Решение № 6273 от 19.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6273 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100504926 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20073298/05.01.2023г., постановено по гр.д. №9259/2019г. по описа на СРС, 26 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ищцата Ц. Б. Б., че ответниците М. Т. Ю. и Д. С. Ю. не притежават правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** – апартамент 95, находящ се в гр. София, СО, ж.к. ****. Отхвърлени са исковете за признаване за установено, предявени от Ц. Б.

Б. срещу М. Т. Ю. и Д. С. Ю., че договорът за покупко-продажба, материализиран в НА №148, том IV, рег. №21583, дело №712/2010г. на нотариус Р.Д. с рег. №274 е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона; чл.26, ал.1, пр.3 поради противоречие с добрите нрави, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД поради липса на основание.

Осъдена е Ц. Б. Б. да заплати на М. Т. Ю. и Д. С. Ю. сумата от 2000 лева разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищцата Ц. Б. Б., чрез пълномощника адв. Т. Ж., като се излагат оплаквания, че същото е недопустимо, 1 или при условията на евентуалност неправилно като постановено при нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивникът поддържа, че постановеното решение е недопустимо поради липсата на мотиви. Съдът не се произнесъл по всички заявени и поддържани искови претенции в условията на евентуалност. Крайните изводи на първоинстанционния съд били изцяло необосновани и изградени в противоречие със събраните писмени доказателства, като липсвало отделно произнасяне по всички искови претенции, предявени и поддържани от ищцата. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил становището на едно от вещите лица по СГЕ, че е възможно при различни и неустановени условия подписът на ищцата да е бил взет и пренесен в оспорения акт. При разпита на вещите лица пред съда било установено съмнение за начина на полагане на подписа от ищцата, както и проличало несъгласие между тях относно изводите за авторството на положения подпис. Не бил извършен анализ и на писмените доказателства по приобщеното нотариално дело.

Неправилно съдът приел, че правото на собственост е било прехвърлено в хода на друго висящо производство за делба на имота, в което ответниците не са участвали.

Съдът не съобразил, че ищецът не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, доколкото действителните й права били 4/6 идеални части от процесния имот. Съдът не разгледал въпроса дали изобщо е извършено плащане на цената, отразена в нотариалния акт. Липсвали данни за извършено плащане на цената по сделката, като била установена и липсата на адекватни доходи на ответника. Липсвали мотиви във връзка с произнасянето по останалите, предявени и поддържани от ищцата претенции. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, или при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Насрещните страни М. Т. Ю. и Д. С. Ю., чрез пълномощника адв. Г. Г., с подаден писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК оспорват жалбата и правят искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач Г. Л. М., чрез пълномощника адв. Р. Ш., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че ищцата е подписала нотариалния акт и инкорпорираната в него сделка е валидна и действителна. Освен това от събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата е в наемни правоотношения за процесния имот с наемодателя Г. М. и признава правото на собственост върху имота.

2

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот с идентификатор *** – апартамент 95, находящ се в гр. София, СО, ж.к. ****, както и иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен НА №148, том IV, рег. №21583, дело №712/2010г. на нотариус Р.Д. поради липса на съгласие, и предявени при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договора, както следва: на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.3 поради противоречие с добрите нрави, и на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД поради липса на основание.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е частично недопустимо по следните съображения:

Съобразно разрешението, възприето в т.1 от ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите към т.1 от цитираното тълкувателно решение е възприето становището, че въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на 3 иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. В случая от твърденията на ищцата в исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, както и от представеното влязло в сила решение от 16.04.2015г., постановено по гр.д. №54598/2009г. по описа на СРС, 72 състав, се установява, че процесният имот е допуснат до делба между ищцата и нейните съсобственици, при квота за ищцата 8/12 ид. части, или 2/3 ид. части от процесния имот, т.е. за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на останалата 1/3 идеална част от имота. В тази част първоинстнационното решение следва да бъде обезсилено, и производството по делото следва да бъде прекратено.

