Решение № 240 от 23.12.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 224

23.12.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 237 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН

България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника юрисконсулт Р. С. – Ч. против О.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че на 05.02.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – Средец за вземането си към О.

С. А. със сменено име на О.С.А., в размер на 197,85 лева, като въз основа на него е образувано ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа на Районен съд – Средец, по което дело е издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта била съобщена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството е подало исковата молба в срока по чл.415 от ГПК.

Излага се, че „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съобразно разпорeдбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, като действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съобразно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без необходимост от изричното им писмено приемане от потребителите, като общите условия били публикувани на сайта на дружеството: http:/www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp. Съобразно чл.7, т.1 от общите условия дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с итн: 2755196, в с.Дебелт, блок 5, вх.А, ет.1, ап.1, община Средец /село Дебелт, община Средец, област Бургас, ж.к.“Бригадирски лагер“ № 5, вх.1, ет.1, ап.1/, като за О.С.А. бил открит клиентски номер **********, тъй като същият бил собственик на присъединения имот, видно от справката в Агенция по вписванията. Твърди, че ответникът се бил задължил съобразно чл.11, т.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество доставило на обекта на ответника за периода от 06.03.2018г. до 05.04.2018г. електроенергия на обща стойност 183,10 лева, която до момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната електрическа енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 14,75 лева за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г. Моли да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към О.С.А., както следва: 183,10 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребление електрическа енергия за периода от 06.03.2018г. до 05.04.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г. в размер на 14,75 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 05.02.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника О.С.А. – адв.Н.А.. В него се излага, че претенциите на ищцовото дружество не били доказани по никакъв начин, тъй като не бил представен договор с ищцовото дружество, който да обвърза ответника, от представените документи не можело се направи извод, че касаят посочения апартамент, не можело да се направи извод, че приложените копия на ОУ били публикувани, нито къде и кога са били публикувани, като липсвали доказателства за влизането им в сила. Сочи се, че в нарушение на закона ищецът не бил приложил към исковата молба доказателствата приложени в заповедното производство, което лишавало от възможност ответника да се запознае с тях и да вземе становище. Твърди се, че по делото не било представено нито едно доказателство, че ищецът бил доставил на ответника електроенергия на посочения обект, за твърдения в исковата молба период и на твърдяната стойност.

Относно претенцията за лихви, счита същата за недопустима, неоснователна и недоказана, като искането за присъждане на лихви за минал период била недопустимо, тъй като ответникът не бил уведомен по никакъв начин за претенцията на ищцовото дружество. Отправя искане да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции като недопустими, алтернативно като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на ответника разноските по делото.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В доказателствената съвкупност в настоящото производство са приобщени общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 98 а ЗЕ. В чл. 1, т. 4 от Общите условия като „потребител на електрическа енергия за стопански нужди“ е определено физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Елекроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство.

Съгласно чл. 7, т. 1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да снабдява при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Според чл. 18, ал.

1 и ал. 2 от Общите условия, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия и дължима сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена на снабдяване и цена на разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички фактури. Според чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

По делото като писмено доказателство е представена Справка по лице от Службата по вписвания, за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида № 15979 на ответника О. С. А., понастоящем с имена О.С.А., за периода от 01.01.1992 г. до 12.04.2019, от която се установява, че ответникът е придобил на 12.02.2007г. електроснабдения обект, а именно: апартамент № 1 на ет.1, бл.5 в село Дебелт, бивш Бригадирски лагер, като към момента на справката същият продължава да е собственик на имота.

По делото е прието заключение на Съдебно техническа експертиза, от което става ясно, че в имота има електромер, който е преминал първоначална метереологична проверка и е одобрен през 2007г., като е преминал последваща проверка и на 05.06.2016г. с валидност, като средство за измерване до края на 2019г., същият има изискуемите стикери, пломби за това през процесния период, съобразно Закона за измерванията, като е прекъснат от захранване на 08.05.2019г. В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че след като електромерът има необходимите знаци, той е годен за отчитане на електроенергия, като по тази причина смята, че доставяната енергия е отчетена от електромера е действително доставена на абоната.

От заключението на Съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че ищцовото дружество има одобрен сметкоплан в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, Закона за счетоводството и счетоводната политика на дружеството, като процесната фактура е осчетоводена редовно съобразно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Сочи се, че фактурата е осчетоводена в деня на издаването ѝ – 09.04.2018г. и са съставени следните счетоводни операции: с/ка Кт 411 „Вземания от клиенти“ партида О.А. клиентски номер ********** – 183,10 лева, с/ка Кт 701 „Приходи от продажба на продукция“ – 152,58 лева, с/ка Кт 453002 – 30,52 лева. В заключението се излага, че за периода от 21.04.2018г. до 04.02.2019г. дължимата лихва върху сумата от 183,10 лева, е в размер на 14,75 лева. Твърди се, че дължимата цена за консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по процесната фактура е изчислена правилно, съобразно решенията на КЕВР за процесния ценови период, като цените на електрическата енергия са определени с Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране Ц – 19/01.07.2017г.

В доказателствената съвкупност е приобщена и фактура № **********, издадена на 09.04.2018г., за клиентски номер **********, място на потребление село Дебелт, блок 5, вх.А 1, итн № 2755196, за отчетен период 06.03.2018г. до 05.04.2018г. на стойност 183,10 лева за доставена електрическа енергия /1016 кВтч/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 107/2019г., по описа на

Районен съд - Средец, се установява, че по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 178/13.02.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника О.С.А., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата допустимост.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни прeдпоставки: наличието на валидно правоотношение между дружеството ищец и ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител /клиент/ на услугите за посочения в исковата молба обект през същия период, че ищецът е бил изправна страна по договора, като през процесния период е доставил за имота претендираните количества електрическа енергия, като се докаже и размера на вземанията и че ответникът е изпаднал в забава.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и мрежови услуги. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продажбата на електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в един национален и един местен ежедневник.

От доказателствата по делото се установява, че за периода от 12.02.2007г. до 12.04.2019г., ответникът е собственик на процесния недвижим имот - в апартамент № 1 на ет.1, бл.5 в село Дебелт, бивш Бригадирски лагер. От изложеното следва, първо, че ответникът е клиент по смисъла на чл. 1, т. 4 и т. 5 от Общите условия и второ, с оглед предназначението на присъединен към електроразпределителната мрежа обект, същият е потребител на ел. енергия за битове нужди – ал. 1, т. 4, предложение второ от Общите условия.