Решение № 282 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез пълномощника адв.М. Б. срещу решение № 4170/25.10.2024г. по гр.д. № 15963/2023г. на РС Пловдив, с което е отхвърлен иска на И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***, против Н. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, за осъждане на ответницата Н. Е. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца И.

Н. Н., ЕГН **********, сумата от 8 215,39 лв. (осем хиляди двеста и петнадесет лева и 39 ст.), представляваща обезщетение за виновно причинени от Н. Е. И. като наемател вреди по подовата настилка на хола и коридора пред банята в наетия апартамент по договор за наем на недвижим имот от 28.12.2021 г., сключен между страните, находящ се в гр. ***, които вреди са съизмерими със стойността на ремонта и подмяната на плочките на цялата подовата настилка в хола и коридора на жилището, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2023 г., до окончателното изплащане задължението.

1

Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е недопустимо, неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът е разгледал невъведени в предмета на спора факти и обстоятелства, а именно възражение за обективно обстоятелство изключващо отговорността и съдът е разгледал непредявен иск.

Сочи се, че решението е неправилно, защото няма значение, че е правен частичен ремонт, тъй като безспорно той не възстановява състоянието на пода преди повредите. Единствената стойност, която е от значение по делото е тази, която възстановява в пълен обем вредите. Сочи се, че такова е правилото на чл.66 от ЗЗД. Сочи се, че причина за частичния ремонт е била единствено да не се смущават наемателите докато ползват имота, а не възстановяване на нанесените повреди на същия. Сочи се, че неправилно първата инстанция приема, че обективно обстоятелство изключващо отговорността е наличието на обективна невъзможност за наличие на пазарни аналози, като се сочи, че няма наведени твърдения за случайни събития и непредвидени сили, нито са доказани такива, нито е правено такова възражение в хода на процеса. Иска се обезсилване на решението, алтернативно отмяна на решението като неправилно. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. И., чрез адв. Х., с който жалбата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят И. Н., че съдът е разгледал непредявен иск. В уточнение на исковата молба /л.57/ ищецът ясно е заявил, че предмет на исковата претенция не са разходи, които са сторени, а материални щети по увредените плочки, изразяващи се в разходите, необходими за възстановяване на увредените плочки. Ясно е посочено, че 2 размерът на претенцията е стойността на ремонтните дейности, подлежащи на извършване в гореописания имот. В тази връзка възражението в жалбата на И.

Н., че никъде не е претендирал стойността на бъдещ ремонт явно е в противоречие с твърденията му в исковата му молба и най-вече в горното й уточнение.

Правната квалификация на предявения в казуса иск е чл.233 ал.1 от ЗЗД.

Тази правна квалификация ясно е посочена на л.68 в проекто-доклада на РС Пловдив. Същият е приет без възражения от страните по делото в първото съдебно заседание /л.165/. Независимо от персоналната смяна на конкретния съдия-докладчик по това дело, то в съдебното решение на л.184 - РС Пловдив също ясно сочи, че разглежда искова претенция по чл.233 ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд също намира, че това е предявения иск от ищеца по конкретното дело.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Н., че няма значение, че е правен частичен ремонт, тъй като безспорно той не възстановява състоянието на пода преди повредите. Сочи се че единствената стойност, която е от значение по делото е тази, която възстановява в пълен обем вредите. Сочи се, че такова е правилото на чл.66 от ЗЗД. Сочи се, че причина за частичния ремонт е била единствено да не се смущават наемателите докато ползват имота, а не възстановяване на нанесените повреди на същия.

Според въззивният съд, тук правилно РС Пловдив приема, че от ответницата Н. И. не може да бъде търсена отговорност за незадоволителния за наемодателя резултат от извършените от него самия ремонтни дейности. В тази връзка правилни са правните изводи на РС Пловдив, че ремонта вече е извършен и счупените плочки са подменени, ето защо Н. И. дължи стойността на тези СМР. По делото обаче не се претендират сторените от наемодателя разходи по извършения вече ремонт, а стойността на бъдещия ремонт на цялата подова настилка в хола и коридора. Че това е действителната претенция на ищеца въззивният съд вече уточни при обсъждането на въпроса, дали имаме произнасяне по недопустим иск в конкретния казус.

Правилни са изводите на РС Пловдив, че жилището е годно за употреба след извършените вече СМР от страна на ищеца, т.е. отсъства необходимост от цялостна подмяна на подовата настилка, а исковата претенция е насочена 3 именно към обезщетяване на точно такъв бъдещ ремонт на подовата настилка.

Тоест правилно и това е послужило като довод на първата инстанция за отхвърляне на иска по същество. Трудно могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, че визуалната красота на подовото покритие е абсолютно условие за извършването на бъдещ ремонт. За възникване на понятието вреда е от значение нарушение или липса на обичайната функция на вещта, а не нейното външно излъчване и задоволяването на конкретни и субективни възприятия за красотата на вещта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. Н., че съдът е разгледал невъведени в предмета на спора факти и обстоятелства, а именно възражение за обективно обстоятелство изключващо отговорността. РС Пловдив е приел, че ответницата – наемател Н. И. не носи вина, че на пазара не се намират еднакви по вид плочки, като увредените, доколкото в противен случай наемодателят не би намирал за необходимо да подменя целия под поради лоша според него визия. Според РС Пловдив - липсата на пазарни аналози на въпросните плочки представлява обективно обстоятелство, което изключва отговорността на ответницата.

Това възражение, което според настоящият съд не е основното по делото, не е такова което РС Пловдив служебно да е въвел в делото в нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес. В отговора си на исковата молба ответницата И. ясно сочи /л.30/, че „самия факт, че наемодателят не може да намери такъв размер и вид плочки, единствено подсказва, че същата е от доста години поставена, захабена и овехтяла. Тоест с това си фактическо възражение ответницата е въвела горното правно възражение, за което се твърди в жалбата да не съществува.

Като не може да се изисква от ответника правилно правно да си квалифицира възраженията, това се извършва служебно от съда – чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

Като в казуса доклада на първата инстанция по делото е приет без възражения от страните /л.165/. Ето защо в казуса съдът не се е произнесъл по ненаправено възражение от ответната страна по делото. Ето защо решението като допустимо и правилно следва да се потвърди.

На въззиваемата Н. Е. И. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото се дължат разноски за тази инстанция, които са в размер на 600 лева за платен адвокатски хонорар.

4

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4170/25.10.2024г. по гр.д. № 15963/2023г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***, да заплати на Н.

Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр.*** сумата от 600 лева за разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5