Решение № 149 от 15.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500409 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 154 от 28.06.2021 г. по гр.д. № 40/2021 г. Окръжен съд Русе е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Х. Л. Х. и А. А. Х. сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря им В. Х.Л., починала в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на 21.09.2019 г. в района на 345+700 от АМ „Хемус“, причинено от Р. П. Н., при управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В81****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.09.2020 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните им предявени размери от по 200 000 лв. за всеки от ищците, отхвърлени са претенциите за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 21.09.2019 г. до 01.09.2020 г.

Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Б. Х.

1

Л., действаща чрез своите законни представители Х. Л. Х. и А. А. Х., сумата от 20 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра й В. Х.Л., починала от описаното по-горе ПТП, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от 80 000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 21.09.2019 г. до 01.09.2020 г. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. Л. Х. и А. А.

Х., действащи лично и като родители на Б. Х. Л. в частите, с които са отхвърлени исковете на Х. Л. Х. и А. А. Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размера над 120 000 лв. до претендираните от тях 200 000 лв., както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Б. Х. Л., действаща чрез своите родители и законни представители, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Според жалбоподателите първоинстанционният съд не е приложил правилно критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като присъдените суми са силно занижени с оглед интензитета на страданията, които родителите и сестрата – близначка търпят и продължават да търпят. Не са съобразени в достатъчна степен негативните изживявания на ищците, психичното им състояние, не е съобразена съдебната практика в подобни случаи, както и икономическите условия на живот, свързани с инфлация и обезценка на лева. Смъртта на В. е оказала силно травматично влияние върху сестра й Б., което е установено както от съдебно-психологическата експертиза, така и от разпитаните свидетели, като между двете близначки е съществувала изключително близка връзка, те са отглеждани заедно, а смъртта на В. е станала пред очите на Б.. Родителите също са изпитали силно изразени негативни емоционални преживявания, наложило ползването на психологическа помощ за преодоляването им. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели. Сочи се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на първостепенния съд да назначи съдебнопсихологическа експертиза за състоянието на родителите, за което е било 2 направено надлежно искане.

Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в обжалваните части, вместо което бъде постановено друго, с което бъдат уважени исковете в пълен размер. Претендират се разноски за двете инстанции, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД заема становище за неоснователност на жалбата, като поддържа възражението за съпричиняване и излага подробни доводи във връзка с това.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Б. Х. Л. сумата от 20 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане.

Наведени са доводи за недоказана материалноправна легитимация на ищцата Б. Х. Л. да получи обезщетение, тъй като не е налице особено близка връзка с починалата. Децата са едва на пет години към момента на ПТП, Б. не е навлязла в съзнателната част на своя живот и с времето по-лесно би могла да превъзмогне загубата на своята сестра. При условията на евентуалност се поддържа, че присъденото обезщетение е силно завишено. Поддържа се възражението за съпричиняване на малолетната В., изразяващо се в това, че същата е пътувала без система за обезопасяване на деца, само с поставен стандартен /фабричен/ обезопасителен колан.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск от тази ищца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Б. Х. Л., чрез законните си представители, заема становище за неоснователност на жалбата на застрахователното дружество. Анализирани са доказателствата във връзка с наведеното възражение за съпричиняване.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално 3 допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е бил сезиран с искове, предявени от Б. Х. Л., чрез своите законни представители Х. Л. Х. и А. А. Х., както и от Х. Л. Х. и А. А.

Х. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Х.Л. – сестра близначка на Б., и дъщеря на другите двама ищци, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 21.09.2019 г., причинено от Р. П. Н. при управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с ДК № В81****, по отношение на който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законна лихва от 01.12.2020 г. за ищците Х. и А. и от 21.09.2019 г. – за ищцата Б. върху претендираните суми, до окончателното им изплащане.

