 19 състав се установява, че именно в хода на проведеното по посоченото дело съдебно заседание на 08.11.2021 г. подсъдимият М. в качеството си на свидетел устно и съзнателно с инкриминираните изрази: „Живеех в помещението, което е пригодено за кухня“ и „Аз съм живял и в имота на други етажи, но и там“, е потвърдил неистина, а именно, че е живял в имота, собственост на свидетеля А. П., находящ се в гр. ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, надпартер, като с цитираните изрази и съобщавайки факти, които не 1 отговарят на действителността, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК от обективна страна във формата на изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина“. Навежда се, че неверният факт, че е живял в жилището на свидетелката А. П. категорично е бил правно релевантен по отношение предмета на воденото гражданско производство, инициирано по предявен ревандикационен иск от Р. С..

Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият М. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. М. И., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вмененото на И. А. М. престъпно деяние не е доказано в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. Счита, че от обективна страна деянието е несъставомерно, тъй като изявлението на И. М.: „Живял съм в апартамента“, „Живеех в помещението, което е пригодено като кухня“, е дотолкова неконкретизирано по отношение на продължителността и момента на живеенето, че обективно не е възможно решението на съда по гражданското дело, където са били депозирани показанията, да бъде повлияно от последните, респективно обективно визираните показания не могат да се отразят на правораздавателната дейност на гражданския съд при ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че от субективна страна И. М. е възприемал пребиваването си в апартамента като живеене, съответно и деянието не е съставомерно от субективна страна. Акцентира се на обстоятелството, че по делото не се установява подсъдимият съзнателно да е казал неистина, според собствените му представите, а събраните по делото доказателства за това, че подсъдимият към 06.06.2020 г. е бил установен в жилището, където е бил занесъл храна и лични вещи, дават основание да се предположи, че същият е възприемал това като живеене, както е живял и на друго място в сградата, като по този начин вярно, според представите си, го е възпроизвел като свидетел пред гражданския съд. По изложените съображения моли подзащитният му да бъде оправдан по възведеното му обвинение с правна квалификация по чл. 290, ал. 1 НК.

Подсъдимият И. А. М. разбира в какво е обвинен, отказва да даде обяснения по възведеното му обвинение и поддържа изцяло заявеното от неговия защитник. В гарантираното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. А. М. е роден на 2ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ ЕГН **********.

Подсъдимият И. А. М. живеел в имот, представляващ таванско помещение, находящо се в гр. София, ХХХХХХХХХ Таванското помещение било разположено на пети надпартерен етаж или шести пореден етаж, като същото било собственост на свидетеля Р. П. С., която предоставила въпросния имот на подсъдимия И. М. за безвъзмездно ползване поради приятелските им взаимоотношения. Във връзка с последното подсъдимият М. се регистрирал адресно по настоящ и постоянен адрес на ул.

ХХХХХХХХХХХХ

Посоченият имот, обитаван от подсъдимия М. и представляващ таванско помещение, бил част от кооперация с изградени в нея помещения, включително и жилищни такива, в различна съсобственост. На пети етаж или четвърти надпартерен етаж бил изграден един апартамент с обща площ от 222 кв. м., собственост на М.К.П. който притежавал 3/6 ид. ч. от имота, както и Р.

С., К.П. и Е. П. съответно притежаващи по 1/6 ид. ч. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том II, per. № 6442, дело № 310/2002 г. по описа на нотариус В.Г. вписана под peг. № ХХХ в Нотариалната камара с район на действие СРС, Е. П. и К.П. продали своите дялове на свидетеля А.

П.. Недвижимият имот бил разделен на два самостоятелни апартамента с приблизително еднаква квадратура, като единият апартамент, намиращ се вляво от асансьора, останал за ползване от М.П., а другият апартамент, намиращ се срещу асансьора, се ползвал от свидетеля А. П.. Първоначално в апартамента, находящ се на ХХХХХХХ, четвърти надпартерен етаж живеела св. А. П., а в последствие жилището било дадено за ползване на близък на А.

П. - свидетеля К. Л. Р.. Св. Р. живял в жилището приблизително 10-11 години, като в апартамента пребивавала и майка му, когато идвала в гр. София през седмицата, а почивните дни се връщала в с.Трудовец, където било постоянното й местопребиваване.

През месец юни 2020 г. св. К. Л. Р. не успял да се прибере в апартамента, находящ се на ХХХХХХХ, четвърти надпартерен етаж, като установил, че вътрешната дървена врата била заключена, а в жилището имало някой. Св. Р. уведомил собствениците на апартамента, като на място пристигнали свидетелите Е. П. и Д. Н., заедно със свидетелите П. И. и П. И., както и полицейски служители. Вратата на процесния апартамент отворил подсъдимият М., като заявил, че той живее в имота. Възникнал конфликт, като полицейските служители запечатали жилището до изясняване на случилото се и представяне на относими документи, свързани със собствеността на недвижимия имот. Впоследствие св. Р. напуснал жилището и се преместил на друг адрес.

