Решение № 536 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602742 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10513/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, подсъдимият К. И. М. е признат за невиновен в това, че на 28.11.2021 г. в гр.

София, ж.к. „*******, апартамент 22 по време на телефонен разговор между него и В.М..П., като телефона бил включен на високоговорител, се заканил с престъпление против личността на Петров и спрямо личността на негови ближни – с убийство с думите: „Ще те изкормя теб и семейството ти. Ще дойда у вас и ще ви избия всичките. Ще те изкормя и ще продам органите ти“, и това заканване би могло да възбуди у Петров основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнение към протеста са изложени конкретни доводи във връзка с така направеното искане.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание 1 въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от прокурора при СГП, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, свързани с мотивите към нея, което налага нейната отмяна и връщането на делото на СРС за ново разглеждане.

Въззивната съдебна инстанция намери, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК в мотивите към присъдата съдът следва да посочи кои са установените по делото факти и въз основа на кои доказателствени средства ги приема за установени и при противоречие между доказателствените материали – кои приема и кои не кредитира, а в диспозитива се излага решението по въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Казано по друг начин, диспозитива и мотивите към присъдата следва да съставляват едно хармонично цяло, като мотивите обосновават фактическите, доказателствени и правни съображения на формираното вътрешно убеждение на съда за взетото от него решение по въпросите за наличието на престъпление, участието на подсъдимия в извършването му, извършено ли е виновно и наказателно-правните последици при положителното им установяване. Не може да има спор, че основни в този смисъл са въпросите „има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно“.

В конкретния случай съдът е изложил противоречиви изводи относно въпроса „извършено ли е престъпление“, тъй като от една страна приема, че за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК се изисква обективиране, чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е възприета от него и тази закана да би могла да възбуди основателен страх от осъществяване, а от друга макар да приема за безспорно установено, че заканата е оправена, то деянието не е осъществено, тъй като пострадалият не е изпитал основателен страх от осъществяване на заканите с убийство. Освен това, напълно липсват мотиви относно въпроса дали заканата е могла да възбуди основателен страх.

Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към липса на мотиви изобщо, което е основание за безусловна отмяна на съдебния акт. Това е така, защото липсата на мотивиран съдебен акт не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите и да постанови нова присъда. За да действа като ''втора първа инстанция" въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, 2 какъвто в случая липсва. В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи на страните по делото.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че за да бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2. вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда на Софийския районен съд, НО, 3 състав от 19.03.2024г., постановена по НОХД № 10513 по описа за 2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3