Определение № 19610 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19610 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508050 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. с чл. 274 и сл. ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 145671/25.04.2025 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от П. В. К. и В. В. К. срещу разпореждане № 1191/13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 76318/2024 г. на Софийски районен съд, с което е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Жалбоподателките твърдят, че районният съд неправилно е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като сочат, че вземането е погасено по давност. Оспорват заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 76318/2024 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по заявление вх. № 413406/19.12.2024 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадено от „Софийска вода“ АД, с което се иска да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. В. К. и В. В. К. за сумата от 720,85 лв., представляваща стойност за потребена вода за имот. Първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане е уважил заявлението като е издал заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и е определил разноски в тежест на длъжниците в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

По отношение на частта, с която се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, жалбата е 1

НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

С оглед на мотивите на т. 5.а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, длъжникът е лишен от правен интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл.

407 ГПК/. Поради това, в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,

Жалбата в частта, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно с чл. 12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, по заявление за издаване на заповед се събира такса, която в конкретния случай е 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Първоинстанционният съд правилно е определил размера на държавната такса от 25 лв., с оглед на претендирания размер на вземането.

На следващо място, доколкото заявителят е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт пред заповедния съд, правилно е определено и юрисконсултско възнаграждение в негова полза в размер на 50 лв.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски от заявителя, правилно районният съд е инкорпорирал такива в заповедта за изпълнение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 145671/25.04.2025 г., подадена от П. В. К. и В. В. К. в частта, с която се обжалва разпореждане № 1191/13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 76318/2024 г. на СРС, с което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 145671/25.04.2025 г. в частта, с която се обжалва заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разноските, издадена по ч. гр. д. № 76318/2024 г. на СРС.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Апелативен съд – София.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3