Определение № 5799 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5799 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002102941 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. А., подадена чрез процесуален представител адв. С. С. против решение № 1404/11.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 6994/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 12030/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 8608/2022г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решение № 14585/31.08.2023г., с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от Н. М. А. с ЕГН [ЕГН] против „Терем – Холдинг“ ЕАД, ЕИК 129008074 за признаване на уволнението й извършено със Заповед № РД-05-113 от 16.12.2021г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, за незаконосъобразно и за неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ при дружеството, както и за осъждане на работодателя да заплати на ищцата сумата от 13170 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнението за периода 16.12.2021г. – 16.05.2022г.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд неправилно е приел, че e налице реално съкращаване на щата без да съобрази, че 1 премахването от щатното разписание на предприятието на щатна бройка за длъжността юрисконсулт е само формално – при запазена дейност на закритата длъжност като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, а именно длъжността Началник отдел „Административна дейност“, заемана от друг правоспособен юрист в дружеството. В тази връзка съдът не е съобразил възможността работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция и реално изпълняваните задължения/задачи и по този начин формално да е преодолял изискването за подбор. След формалното преназначаване на другия юрисконсулт на длъжност Началник отдел „Административна дейност“ през м. септември 2021г. същият продължил да изпълнява фактически присъщите на юрисконсулта функции, заедно с касаторката. Нововъденото в тази връзка изискване за юридическа правоспособност за позицията Началник отдел „Административна дейност“ не е обсъден от инстанциите по същество, въпреки съдържащият се в исковата молба аргумент в този смисъл. Съдът не е съобразил, че при този факт извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ между двете лица, изпълняващи сходни функции е задължително и липсата на такъв обосновава незаконност на уволнението. Не е отчел също липсата на предварително получено съгласие на синдикалната организация, а такова е създадено за целите на съдебния процес. Отделно поддържа, че по делото е оборена презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ – съкращаването на позицията „юрисконсулт“ е предприето от работодателя с оглед уволнение на определен служител, а не за запазване трудовото правоотношение на работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Терем Холдинг“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. А. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 22.05.2015г., по силата на което ищцата заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника. Със заповед № РД-05-113/16.12.2021г. на Изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата. Заповедта е връчена на 2 ищцата на 16.12.2021г. Съгласно приет по делото Правилник за устройството и дейността на „Терем – Холдинг“ ЕАД сред правомощията на изпълнителния директор е да утвърждава и изменя щатното разписание, както и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите /чл. 9, т. 5 и т. 6/. От приети по делото щатни разписания, съответно в сила от 25.01.2019г. и от 15.12.2021г. приел за установено, че по първото щатно разписание за длъжността „юрисконсулт“ са били предвидени две щатни бройки, подчинени на изпълнителния директор, а съобразно второто – двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“ са закрити. Приел, че към този момент не е спорно между страните, че само едната от двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“ е била заета и заемана от ищцата. Преди 23.09.2021г. двете позиции за длъжността „юрисконсулт“ са били заети – от ищцата и от П. Б., като с допълнителното споразумение от 23.09.2021г. бил изменен трудовият договор на последната в частта на заеманата длъжност от „юрисконсулт“ на Началник отдел „Административна дейност“. От писмо с изх. № СС-01-2011/15.12.2021г. на изпълнителния директор на „Терем - Холдинг“ ЕАД до Синдикалния комитет на Синдикалната организация в дружеството и протокол от 15.12.2021г. от Синдикалния комитет на синдикалната организация в дружеството приел за установено, че работодателят е изискал, а синдикалният орган в предприятието е дал предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т. 2 от представени по делото КТД. От фиш за заплата за месец декември 2021г. приел, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на 2195 лева.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ – към момента на прекратяване на трудовия договор работодателят не е изискал и получил предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието; евентуално поради липса на реално съкращаване на щата в предприятието, а само за фиктивно такова, доколкото дейността на съкратената длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на длъжността „началник-отдел „Административна дейност“, заемана от П. Б.; неизвършен подбор, който е бил задължителен, както и за злонамерено и тенденциозно прекратяване на трудовото правоотношение, с цел упражняване на психически тормоз над ищцата поради подаден от нея сигнал по ГИТ срещу изпълнителния директор на дружеството.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че към датата на уволнението в предприятието на работодателя е валидно взето решение за приемане на нова организационно-управленска структура, в сила от 15.12.2021г. чрез валидно утвърдено ново щатно разписание и реално съкращаване на двете щатни бройки за длъжността „юрисконсулт“, от които към датата на влизане в сила на новото щатно разписание, само едната е била заета /от ищцата/. До 23.09.2021г. втората длъжност „юрисконсулт“ била заемана от П. Б., като с допълнително споразумение № ЧР-04-1476 от 23.09.2021г. е изменен трудовият договор на последната в частта на заеманата длъжност, която от „юрисконсулт“ е променена на Началник отдел „Административна дейност“.