Изложени са обстоятелства за механизма на произшествието, като виновното поведение на водача Н. е установено с влязла в сила присъда по НОХД № 270/2020 г. на Окръжен съд Шумен. На Б. като сестра близначка на починалата В. са причинени непоправими неимуществени вреди. Двете сестри били изключително близки, отглеждани и възпитавани заедно, били неразделни. След като узнала за смъртта на сестра си, Б. започнала да плаче, изпаднала в истерия и дълго време не можели да я утешат. Започнала да сънува кошмари, станала нервна и раздразнителна. Наложило се повече от година да посещава психолог, за да й помогне да преодолее психологическата травма. Станала разсеяна, тревожна, неуверена, трудно се концентрирала.

Споделяла, че се чувства самотна, че й липсва сестра й. Започнала да се страхува да остава сама. На рождения си ден, на почивката тя си спомняла за сестра си. Внезапната смърт на В. предизвикала в Б. остра стресова реакция, както и разстройство с депресивна симптоматика, като и към момента не се е възстановила от негативните преживявания от загубата. Родителите също преживяли тежка психологическа травма с непредвидими последствия. В. и Б.

4 се родили на 11.12.2013 г., след проведена инвитро процедура. Били много желани и дълго чакани деца. Раждането преминало с усложнения и от него А. получила увреждане на зрението на дясното око. Семейството било много задружно, като децата били смисълът на живота на техните родители.

Внезапната смърт необратимо променила живота и на двамата. Бащата възприел смъртта на дъщеря си в момента на ПТП, не могъл да потърси опора и от съпругата си, тъй като тя била в безсъзнание. Много трудно организирал погребението на детето си. Майката разбрала за смъртта на дъщеря си в болницата, изпаднала в шок. Понеже била на легло, поради собствените си травматични увреждания, не могла да отиде на погребението й. Болката на двамата родители била непоносима, започнали да страдат от безсъние, по време на празници липсата на детето им ставала много осезаема. Било им трудно да посрещат само едното си дете от детската градина, всеки ден изживявали този кошмар и продължавали да живеят с него. Станали затворени, спрели да общуват с приятели, били раздразнителни, тревожни, подтиснати. Посещавали психолог, за да им помогне да преодолеят тази травма. Неимуществените вреди ищците оценяват на по 200 000 лв. за всеки от родителите и на 80 000 лв. за детето Б., за което са предявили настоящите искове. Предявили претенции през застрахователното дружество ответник, но в тримесечния срок не било определено застрахователно обезщетение, а за Б.Л. изрично е прието, че не е налице основание за изплащане на такова.

С отговора на исковата молба се прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че детето се е возило на задната седалка на автомобила, без по отношение на нея да е използвана предписаната от чл.

137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, евентуално детско столче за кола с обезопасителни колани към него. Оспорват се вредите в претендирания обем, като се сочи, че размерът на претендираните обезщетения е силно завишен. По отношение на детето Б. се оспорва материалноправната легитимация, тъй като не е налице изключението по смисъла на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

С обжалваното решение съдът е приел за доказана активната материалноправна легитимация на Б. Х. Л., приел е, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение както на сестрата, така и на родителите на загиналото дете, поради което е определил размери на 5 следващите се обезщетения – по 120 000 лв. за всеки от родителите и 20 000 лв. за ищцата Б. Х. Л., ведно със законна лихва от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане. Отречено е възражението за съпричиняване, тъй като приносът не е доказан по категоричен и безспорен начин.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 21.09.2019 г. в района на км. 345+700 от АМ „Хемус“, в посока от гр.

Варна към гр. София, при което при управление на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № В81****, Р. П. Н. нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, чл. 75, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В. Х.Л., както и средни телесни повреди на А. А. Х., Х. Л. Х. и на Г. Ч., за което водачът Н. е призната за виновна с присъда № 26007/11.11.2020 г. по НОХД № 270/2020 г. на Окръжен съд Шумен. За случилото се е съставен и констативен протокол с пострадали лица, в който е описан механизмът на произшествието – водачът Н. при движение по АМ „Хемус“ в посока гр. София, при км 345+700 застига и блъска в задната част движещия се пред нея автомобил, управляван от Х.Х., който автомобил вследствие на удара се преобръща на пътното платно.