Решение № 51 от 12.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Плевен, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20214400900097 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД .

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от АНТ. Д. Г.

ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.“***“ №54, чрез адв. С.Ч. от САК, упълномощен представител и съдебен адресат: гр.София 1202, ул.“***“ №8 ет.4 против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *** със седалище гр.София, бул.“***“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителни директори по иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 26000лв., частичен от 150000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в следствие виновно причиняване на смъртта на Б.Д.Д., ЕГН ********** при ПТП от 18.08.2019г., настъпило при управление на лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№***, както и законна лихва върху тази сума, считано от 18.08.2019г. – датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019г. И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.***. На км.13+077 около 22.15ч. водачът нарушил правилата за 1 движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия и законови ограничения скорост и след употреба на алкохол, при което удря в задната част движещото се в същата посока ППС с животинска тяга. В следствие на това ПТП е причинена смъртта на водача на ППС – Б.Д.Д..

Твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като в тази връзка е установено противоправното деяние с влязла в сила присъда №16 по нохд №425/2020г. по описа на ОС-Плевен, с която е признат за виновен за настъпилото ПТП. Твърди също, че след смъртта на брат си, ищцата А.Г. изпаднала в пълен шок. Двамата били много близки и дълги години живеели в едно домакинство, виждали се ежедневно, споделяли си. Отношенията им били пълни с обич, топлота и взаимна подкрепа.

Близките отношения с брат й и внезапната му смърт й причинили морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка. След смъртта му Г. станала апатична и асоциална. Изпаднала в депресия и отчаяние, защото нямало да види своя брат и да споделя с него болките и радостите си. Внезапната смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават. Твърди, че между починалия и ищцата съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Причинителят на ПТП има валидна застраховка Гражданска отговорност по полица №BG/06/119001327005, сключена с ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетение на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди, които тя оценява на 150000лв. Твърди също, че въпреки отправеното заявление за изплащане на обезщетение, застрахователят не е изплатил такова доброволно, поради което и предявява настоящата претенция.

С депозирания писмен отговор на ответното „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД претенцията се оспорва по основание и по размер, като се моли да бъде отхвърлена, а алтернативно се заявява частична основателност.

Признава се факта, че на 13.05.2019г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с Р.М.Д. за лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** по полица № BG/06/119001327005, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., с която покриват отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

2

Не се оспорва факта, че на 18.08.2019г. на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.*** км.13+077 е реализирано ПТП с участието на И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** и Б.Д.Д., като водач на ППС с животинска тяга, в следствие на което последния е починал.

Не се оспорва и че по предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция вх.№94-С-176/25.09.2020г., по която е образувана преписка №43072951900265 е отказано изплащане на обезщетение, тъй като не е от категорията на лицата имащи право съгласно ТР №1/2016г. на ВКС.

Заявява, че не дължи процесната сума, тъй като ищцата не попада в кръга на лицата по чл.493а ал.1 от КТ. Също така счита, че спрямо нея не са налице и предпоставките по чл.493а ал.4 от КЗ, тъй като дори и да има формална родствена връзка с починалия, което й придава качеството на увредено лице, не е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Навежда доводи, че не е налице особена близост между починалия и лицето, което претендира обезщетение за неимуществени вреди, оправдаваща получаването му. Цитира постановките на ТР1/2016г. на ОСГТК на ВКС, Постановление №4/61 и №5/69г. на Пленума на ВС, както и практика на АС-Велико Търново и Варна.

При условията на евентуалност оспорва претенцията по размер, като счита, че същият е завишен. Сочи, че съгласно §96 от ПЗР на КЗ максималния размер на обезщетението е фиксиран до 5000лв.

По отношение на искането за лихва възразява относно началната дата – 18.08.2019г. – датата на увреждането, тъй като твърди, че според практиката на ВКС и редакцията на чл.429 ал.3 от КЗ, лихва тече от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие от застрахования, увреденото лице или с предявяване на претенцията.

Идентична според ответника е и нормата на чл.493 ал.1 т.5 от КЗ. В заключение посочва, че при евентуално уважаване на главния иск лихва се дължи от 26.12.2020г. – датата, следваща деня, в който е изтекъл тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КД, но не по-рано от датата на предявяване на претенцията от ищеца пред него – 25.09.2020г.

Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като се присъдят направените разноски.