Приел, че е изискано и получено от работодателя предварително съгласие за прекратяване 3 на трудовото правоотношение с ищцата, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 32, т.

2 от сключен КТД. Предприетото в тази връзка оспорване на протокол от 15.12.2021г. на Синдикалния комитет на синдикалната организация в дружеството, обективиращ даденото предварително съгласие с доводи, че е съставен за целите на производството и е антидатиран, приел за преклудирано като предприето за първи път с въззивната жалба.

Обосновал съответно, че са спазени изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ вр. чл. 32, т. 2 от КТД за законосъобразност на уволнението.

Позовавайки се на мотивите на ТР № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГК на ВКС и на практиката на ВКС отбелязал, че правото на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение; при съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя, както и че работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност. Обратно - винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор; когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности, като преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. Съобразил на следващо място, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност, чиято същностна характеристика е различна или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности; когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и в случаите на т.нар. „трансформиране“ на длъжности – при закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, но по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата. Въз основа на тези изходни положения и сравнение на длъжностните характеристики за длъжността „юрисконсулт“ в ответното дружество /л.

53-53/ и тази за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ /л. 57-58/ приел, че основната характеристика на изпълняваната работа за длъжността „юрисконсулт“ включва процесуално представителство, организиране и координиране на правното осигуряване и законосъобразното функциониране на дружеството, осигуряване на текущи правни консултации по всички въпроси на производствено-стопанската дейност; а основни функции и задължения са: правно осигуряване, правна помощ, подпомагане при издаване на вътрешно-нормативни актове, осигуряване на юридическа основа за сключване на договори, 4 контрол по спазване на вътрешно-търговски договорни отношения, законосъобразност на трудовите правоотношения и тяхното прекратяване, дисциплинарни наказания; при допълнителни функции: съгласуване на договори и заповеди, методическа помощ на дъщерните дружества, както и други – по разпореждане на изпълнителния директор. От друга страна същностната характеристика на изпълняваната работа за длъжността Началник на отдел „Административна дейност“ изтъкнал, че включва ръководна дейност, свързана с организиране, координиране и контрол на административната дейност в дружеството; основните функции и задължения са: ръководство, координиране и контрол, както и подготвяне на предложения до Съвета на директорите, докладни записки до Принципала и изготвяне на цялостната документация за провеждане на процедури по продажба и отдаване под наем на имущество, собственост на дружеството; а допълнителните функции са: даване на становища за целесъобразно изразходване на средства, съгласуване на заповеди, касаещи административна дейност, както и други – по разпореждане на изпълнителния директор. С оглед тази съпоставка, приел за несъмнено, че двете длъжности не са идентични, нито е налице припокриване в основните им трудови функции. Съобразил, че критерият за това дали длъжността е единствена при работодателя, е трудовата функция като съдържание на отделната длъжност. Отбелязал, че ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ и в йерархично отношение длъжността не е съпоставима с тази на Началник на отдел, нито като трудова функция с посочената ръководна длъжност, независимо дали заемащият ръководната длъжност служител притежава квалификацията и образованието да върши работата или да я замества. Изрично изтъкнал, че в практиката на ВКС /решения по гр.д. № 1561/2010г. и по гр.д. № 5826/2014г., IV ГО/ изрично се приема, че между длъжност от ръководно естество и длъжност, свързана с пряка изпълнителска работа, не може да има идентичност. Когато съществен елемент от естеството на възложената работа за една длъжност са ръководни функции, то съкращаването на длъжност с изпълнителски функции, не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на щата при съпоставката на изпълнителската с ръководната длъжност. Последната има ръководни функции, има задачи по организацията и контрол върху работата на други лица и отговорност по осъществяване на оперативната дейност на отдела. Отчел, че длъжността „юрисконсулт“ няма такива ръководни функции, видно от мястото в структурата на дружеството и основаната характеристика на изпълняваната работа. Ето защо достигнал до извод, че различието между присъщите трудови функции на двете длъжности е съществено, независимо от конкретните трудови задължения, предвидени за тях; функциите и задълженията на двете длъжности – „юрисконсулт“ и Началник на отдел „Административна дейност“, съдържат същностни различия, различно е и йерархичното им място в структурата на ответното дружество, различно е естеството на работата и свойствените задължения за двете длъжности, налице е съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа.