Определение № 585 от 07.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002105365 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Столична община, чрез юрисконсулт К. Н.-Д., срещу решение № 998 от 18. 07. 2023 г. по в. гр. д. № 3140/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в частта потвърждаваща решение № 2699 от 12. 04. 2019 г. по гр.д.№ 14819/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, в частта, с която Столична община е осъдена, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Г. И. Ц. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца заради накърнени здравни права за получаване на адекватна здравна грижа чрез осъществяване на периодични профилактични прегледи и периодично профилактично проследяване от лекари специалисти по неврология и кардиология на здравния му статус, характеризиращ се с хронични заболявания, които неимуществени вреди са причинени заради неправилен избор на настойник от органа по настойничество и попечителство – в нарушение на ограничението настойникът да осъществява настойническата функция в условията на конфликт на интереси, като изпълнява в същото време и длъжността директор на ДВУИ – [населено място], в който е бил настанен ищецът, както и заради неосъществен контрол върху дейността на настойника, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12. 11. 2008 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане на касационно обжалване на решението на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и цялостно отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД.

Подадена е касационна жалба и от ищеца Г. И. Ц., чрез адв. А. Г. и адв. М. М., срещу въззивното решение в частта потвърждаваща решение № 2699 от 12. 04. 2019 г. по гр.д.№ 14819/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, в частта, с която предявеният от Г. И.

1

Ц. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен над сумата 5000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1 точки 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

1. По жалбата на Столична община.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 5000 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за присъждане на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца заради накърнени здравни права за получаване на адекватна здравна грижа чрез осъществяване на периодично профилактично проследяване на здравния му статус, характеризиращ се с хронични заболявания, от лекари - специалисти по неврология и кардиология.

Прието е за установено, че ищецът страдал от неврологично заболяване „Епилепсия – големи епилептични припадъци с рядка честота. Епилептична промяна на личността.

Генерализирана идиопатична епилепсия“, което е изисквало редовно проследяване от невролог (на всеки шест месеца), който да преценява измененията в неговото състояние и да адаптира предписаната медикаментозна терапия. Контролно проследяване от невролог не е осъществявано. Последният преглед от специалист невролог е извършен на 09.02.2004 г., във връзка с преосвидетелстването на ищеца от ТЕЛК. През следващите години терапията на ищеца е определяна от личен лекар и от стоматолог. По отношение на ищеца не са били извършвани и никакви прегледи и проследяване от кардиолог, въпреки да е страдал от сърдечно заболяване „Вроден междукамерен дефект ляво-десен шънт СН 1-2“, за което му е била призната нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК. Последният преглед от кардиолог е извършен на 25. 02. 2004 г., във връзка с преосвидетелстването на ищеца от ТЕЛК за нов срок. Не са провеждани и рутинни здравни профилактични прегледи на ищеца за периода от м. юни 2004 г. до 20.06.2007 г. Профилактични изследвания не са правени след месец май 2003 г.

Прието е, че непровеждането на необходимите за ищеца контролни прегледи от специалисти – невролог и кардиолог, за проследяване на състоянието на установените му хронични заболявания, за период от три години, е нарушило здравните права на ищеца. Липсата на необходимите здравни грижи е резултат от бездействието на настойника на ищеца, който е бил задължен да полага необходимите грижи за здравето му. Бездействието е противоправно, тъй като е в нарушение на установените в чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за здравето (в относимата за релевантния период редакция) здравни права на ищеца и установените в чл.117, ал.2 от СК (отм.) закона задължения на настойника.

Прието е, че вредите били причинени заради неправилен избор на настойник от органа по настойничество и попечителство – в нарушение на ограничението настойникът да осъществява настойническата функция в условията на конфликт на интереси, като изпълнява в същото време и длъжността директор на ДВУИ – [населено място], в който е 2 бил настанен ищецът, както и заради неосъществен контрол върху дейността на настойника.

Настойникът на ищеца д-р Г. Л. е изпълнявал по същото време и длъжността „Директор на ДВУИ – [населено място]“, в това си качество е имал многобройни служебни ангажименти – не само към ищеца, а и към останалите настанени в дома лица с увреждания, повечето от които в по-тежко състояние от това на ищеца (в процесния период в дома са били настанени общо 122 домуващи, от които 23 домуващи без близки, със служебно назначен настойник).

Имал е и голям обем административни задължения във връзка с организацията на работата в дома, поради което капацитетът му да изпълнява функциите на настойник на домуващите е бил силно ограничен. Индикация за обективната невъзможност на д-р Л. да изпълнява настойнически функции едновременно с пряката си служебна ангажираност като директор на дома, е издадена от него заповед, с която заявява „категоричен отказ да бъде попечител на домуващи без родители и близки“, и нарежда да се учреди попечителски съвет от служители на дома, които да изпълняват такива функции.

