Решение № 19786 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19786 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110106707 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 79670/13.03.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 109957/07.04.2026г. на СРС, предявена от Е. Л. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът Е. Л. Б. чрез адв. Й. Л.-П. е предявил срещу ответника „Фератум България“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор №1199***/26.09.2022г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 165,80 евро /324,27 лева/, недължимо платени от ищеца по договора за кредит над чистата му стойност, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /13.03.2026г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор №1199***/26.09.2022г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, по силата на който ответникът като заемодател отпуснал на ищеца като заемател сумата от 800,00 лева, която следвало да се върне за 45 дни с лихва в размер на 5,12% годишно или 40,96 лева. Съгласно чл. 5 от Договора заемателят следвало да осигури поръчителство/гаранция. Договор за това бил сключен на 26.09.2022г. със свързаното с ищеца дружество „Фератум Банк“ със седалище в Малта. По този договор заемателят дължал възнаграждение на дружеството-гарант.

Погасителният план не отговарял на изискванията на ЗПКр. Възнаграждението по договора за гаранция не било включено при изчислението на ГПР, като той явно не включвал всички разходи по кредита. Нарушена била разпоредбата и на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Разноските за възнаграждение на гаранта следвало да се включат при изчислението на ГПР, което не било сторено. Общите условия не били подписани на всяка страница. Насрещните престации били крайно нееквивалентни, като договорът противоречал и на добрите нрави. Тъй като 1 договорът бил нищожен, ищецът-заемател дължал връщане само на чистата стойност по кредита, а надвнесените 324,27 лева следвало да му бъдат възстановени. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Л.-П., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк. Г.Г. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 159013/19.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сключването на договор за гаранция с Мултитюд Банк не е задължително условие за сключване на договора, като заемателят разполагал с възможност да посочи поръчител и по свой избор, но той сам избрал Мултитюд Банк. Мултитюд Банк било отделно юридическо лице, а договорът за гаранция бил отделно облигационно отношение. Иск за нищожност/унищожаемост на този договор бил насочен срещу ненадлежно лице. Искът не бил подкрепен с убедителни доказателства. Договорът за кредит отговарял на нормативните изисквания. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор №1199***/26.09.2022г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка.

Съгласно Договор №1199***/26.09.2022г. за предоставяне на финансови услуги 2

(заеми) от разстояние „Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставило на Е. Л. Б. като заемател сумата от 800,00 лева при лихвен процент от 5,12% /не е посочено за година, месец, ден или друг период се отнася/, която възлиза на 40,96 лева. ГПР е посочен като 49,93%. Главницата и лихвата следва да се върнат с едно плащане с падежна дата 10.11.2022г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за очевидна неправилност. При преглед на счетоводството на ответника вещото лице е установило, че от страна на ищеца са платени по договора за кредит общо 1124,27 лева, от които 800,00 лева са покрили главница, 34,59 лева – възнаградителна лихва и 289,68 лева – гаранция. Според вещото лице, ако възнаграждението по договора за гаранция бъде включена при изчислението на ГПР, същият би възлизал на 1554,1%!

За ищеца не фигурира задължение за заплащане на конкретно възнаграждение/такса за гарант в договора за кредит, като съответната сума е посочена вероятно в договора за гаранция /поръчителство/, който не е представен по делото, но, доколкото вещото лице установява плащане на гаранция, съдът приема, че установеното от вещото лице плащане по договор за гаранция съставлява косвено доказателство за съществуването на такъв договор, който извод не се оборва от останалите събрани по делото доказателства. Според т. 5.1 и т.

5.2 от Общите условия преди сключване на договора заемодателят оценява кредитоспособността на кандидат-заемателя, като при оценката на кредитоспособността взема предвид и предложените в негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен заемът, заемателят може да предложи обезпечение, предоставено от гарант-поръчител, одобрен от заемодателя, или да предложи физическо лице – поръчител, също одобрен от заемателя. В същото врече обаче според т.5.5 от общите условия предложеното обезпечение не задължава заемодателя да одобри обезпечението, нито да предостави поискания заем. Според т.5.7 след преценка на кредитоспособността на кандидата за кредит дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателят да предоставя каквото и да било обезпечение. Не е ясно как точно кандидат-заемателят ще повиши кредитоспособността си чрез предлагане на обезпечение при положение, че сключването на договора за поръчителство следва по време сключването на договора за заем. Освен това, ако заемателят посочи физическо лице – поръчител, то единствено от субективната преценка на заемодателя зависи дали да го одобри или не.

Затова според настоящия съдебен състав реално предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице няма никаква пряка връзка с повишаването на оценката на кредитоспособността, като с клаузите на договора и общите условия и съответни технически обструкции на практика заемодателят принуждава заемателя да приеме възмездно поръчителство на конкретно, предварително определено от търговеца, юридическо лице. В чл. 5 от договора за кредит е поставено изискване договорът за поръчителство да се сключи до края на работния ден, в който е сключен заемът, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Всичко това еднозначно води до извод, че предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването на оценката за и на неговата кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. Ако действително от ищеца се изисква да заплаща възнаграждение за поръчителство, то това би имало пряко отражение върху действителността на договора за кредит. Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в 3 договора такъв от 49,11% не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора не е този, прилаган по него, като многократно надхвърля позволения от закона процент, стигайки до 1554,1%! Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде приет за нищожен договорът за кредит.

Тъй като договорът е нищожен, то за ищеца и съобразно чл. 23 ЗПКр липсва основание да заплати платените над чистата му стойност от 800,00 лева суми и същите следва да бъдат върнати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, Б. е заплатил по кредита сумата от 1124,27 лева, т.е. 324,27 лева / 165,80 евро повече от чистата му стойност. Няма данни сума по договор за гаранция да е преведена от заемодателя на трето лице. Затова предявеният иск за връщане на тази сума е основателен и следва да бъде уважен.