В останалата част обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Ищцата поддържа, че сделката, която легитимира ответниците като собственици на процесния имот, е нищожна, като навежда доводи, че не е изразявала съгласие за сключването , не се е явявала пред нотариус, както и, че посочената в нотариалния акт цена не била платена.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт. В този смисъл решение №198 от 10.08.2015г. по гр.д. №5252/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №199 от 12.07.2016г. по гр.д. №583, 2016г. на ВКС, IV г. о.

4

Въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че сделката, с която ищцата е прехвърлила на ответниците притежаваните от нея 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, е валидна.

На първо място следва да се отбележи, че съобразно установената съдебна практика, когато е установена подправка на подписа на една от страните по договор за прехвърляне на недвижим имот, сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.3, във вр. с чл.18 от ЗЗД във вр. с чл.576 от ЗЗД, а не поради липса на съгласие (в този смисъл решение № 121 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 4630/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и цитираната в него практика на ВКС). В случая обаче не се установява наличието на такъв порок на сделката, тъй като в кредитираните заключения на съдебно-графическите експертизи се посочва категорично, че подписът за продавач в процесния нотариален акт и ръкописно изписаните имена са изпълнени от ищцата Ц. Б. Б.. Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба възражение, че едно от вещите лица посочило, че е възможно при различни и неустановени условия подписът на ищцата да е бил взет и пренесен в оспорения акт. В първоинстанционното производство са изслушани и приети две единични и една тройна СГЕ, като всички вещи лица посочват единодушно, че подписът за продавач и ръкописно изписаният текст в нотариалния акт са изпълнени от ищцата Ц. Б. Б. със синя химикална паста и липсват каквито и да е доказателства по делото, от които може да бъде направен извод, че е налице подправка на подписа . Поради изложеното предявените искове за нищожност на договора поради противоречие със закона и поради липса на съгласие са неоснователни и решението, с което същите са отхвърлени е правилно.

Неоснователни са и исковете за нищожност на сделката поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, които искове ищцата аргументира с твърдение, че не е заплатена от купувача продажната цена по сделката.

В правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект /с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора. Следователно дали плащането е извършено по време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо сам по себе си е неотносим при преценка 5 наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба. Така решение №31 от 01.03.2018г. по гр.д. №1532/2017г. на ВКС, ІІ г. о.

Не е налице и твърдяната от ищцата нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави. Установената практика на ВКС приема, че за да е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, трябва да е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, при която насрещната престация е практически нулева. Така решение №24 от 09.02.2016г. по гр.д. №2419/2015г. на ВКС ІІІ г.о. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, като нарушението на границата на свободата на договаряне е предпоставка за нищожност, съгласно чл.26 ал.1 предл.3 от закона. В практиката си ВКС приема, че "добрите нрави" е философско-етична категория, която следва да се цени като обща правна категория на договорното право, приложима в гражданските правоотношения и съставляваща комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото. В понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на липса на еквивалентност на престациите. Преценката за такава липса се базира по всяко конкретно дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка на имота и за пазарната цена. Съпоставката на установените стойности и констатацията за разлика между цената на реализираната сделка и "пазарната цена" не се приема еднозначно като липса на еквивалентност, а само доколкото липсата на еквивалентност би означавала грубо нарушен баланс на престациите или тотален превес на интересите на единия от договарящите, може да се направи извод за нарушаване на добрите нрави. /Определение № 169 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2016 г., II г. о., ГК/. В случая продажната цена по сделката съответства на данъчната оценка на имота. Липсва законова забрана да се договаря цена в размер на данъчната оценка или дори под нея, поради което извършената покупко-продажба не противоречи на закона, като извършена при цена, равна на данъчната оценка на имота. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима и с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Не е налице в случая значителна нееквивалентност на насрещната престация, водеща до абсолютна, изначална нищожност поради накърняване на добрите нрави.