Определение № 2179 от 29.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2179 гр. Бургас, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. Г. чрез процесуален представител адв. Илиана Мелконян срещу Разпореждане №6136/04.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. №2952/2024 г. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено изцяло заявлението на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против П. И. В.- П. и Г. И. П. в качеството им на солидарни длъжници по договор за заем от 25.02.2010 г. и спогодба към него от 22.05.2012 г. за сумата от 10 109 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.

В частната жалба е изложено становище за неправилност на така постановеното разпореждане, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че не са били налице основания за даване на указания по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като в заявлението ясно и точно е посочен размерът на вземането, както и основанието на което се претендира, а именно въз основа на спогодба от 22.05.2012 г.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 413, ал. 2 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Така постановеното разпореждане е правилно, поради което и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено, като се споделят мотивите, 1 изложени в същото. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Първоинстанционното производство е образувано по подадено от И. Г. Г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В него се твърди, че П. И. В.- П. и Г. И. П. в качеството им на солидарни длъжници дължат на заявителя сума в размер на 10 109 евро, произтичаща от спогодба от 22.05.2012 г. Твърди се, че Г. е дал в заем на съпрузите парична сума от общо 15 745 евро със срок за погасяване до 25.02.2011 г., за което бил сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите. Поради неизпълнение от страна на длъжниците, на 22.05.2012 г. била сключена спогодба, с която страните са уговорили задължението да бъде изплатено изцяло или на части в тригодишен срок. Твърди се, че до началото на 2024 г. на различни вноски длъжниците са изплатили сума в размер на 14 000 лв., като остатъкът вземането възлиза на 10 109 евро. Към заявлението са представени процесния договор, както и спогодбата.

Първоинстанционният съд с разпореждане от 10.05.2024 г. е оставил без движение заявлението, като е указал в тридневен срок от получаване на съобщението да бъдат отстранени констатираните нередовности, като заявителят посочи какво включва претендираната сума в размер на 10 109 евро, както и с оглед наведените твърдения за извършени плащания, да посочи какво е погасено с платената сума. В тридневния срок не извършено уточнение на искането.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Видно е, че в посочената като основание за възникване на вземането спогодба, в чл. 1 от същата, страните по договора за заем са уговорили неустойка за забава в размер на 1 565 евро. По този начин общият дълг, като сбор от главно вземане и акцесорно, възлиза на 17 310 евро (15 745 евроглавница и 1 565 евро- неустойка). Със заявлението се претендира част от цялата сума, като никъде не се сочи какъв е характерът на вземането- само за главница или за главница, заедно с неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.

410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК при предявяване на искане за парично вземане същото следва да бъде индивидуализирано както по основание, така и по размер. В този смисъл напълно правилни са били указанията на районния съд, като е съобразил, че се претендира част от общото вземане, както и с оглед уговорената неустойка, че заявителят следва да посочи в какво се състои искането. При наличието на главен дълг и акцесорно вземане, които възникват по силата на процесната спогодба, условие за редовност на заявлението е по пера да бъдат посочени конкретните размери на сумите (за главница и неустойка), които се претендират, доколкото макар и взаимносвързани, същите се пораждат от отделни фактически състави.

При гореизложените мотиви съдът намира, че разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6136/04.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. №2952/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3