С допълнителната искова молба се оспорват всички наведени от 3 ответника възражения в отговора. Отново се заявява, че между ищцата и починалия Б.Д. е съществувала специална, дълбока и трайна житейска емоционална връзка. Също така се сочи, че съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО минималното изискване за покриване на застрахователно събитие е 100000 евро за пострада или 5000000евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Счита, че същият фиксира и ищцата, като лице, което може да търси права по тази директива. Поради противоречието с европейското законодателство в случая не следва да се прилага 96 от ПЗР на КЗ. Също така твърди, че застрахователят дължи лихва от датата на увреждането, защото застрахователят носи отговорността на деликвента, поради което отговаря в рамките на лимита на отговорност и за законната лихва до предявяване на исковата претенция по арг. от чл.84 ал.3 от ЗЗД вр.с чл.429 ал.3 т.1 от КЗ.

Постъпил е и допълнителен отговор от ответното дружество. С него се заявява, че не се твърдят нови факти и обстоятелства.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа иска и моли за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Представителя на ответника моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като също претендира присъждане на възнаграждение за адвокат и представя списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

С определение №263/30.07.2021г. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

1. на 13.05.2019г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с Р.М.Д. за лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** по полица №BG/06/119001327005, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., с която покриват отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

2. на 18.08.2019г. на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.*** км.13+077 е реализирано ПТП с участието на И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** и Б.Д.Д., като водач на ППС с животинска тяга, в следствие на което последния е починал.

4

3. предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция вх.№94-С-176/25.09.2020г., по която е образувана преписка

№43072951900265 е отказано изплащане на обезщетение, тъй като не е от категорията на лицата имащи право съгласно ТР №1/2016г. на ВКС.

Безспорно се установява по силата на чл.300 от ГПК, че с влязла в сила присъда №16/31.07.2020г., постановена по нохд№425/2020г. на Плевенски окръжен съд И.Р.Д. е признат за виновен в това че на 18.08.2019г. около 22.15ч. на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.*** км.13+077 при управление ан МПС - лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Д., от с.***, като деянието е извършено в пияно състояние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода.

Страните не са оспорили приетия с присъдата механизъм на ПТП и в тази насока липсват възражения и не са събирани доказателства.

Въз основа на тези признания и неоспорване на фактическата обстановка, то съдът счита, че тя е идентична с описаната в исковата молба:

На 18.08.2019г. И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.***. На км.13+077 около 22.15ч. водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия и законови ограничения скорост и след употреба на алкохол, при което удря в задната част движещото се в същата посока ППС с животинска тяга. В следствие на това ПТП е причинена смъртта на водача на ППС – Б.Д.Д.. Твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като в тази връзка е установено противоправното деяние с влязла в сила присъда №16 по нохд №425/2020г. по описа на ОС-Плевен, с която е признат за виновен за настъпилото ПТП.

Твърди също, че след смъртта на брат си, ищцата А.Г. изпаднала в пълен шок. Причинителят на ПТП има валидна застраховка Гражданска отговорност по полица №BG/06/119001327005, сключена с ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., като по отправената извънсъдебна претенция към застрахователя е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

5

От показанията на разпитания свидетел Ш.И. се установява, че ищцата е баба на починалия А. Д. И.. Че той е бил нейно първо внуче, че се е грижила за него като за свое дете, че продължава да живее в този район на Сирия, защото там са погребани дъщеря й У. и внука и А.. Установява също, че дъщеря й У. и внука и А. не са живели заедно с ищцата, а на около 15 километра. Правили са взаимни посещения често. Твърди, че връзката между майка и дъщеря е била доста силна и поради това и връзката с първия внук от дъщеря й е била силна. Твърди, че А. е напуснал Сирия заедно с родителите си около 11 месеца преди смъртта му и от тогова ищцата З.М. не го е виждала.

С оглед изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ, съгласно който „Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380“ За да се уважи този иск следва да са налице кумулативните предпоставки: 1) иск на увредено лице; 2) сключена застраховка "Гражданска отговорност" на водача на МПС, причинил ПТП 3) застрахованият да е отговорен спрямо увреденото лице, 4/ отправена писмена претенция.

Възражението за недопустимост на иска над сумата от 5000лв., поради нормативното ограничение на пар.96 от ПЗР на КЗ е изцяло неоснователно.

Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ , до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 – разширения кръг лица, се определя в размер до 5 000 лв. Съгласно пар. 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ , размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от разширения кръг лица за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон се определя по ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. В случая обаче исковата молба е предявена след визирания в нормата период /на 10.05.2021г.