Решение № 2079 от 25.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330206200 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 585200-F586315, издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на СТИЛ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, моли се за неговата отмяна и се претендират разноски. Сочи се, че:

-с АУАН и НП е неправилно установена фактическата обстановка по делото;

-поради липса на доказано плащане, извършеното от жалбоподателя е несъставомерно.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че „СТИЛ" ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на М.Ф. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство с per.

№ 4297980.

Този извод е направен въз основа на следните съставомерни факти, изложени, както в АУАН, така и в НП:

Извършена е проверка на 06.01.2021г. в 10:50 ч. на обект - Фото студио, находящ се в *******, стопанисван от „СТИЛ" ЕООД с ЕИК: ******* представлявано от Е.А.П.. Проверката е във връзка със сигнал № РД- 57599/22.12.2020г. При направена контролна покупка на „фото услуги" на стойност 7.00 лв. платени в брой от В.А.А. - проверяващ преди легитимация на Е.А.П. - ******* е издаден ФБ № 001025 за същата сума. Веднага след легитимация на органите по приходите, беше отпечатан „X" отчет на стойност 7.00 лв. и е направен опис на паричните средства. Изведен е и КЛЕН от дата 19.12.2020г. в който се установи, че Фискален бон със сума 28.00 лв. липсва, съответно не е издаден фискален бон по подадения сигнал.

Нарушението е извършено на 19.12.2020г. в гр. Пловдив.

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

3

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца в АУАН и Н П , санкционния акт следва безусловно да се отмени , доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.

Процесният случай е типичен пример на липса на изложение на съставомерните факти, както в АУАН, така и в НП.

В сочената като нарушена норма на чл. 25, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. се предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ 4 или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 от

Наредбата за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

От цитираната норма е видно, че основаните съставомерни фактически признака на административния състав по чл. 25 от Наредбата са 4 и включват:

-извършена продажба;

-по продажбата да е извършено плащане на уговорената цена;

-плащането да е в брой, доколкото при безкасово плащане (чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод) издаване на касова бележка не се дължи;

-липса на издаване на фискална касова бележка.

Както вече се спомена, за да е законосъобразно НП тези три елемента следва в условията на кумулативност:

-да са надлежно отразени в АУАН и НП, за да има валидно повдигнато и предявено административно обвинение;

-да се установяват от доказателствата по делото, за да бъде административното обвинение фактически обосновано.

Нито едно от двете условия не е изпълнено в процесния случай.

Действително, както в АУАН, така и в НП надлежно е индивидуализирана контролната сделка, като е посочено, че е извършена продажба на „фото услуги“ на стойност 7 лева, които са заплатени в брой.

Проблемът обаче е, че при самата контролна покупка, извършена на 06.01.20201г. нарушение на чл. 25 от Наредба Н-18 не е допуснато , доколкото касов бон е надлежно издаден, както това обстоятелство е изрично отбелязано в АУАН и НП.

Всъщност деецът е наказан за деяние извършено на съвсем друга дата19.12.2020г. Досежно случилото се на тази друга дата, обаче АУАН и НП са безкрайно пестеливи откъм изложение на съставомерни факти, като описанието се свежда дословно до следните две изречения: „…Проверката е 5 във връзка със сигнал № РД- 57-599/22.12.2020г….“ и „…Изведен е и КЛЕН от дата 19.12.2020г. в който се установи , че фискален бон със сума 28.00 лв. липсва, съответно не е издаден фискален бон по подадения сигнал…“ Видно е, че както в АУАН, така и в НП за инкриминираната дата19.12.2020г. са изложени твърдения за само един от четирите основни съставомерни факта, а именно липсата на издаден касов бон за сумата от 28 лева. Липсват, обаче каквито и да било твърдения относно останалите съставомерни факти, само при кумулативното наличие на които всъщност се поражда задължението за издаване на касов бон, а именно:

-осъществена на тази дата продажба на стоки или услуги;

-постъпило на тази дата плащане по продажбата;

-плащането да е в брой, а не безкасово.

Напрактика, както в АУАН, така и в НП е допусната подмяна, като вместо да се опишат съставомерните признаци на твърдяното нарушение от дата 19.12.2020г., за която е наказан жалбоподателят, са описани характеристиките на контролната покупка, при която обаче, както вече се спомена-нарушение не е констатирано.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Това трайно утвърдено в практиката положение бе препотвърдено и с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, в което изрично се посочи, че районният съд може да се произнася само в рамките на фактическите положения, приети от контролните органи и надлежно отразени в АУАН и НП , като съществено изменение на приетите за установени съставомерни факти е недопустимо.

С ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС изрично се препраща и към задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС по наказателни дела, съгласно която всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна 6 същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, което обаче е недопустимо в процеса по ЗАНН, предвид неприложимостта в него на института на изменение на обвинението по чл. 287 НПК.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС, т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. дело № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК.