Разпореждане № 1369 от 07.10.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 127/2024
- Вид
- Разпореждане № 1369
- Подписан
- 07.10.2024
- Състав
- Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1369 гр. Варна, 07.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000127 по описа за 2024 година
Като разгледа депозираната по в.т.д. № 127 по описа на ВАпС за 2024 год. частна жалба с вх. № 6945/01.10.2024г. по вх.рег. на ВАпС подадена от Д. И. Д., чрез адв. П. (редовно упълномощена с пълномощно на л.132 от първоинстанционното дело), за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Частната жалба е насочена срещу постановеното по делото протоколно определение № 260/25.09.204г. в частта, с което в условията на постигната спогодба между страните първоинстанционното решение е обезсилено и производството по исковете е прекратено. Администриращият съд приема, че не е необходимо представянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 3 ГПК, решението по колективния иск подлежи на въззивно и касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай предмет на разглеждане е бил именно колективен иск, като съдебната спогодба, одобрена по ред на чл. 234 ГПК, въпреки договорния си характер, има значение на съдебен акт. Ето защо, въпреки възприетото в т. 8 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, администриращия частната жалба съд приема, че в настоящия случай нормата на чл. 280, ал.1 ГПК не намира приложение.
След проверка редовността на депозираната жалба, съдът установи, че същата е депозирана в законоустановения срок, от надлежната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима. жалбата е постъпила по електронен път, поради което не е необходимо представянето на преписи, но е необходимо внасянето на такса за тяхното изготвяне от съда на осн. и по см. на чл.
102з, ал. 3 ГПК. Доколкото жалбоподателят не е представил доказателства за внесена държавна такса, както по частната жалба на осн. чл. 261, т. 4 ГПК вносима по сметка 1 на ВКС, така и по см. на чл. 102з, ал. 3 ГПК вносима по сметка на ВАпС, съдът приема частната жалба се нередовна.
По отношение на необходимия брой преписи от книжата по жалба, в случая същата съставлява електронен документ от 3 страници, поради което дължимата такса за възпроизвеждането й на хартиен носител в нужните 5 бр. преписи за целите на процедурата по размяна на книжата и връчването им не само на насрещната страна за отговор, но и на останалите ищци по колективния иск за становище, възлиза в общ размер от 1,50 лв., определена по реда на чл. 23, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на брой страници. В условията на алтернативност страната би могла да представи преписите от жалбата на хартиен носител.
Предвид гореизложеното, на осн. чл. 275, ал. 2 ГПК съдът РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6945/01.10.2024г. по вх.рег. на ВАпС подадена от Д. И. Д., чрез адв. П..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи:
1. доказателства за внесена такса по сметка на ВнАпС в размер на 1,50 лв. на осн. чл. 102з, ал. 3 ГПК за служебно изготвяне на 5 бр. преписи от електронния документ-частна жалба, за изпълнение процедурата по размяна на книжата или да представи 5 бр. преписи от жалбата на хартиен носител в деловодството при съда за връчването й на другата страна, както и
2. доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, съгл. чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване в платежното нареждане като основание за плащане номера на делото и номера на обжалвания акт, както и по описа на кой съд са, като в случай че плащането бъде извършено чрез интернет банкиране – платежното нареждане да се завери от касатора.
При неизпълнение на горните указания в цялост и в срок, частната жалба ще бъде върната.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2