Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 821 от 16.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14163/2023
Вид
Решение № 821
Подписан
16.02.2024
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.80, т.5 · Закон за българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ. Г. при участието на секретаря И. Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20231110214163 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на сeдми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря И.А. като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №14163 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба 1 срещу наказателно постановление №2290000844/15.08.2023 г. на ВПД началник в СДВР РУ 05, с което на Р. П. Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД.

В подадената до съда жалба Р. П. Р. моли за отмяна на глобата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се представлява в заседанието по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.С., който моли за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На Р. П. Р. е съставен АУАН от св.И., а св.И. е присъствал при съставянето на АУАН.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. и И., и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поР. липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото свидетелите И. и И. не си спомниха жалбоподателя и обстоятелствата по случая.

Визираното в АУАН и НП нарушение е недоказано.

2

Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - къде, както и кога е било извършено това нарушение.

Съставените актове нямат доказателствена сила.

Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.

Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип, както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното.

Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.

Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие, поР. което съдът следва да ги прилага.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2290000844/15.08.2023 г. на ВПД началник в СДВР РУ 05 като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4