Прието е, че не е установено органът по настойничеството и попечителството при Столична община да е назначил заместник-настойник и членове на настойнически съвет, които да подпомагат дейността на настойника, както и да осъществяват контрол при неефективно изпълнение на функциите му, нито е установено органът по настойничеството и попечителството да е извършвал проверки на дейността на настойника и ефективното изпълнение на неговите функции. Единственият контрол, за който по делото има данни да е бил осъществяван, е приемането на годишния финансов отчет на настойника, като и в този случай контролът не е осъществяван ефективно – липсват данни да е правена проверка на представените годишни отчети от настойника, да са били изисквани първични счетоводни документи, доказващи направените разходи. Липсата на ефективен контрол върху отчетите на настойника също е в пряка връзка с функциите му на директор, тъй като в този случай лицата, които биха могли да контролират ефективните действия на настойника (евентуалните членове на настойническия съвет, ако се приеме, че те са останали същите, които първоначално са били назначени), са били служители на ДВУИ, служебно подчинени на директора. Посочената обвързаност и конфликт на интереси са изисквали засилен контрол от страна на органа по настойничество и попечителство, както и назначаване на заместник-настойник и настойнически съвет, които да подпомагат настойника при осъществяване на функциите му. Предвид обстоятелството, че директорът на ДВУИ – [населено място] е длъжностно лице, което изпълнява длъжността си срещу заплащане, управлява правно регламентирана дейност по предоставяне на социални услуги, и подлежи на служебен контрол от АСП, житейски логично е назначеният настойник, изпълняващ и длъжността директор на ДВУИ, приоритетно да изпълни ангажиментите по трудовото си правоотношение, от което реализира дохода за издръжката си, и където подлежи на служебен и финансов контрол, както и приоритетно да се погрижи за други домуващи, чието състояние е по-тежко от това на ищеца, преди да изпълни функциите на настойник на Г. Ц..

Прието е, че е налице съществен пропуск на настойника да изпълни задължението си да полага адекватни грижи за соматичното и неврологично състояние на ищеца, който пропуск е в причинна връзка с високата натовареност на същото лице с административни функции на 3 директор на дома, и липса на ефективен контрол върху неговата дейност от страна на членовете на настойническия съвет – негови подчинени служители, както и в причинна връзка с осъществено бездействие за осъществяване на ефективен контрол от органа по настойничеството и попечителството към ответната община.

В причинна връзка с така осъществения неправилен избор и неосъществен контрол, са настъпили неимуществени вреди за ищеца – накърнени са неговите здравни права за получаване на адекватна здравна грижа за неговото соматично здраве чрез неосъществяване на периодично профилактично проследяване на здравния му статус, както и неосъществен необходим периодичен контрол от съответни специалисти – невролог и кардиолог, на известните му сериозни хронични заболявания, за които му е призната трайна нетрудоспособност.

Прието е, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен на 5000 лв. Този размер е определен при отчитане характера и тежестта на вредите (нарушено право на ефективна здравна грижа), липсата на данни за влошаване здравословното състояние на ищеца, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика по сходни случаи.

Прието е, че обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2008 г. до окончателното плащане.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следния материалноправен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

„Назначаването на настойник по реда на Глава единадесета „Настойничество и попечителство“ (чл. 153 – чл. 174) от Семейния кодекс и упражняването на надзор върху дейността му от органа по настойничество и попечителство може ли да се квалифицира като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите като елемент на фактическия състав на този специален вид деликтна отговорност?“ Изложението съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.Въпросът е обсъждан в практиката на ВКС и на същия е даден положителен отговор. Прието е, че когато органът по настойничеството не е упражнил правомощията си в съответствие с правилата на Семейния кодекс и поведението му се намира в причинно-следствена връзка с настъпили вреди, отговорността за обезщетяване на вредите се носи при условията на чл. 49 ЗЗД от общината, като възложител на работата му. Обемът на тази отговорност е предпоставен от вида на неупражнените правомощия от страна на органа по настойничеството, както и от степента, в която това поведение се явява фактор за настъпването на вредите. Тази отговорност се поражда и при неосъществяване от органа по настойничеството и попечителството на изискуемия се от закона надзор върху изпълнението на задълженията на настойника или попечителя. В този смисъл са постановени по реда на л. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 50049 от 13. 06.

2024 г. по гр. д. № 1224/2022 г., 2 г.о., решение № 50123 от 10. 11. 2022 г. по гр. д. № 4

1041/2022 г., 1 г.о., решение № 181 от 20. 03. 2024 г. по гр. д. № 1890/2023 г., 2 г.о. Липсва необходимост от промяна на така създадената практика като неправилна, неактуална или по друга причина.