Решение № 249 от 26.12.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 415/2025
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 26.12.2025
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.38, ал.1 · Закон за измерванията
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Разлог, 26.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200415 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/20.02.2025 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ,,ПП”-Б., на Г.К.Б., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“П.”№7, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 1`000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят Г.Б., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са посочени обстоятелствата, при реализиране на деянието, както и док-ствата, които го подкрепят. Навеждат се доводи, че извършеното не представлява адм. нарушение, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е извършил визираното в НП действие. Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В СЗ жалбоподателят Г.Б. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. – АКБ., който поддържа жалбата и депозира писмена защита, в която излага становище по хода на делото. Счита, че в материалите по адм. нак. преписка не е налице док-ство, установяващо че процесното ТС е преминало последваща проверка, а оттам – не е доказана и годността на същото. Претендира разноски.
НО - Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ,,ПП”-Б. - редовно призован, не изпраща представител.
Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 09.02.2025 г. около 16:40 ч. в 22:57 часа, полицейски екип при ОД на МВР-Б. – Л.И.И. и Т.В.В., спрели за проверка движещия се по път II-19 в района на км. 40 и с посока на движение към г.Д., л. а. марка "С.Б." с рег.№*, управляван от жалбоподателя Г.Б., негова собственост, и на същия била направена проверка за употреба на алкохол с ТС "Дрегер алкотест 7510" с фабр.№*, проба №*, като е установена концентрация 1 на алкохол в кръвта 1.14 на хиляда, в издишания въздух.
За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Г.Б. е съставен от полицейския служител И., в присъствие на пол. служител В., АУАН №GA №* от 09.02.2025 г. и му е издаден талон за мед. изследване с №*. Жалбоподателят Б. не е дал кръв за хим. анализ във ФСМП-Б., видно от докладна записка с рег. №*/10.02.2025 г.
Въз основа на акта е издадено НП №*/20.02.2025 г. от Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ,,ПП”-Б., с което за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, са наложени наказания „глоба“ от 1`000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки.
НП е връчено и е обжалвано пред съда при спазване на правилата на чл.59 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени док-ства, приобщени по реда на чл.283 НПК. В съд. производство полицейските служители са потвърдили участието си в адм. нак. производство и отразените в акта факти и обстоятелства. Съдът кредитира показанията им като логични и обективно дадени.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното адм. нак.ание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Адм. нак. производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съд. контрол в/у издадените от адм. органи НП е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП (арг. чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14, ал.2 от НПК, и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен компетентно (териториално и материално) лице.
Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и с/у какво да се защитава.
Установените по делото обстоятелства дават основание на съда да прецени, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Разпоредбата на чл.174 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с мед. и хим. изследване и/или с ТС, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, като наказанията са определени в зависимост от концентрацията на алкохол и ако тя е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително на водача се налага наказание за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркот. вещ-ва или техни аналози, се определя с НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркот. вещ-ва или техни аналози на министъра на З., министъра на ВР и министъра на П. Съгласно текста на чл.3а от Наредба №1, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания 2 въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с мед. и хим. лабораторно изследване, а на употребата на наркот. вещ-ва или техни аналози – с мед. и хим.-токсиколог. лаборат. изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с ТС или тест; 2. лицето не приема показанията на ТС или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с ТС или тест. В разглеждания случай очевидно не е налице хипотезата, при което лицето не е приело показанията на ТС, с оглед на която следва да бъдат приети отчетените от същото стойности.
Съгласно чл.1, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркот. вещ-ва или техни аналози, ТС, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на ВР, след като бъдат одобрени по реда на ЗИ. Такава заповед липсва към адм. нак. преписка.
По делото е представена от АНО разпечатка от „Draeger Аlcotest 7510“ с фабр.№*, от която се установява, че на процесната дата и час е извършено тестване, което е отчело 1,14 промила, но не са представени док-ства, че същото е одобрено от БИМ, съгласно нормативните изисквания, залегнали в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Обн., ДВ, бр.98/2003 г. Към преписката липсват и док-ства, удостоверяващи по категоричен начин годността на използваното за установяване на алкохолна концентрация ТС, респ. за преминало последваща метрологична проверка съгласно чл.26, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗИ, както и док-ства за срока на валидност на същото.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че не е доказано твърдението на НО, че отчетената от уреда концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя действително към момента на проверката е била 1.14% на хиляда, поради което не е безспорно установено и доказано и самото нарушение.
Така мотивиран, съдът приема че обжалваното НП е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение от 500.00 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност от страна на АНО, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски на основание чл.36 от ЗА, вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните адв. възнаграждения, за адв. възнаграждение от 400.00 лева, съобразно обжалвания материален интерес.
Съгласно т.6 от ДР на АПК ,,Поемане на разноски" от адм. орган" означава поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. В случая ЮЛ, в структурата на което е адм. орган, се явява ОДМВР-Б., поради което и разноските следва да се възложат именно в/у нея.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №*/20.02.2025 г. на Н-к група в ОДМВР-Б., с-р ,,ПП”-Б., с което на Г.К.Б., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“П.”№7, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 1`000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати в полза на Г.К.Б., ЕГН*, сторените разноски за адвокат от 400.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
3
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4