Решение № 62 от 10.10.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Тополовград, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100227 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“**********, подадена чрез пълномощник Д. М. от САК, против „**********“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „*************, представлявано от С.Н.Н..

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, съгласно който е договорено ищцата да ползва допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за които да заплати възнаграждение общо в размер на 2720 лева. Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, включително и на евентуалния договор за допълнителна услуга; тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин; процесния договор не е подписан на всяка страница; както и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиране и в ГПР процесното дружество не е включило разходите за заплащане на 1

„допълнителната услуга“, което представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Също тока се твърди, че въобще услугата за която се претендира за плащане не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана тя е част от управлението на кредита и кредитора няма право да събира такси за нея, с което се твърди, че е нарушен чл.10а от ЗПК.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на отделни клаузи от договора и по-специално клаузата за допълнителни услуги. С оглед на което се претендира да бъде постановено решение с което да бъде установено в отношенията между страните, че М. Д. Д. не дължи на „**********“ ЕООД сумата в размер на 50 лева частичен иск от общо 2720 лева, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по договор за паричен заем № 40001850955. Претендират се и направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 14.09.2022 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, ответника е подал писмен отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се твърди, че исковата претенция е недопустима поради липса на правен интерес от установителен иск. Ищецът разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за сумата при наличие на платени без основание на ответника парични суми. Твърди се, че ищеца няма интерес да установява наличието или не на едно минало правоотношение, тъй като накърненото му право може да бъде защитено с осъдителен иск, към момента на предявяване на исковата молба ищеца е погасил по-голяма част от задълженията си включително и тези за предоставени допълнителни услуги.

Също така, твърди се че производството е недопустимо поради предявяване на частичен иск за минимална сума, което навява на изводи за недобросъвестно процесуално поведение на ищцата и съответно неблагоприятни финансови последици от това. В писмения отговор се оспорва исковата претенция относно нейното основание и в случай, че не бъде прекратено производството като недопустимо се претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като в отговора подробно са изложени съображения относно действителността на договора за кредит и се твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и изводи не следва да се възприемат като обосновани и доказани.

Претендират се в писмения отговор съответно и направените съдебни и 2 деловодни разноски включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Когато производството е било на етап изготвяне на доклад по чл.140 от ГПК и насрочване на делото в открито заседание, съдът с определение № 253/06.10.2022 г. е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата претенция. След което с оглед подадена частна жалба от ищцата определението на първоинстанционния съд е отменено от въззивния съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като са дадени съответни указания с оглед установена нередовност на исковата молба. Поради което съдът с определение № 116/25.04.2023 г. е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовностите. Постъпила е в срок уточняваща молба, която е приета с определение на съда № 162/12.06.2023 г., и препис от нея е изпратена на ответника за отговор.

В уточняващата молба, пълномощника на ищцата единствено навява обстоятелства свързани с нищожност на клаузите в процесния договор които регламентират услугите „Фаст“ и „Флекси“ , като се твърди, че тези клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона и е нарушена разпоредбата на чл.10а от ЗПК и при уточняване на петитума се претендира да бъде постановено решение с което да се приеме за установено, че са налице пороци обуславящи нищожността на клаузите касаещи допълнителната услуга „Фаст“ и допълнителната услуга „Флекси“ от процесния договор, т.е. от предявяването на отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи се преминава към установителен иск относно обявяването нищожност на отделни клаузи от договора.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор с вх.

№ 754/24.07.2023 г. Отново в писмения отговор се оспорва допустимостта на исковата претенция, със същите мотиви, които са посочени и в първоначалния писмен отговор и съответно се претендира прекратяване на производството и алтернативно ако не бъде прекратено съответно се оспорва основателността на предявения иск, като не се излагат нови обстоятелства различни от тези посочени в първоначалния писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата и пълномощника й не се явяват и не изпращат представител, като процесуалния представител в писмено 3 становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в съдебно заседание не изпраща представител, но в писмено становище твърди, че подържа изцяло изложените подробно в писмения отговор възражения и претендира да бъде отхвърлен иска изцяло, като се присъдят направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „**********“ ЕООД с № 40001850955 на 30.10.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 3400 лева, със срок на погасяване 24 месеца, размер на вноската 205,52 лева, при годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11, с ГПР 49,06%. В договора е записано, че общо дължимата сума по кредита е 4931,31 лева. Поискана е и закупена и допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, като възнагражденията за тези услуги са съответно 850 лева и 1870 лева и размера на вноската по тези услуги записана в договора е 113,34 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Изрично в договора е записано общото задължение по кредита, ведно със закупените допълнителни услуги е в размер на 7651,31 лева и общ размер на вноската – 318,86 лева. Към договора е приложен и подписан и погасителен план в който са посочени съответно месечните вноски, като главница и лихва, както и размера на вноската за закупените допълнителни услуги и съответно общия размер на месечната вноска. Погасителния план също е подписан и от двете страни. По делото е представен и СЕФ, от който е видно, че на ищцата й е предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем, като в този формуляр са записани всички параметри и последните съвпадат напълно с тези посочени в ДПК, като в раздел V на СЕФ, на ищцата срещу подпис е предоставена и допълнителна преддоговорна информация относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, всички параметри по тях и съответно и общите параметри по кредита при евентуално закупуване на тези услуги.

По делото е приложено извлечение по сметка към ДПК от което е видно 4 общата платена сума по договора по вноски и че към 21.07.2023 г. няма остатъчно задължение по този договор. Също така, от приложената снимка от системата на дружеството е видно, че задължението е заплатено, а кредитът е приключен.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма, представени по делото и неоспорени от ищцовата страна.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от процесния договор.

Съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, следва договорът за потребителски кредит да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Основателни са доводите на ищцата, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на посочените нормативни изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя и годишния процент на разходите. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ 5 разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги по кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по кредита.

Така с цената на пакетите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва в размер на 41% и на скрити проценти от ГПР.

Предвид изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле на горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит, поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая ответникът - заемодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя-ищцата на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителните услуги. Освен това и в приложения стандартен европейски формуляр също не е посочено възнаграждението за допълнителни услуги. За това съдът приема, че уговорените типизирани клаузи на договора за кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, свързани с основния кредитен продукт са изготвени едностранно от дружеството, създават значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и дружеството. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и възможност за индивидуално 6 договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПР би се увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на дружеството, в нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, който закон намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК.