Решение № 1553 от 27.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330203557 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 630349-F642356 от 29.03.2022г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. на ЗДДС на „НЕГИ ГОЛД“ ООД, БУЛСТАТ 115236388 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Драма“ 27, представлявано от И. К. К., ЕГН ********** и Г. Т. Л., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

С възражение до ТД на НАП гр.Пловдив от името на дружеството против Наказателно постановление № 630349-F642356 от 28.01.2021г. се обжалва издаденото НП и се прави искане наложената санкция да отпадне, а дружеството да бъде предупредено тъй като нарушението е първо. С възражението се представят доводи в подкрепа на искането за отпадане на 1 санкцията, както и доказателства за влошено здравословно състояние на лицето извършващо счетоводното обслужване на дружеството (епикриза и акт за смърт).

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от оправомощено лице М.П., която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не държи на разпита на актосъставителката. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП а именно че се касае за единичен случай, че въпреки заболяването си лицето извършващо счетоводното обслужване на фирмата е уведомило НАП за пречката да изпълни задължението си в срок, както и че въпреки затрудненията по обработка на информацията, макар и със закъснение справката декларация и отчетните регистри са били подадени в ТД на НАП Пловдив.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от юрк.И. К. която представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството – жалбоподател „НЕГИ ГОЛД“ ООД, БУЛСТАТ 115236388 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Драма“ 27, представлявано от И. К. К., ЕГН ********** и Г. Т. Л., ЕГН ********** е регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. На 15.12.2021г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.12.2021г. включително справка – декларация и отчетните регистри за 2 данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. На 29.12.2021г. по електронен път е била подадена от дружеството справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС за месец ноември 2021 година с вх.№ 16004900689/29.12.2021г. До представляващите дружеството на 29.12.29.021г. е била изпратена покана изх.№ 70-00-12851-295/29.12.2021г. за явяване лично в 7 – дневен срок от 09:00 часа до 17:30 часа в ТД на НАП-Пловдив за подаване справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри съгласно чл.125 от ЗДДС и съставяне на Актове за установяване на административни нарушения за периода – месец ноември 2021г. Поканата е била получена чрез известие за доставяне на 23.01.2022г.

На 08.02.2022г. в ТД на НАП Пловдив в присъствието на М. В. П. упълномощено от дружеството лице е бил съставен от Н. И. Г. – и. по п. в НАП при ТД на НАП Пловдив против дружеството акт за установяване на административно нарушение сер. AN № F642356 за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2021г. се установи, че НЕГИ ГОЛД ООД с БУЛСТАТ 115236388, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.11.2021г. - 30.11.2021г. до 14.10.2020г. включително. В акта е посочено че справка – декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 е подадена на 29.12.2021г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с Вх. № 16004900689/29.12.2021г. с което е нарушил чл.125, ал.5 от ЗДДС. След запознаване със съдържанието на акта, упълномощеното от дружеството лице е вписало „ ще приложа обяснения в срок“.

В срок от страна на представляващите дружеството е подадено до Директора на ТД на НАП Пловдив възражение във връзка със съставени против дружеството включително и на АУАН № F642356/08.02.2022г.с посочване причини за забавата при подаването на справка – декларация и отчетните регистри за месец ноември 2011 година, , причини исе прави искане за приложение чл.28 от ЗАНН – първо нарушение, без настъпили вредни последици и ощетяване на бюджета от забавата при подаването на справката – декларация след срока до ЗДДС.

След като приел направените възражения като неоснователни, АНО на основание констатациите в акта е издал на 29.03.2022г. атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за 3 извършено нарушение по смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма.

Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път. Съобразено с измененията на ЗАНН в сила от 23.12.2021г. е издадено на 29.03.2022г.

Приложение към НП с което е посочен 14 – дневен срок за неговото обжалване от връчването му, пред Районен съд гр.Пловдив. Издадено НП и приложение към него са били връчени на упълномощено от представляващите дружеството лице на 02.06.2022г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на 4 акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Дружеството - жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е било задължен съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по 5 чл.124 за съответния данъчен период.

Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 и отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация и отчетните регистри за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив до 14.12.2020г. включително.

Такива е била подадени на 29.12.2021г. по електронен път, което действие предшества отправената на същата дата покана до дружеството и съставянето на АУАН на 08.02.2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че се касае за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на отчетните регистри то е напълно довършено от обективна и субективна страна. При формалните нарушения, законодателят „изтегля” защитата на обществените отношения напред, защото нарушението е съставомерно с осъществяване на изпълнителното му деяние – без значение дали са настъпили или не обществено - опасни последици.

Съдът счита, че формалните състави на административните нарушения не са и не могат да бъдат изключени от приложното поле на чл.93, т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, поради това, че не изискват настъпването на съставомерни вреди, а за наказуемо е обявено противоправното поведение, очертано в своите обективни проявления. Разпоредбата на чл.93, т. 9 от НК визира вредните последици от едно извършено нарушение или престъпление, а за да се квалифицира правно едно човешко поведение като осъществяващо конкретен наказуем състав, то следва да има изискуемата по чл.9, ал.1 от НК или чл.6, ал.1 от ЗАНН способност да причинява, или да застрашава, в пряка причинно следствена връзка защитените обекти, в частност установения ред на държавно управление за административните право нарушения. Без тази му способност човешкото поведение не би могло по аргумент от чл.9, ал.2, вр. с чл.10, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН да бъде определено правно като 6 нарушение или престъпление тоест ще остане извън приложното поле на административно наказателната или наказателната правораздавателна дейност. Ето защо в чл.93, т.9 от НК законодателя е посочил, че маловажност се цени за вече осъществен случай на престъпление или нарушение, а оттук и неопровержимия аргумент, че вида – формално или резултатно, няма никакво правно значение, а под вредни последици следва да се разбират всички настъпили в пряка причинно следствена връзка вреди. Формалните деяния също трябва да имат способността да засегнат в достатъчна степен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН установения ред на държавно управление, но тази им характеристика, необходима за правната им квалификация като административни нарушения не изключва прилагането на чл.93, т.9 от НПК, поради изложеното до тук – маловажен случай се преценява за деяние, което има всички обективни и субективни белези на престъпление или нарушение.