Във връзка с претенции от съсобствениците относно целия имот – 3 сградата, находяща се на ул. ХХХХХХХХХХХХ били водени множество граждански дела, едно от които било гр. д. № 8773/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1-19 състав, заведено от свидетеля Р. С. срещу А. П. въз основа на искова молба с правно основание по чл. 108 ЗС с петитум искане за осъждане на свидетеля А. С. П. да предаде на ищеца Р. П. С. собствеността и владението на недвижим имот, находящ се в гр.София, ХХХХХХХ, а именно – четвърти етаж, представляващ апартамент, състоящ се от пет стаи – хол, кухня, сервизни помещения с обща площ от 222 кв.м. Във визираното производство бил разпитан в процесуалното качество на свидетел подсъдимият И. М., който в съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 г. в качеството си на свидетел по делото и след като бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване от председателя на съдебния състав, заявил, че е живял в апартамента, находящ се в гр. София, ул. ХХХХХХХХХХХХ ет. 5 /четвърти надпартерен/, че е живял в помещението на имота, което било пригодено за кухня, четири – пет години преди 2020 г., като достъп до имота му били осигурили свидетелят Р. С., майка й и брат й, като му предоставили ключ за жилището. При депозиране на показанията си подсъдимият М. заявил също така, че е живял и в други помещения, находящи се в имота на ул.

ХХХХХХХХХХХХ/таванско помещение/, но живеел и в жилището, собственост на свидетеля А. П., въпреки че същият не бил живял във въпросния имот.

Във връзка с депозираните от подсъдимия М. показания в производството по гр. д. № 8773/2019 г. по описа на СГС, ГО, 1-19 състав , бил подаден сигнал до Прокуратурата на Република България и било образувано досъдебно производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни – показанията на свидетелите Е. Б. П. (л. 69 – л. 71 от СП), Д. П. Н. (л. 71 – л. 73 от СП), П. Н.

И. (л.73 – л. 74 от СП), П. И. И. (л. 74 – л. 76 от СП), Р. П. С. (л. 76 – л. 77 СП, в т.ч. приобщените в цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, дадени пред разследващите органи и находящи се на л. 130 и гръб от ДП), А. С. П. (л.86 – л. 87 от СП), К. Л. Р. (л. 87 – л. 88 от СП), Е. Х. П. (л.98 – л. 99 от СП); писмени – сигнал до Софийска районна прокуратура (л. 7 – л. 8 от ДП); жалба от А. С. П. до Софийска районна прокуратура (л. 9 – л. 11 от ДП); постановление на СРП от 25.11.2020 г. по пр.пр. № 34976/2020 г. по описа на СРП (л.12 – л. 14 от ДП), протокол от съдебно заседание, проведено по гр.дело № 8773/2019 г. по описа на СГС, I ГО, I – 19 състав от 14.06.2021 г. (л. 15 – л. 18 ДП), протокол от съдебно заседание, проведено по гр.дело № 8869/2020 г. по описа на СГС, I ГО, I – 21 4 състав от 08.04.2021 г. (л. 19 – л. 22 ДП), протокол от съдебно заседание, проведено по гр.дело № 8773/2019 г. по описа на СГС, I ГО, I – 19 състав от 08.11.2021 г. (л. 23 – л. 24 ДП), справка за постоянен и настоящ адрес на И. А.

М. (л. 41 – л. 43 от ДП), справка за регистрирани лица на адрес гр.София, ХХХХХХХ, ет. 5 (л. 45 – л. 49 от ДП), справка от Столична община, район „Триадица“ (л. 51 от ДП), справка от Служба по вписванията (л. 53 – л. 58 от ДП), справка от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (л. 62 от ДП), справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър (л. 140 от ДП), справка от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (л. 142 – л. 144 от ДП), искова молба от Р. П. С. срещу А. С. П. (л. 95 – л. 96 от СП), справка за съдимост (л.

14 от СП), както и останалите писмени доказателства, приобщени към делото по съответния надлежен за това ред по НПК.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че по делото по категоричен начин се установява, че на инкриминираните време и място, а именно на 08.11.2021 г. в гр. София, в сградата на Софийски градски съд, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, гражданско отделение, пред 119 състав по гр. дело № 8773/2019 г. по описа на СГС, 1-19 с-в, подсъдимият И. А. М. пред съд, като свидетел, устно, с изразите: „Живял съм в апартамента“, „Живеех в помещението, което е пригодено като кухня“, „Аз съм живял и в имота на други етажи, но и там“, съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че е живял в имот, находящ се в гр.