Решение № 29 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201103 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по касационна жалба на адвокат Й. К., защитник на подсъдимия Н. Д. П., срещу присъда № 9 от 11.09.2024 г. на Окръжен съд - Търговище, постановена по внохд № 289/2024 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират оплаквания, че атакуваната нова присъда на въззивната инстанция е неправилна и незаконосъобразна - постановена в нарушение на процесуалните правила, регламентиращи проверката и оценката на събраните доказателствени материали, както и в нарушение на материалния закон, тъй като не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. По повод тези оплаквания се развиват съображения, че въззивният съд е изискал и приел като доказателства тестовата касета от „Drager Drug Test 5000“, с който е била извършена проверката за употреба на наркотични вещества, и приложения към нея протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция тези доказателства не са били приобщени по надлежния процесуален ред, респ. не са били обсъдени и не е било взето предвид значението им от първия съд. Излагат се и доводи, че макар техническото средство и тестовият комплект да представляват елемент от съдържанието на обективния признак „надлежния ред“, включен в състава на престъплението по чл. 343б ал.3 НК, те не са били индивидуализирани нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива на същия, като това е направено за първи път с новата осъдителна присъда на въззивния съд. Относно процесуалната годност на протокола, в който е отразена извършената проверка за установяване употребата на наркотични или упойващи вещества, се застъпва позиция, че съдържащите се в показанията на 1 свидетелите С., З., А. и М. данни разкриват неверността на отразените в този протокол обстоятелства досежно състоянието на подсъдимия и времевия период на проверката.

В условията на алтернативност към касационната инстанция се отправя молба на основание чл. 354 ал.1 т.2 пр. последно и т.5 във вр. с ал.3 т.2 НПК да извърши самостоятелен анализ на събраната доказателствена съвкупност и да оправдае подсъдимия Н. Д. П. като приложи чл. 13 НК или да отмени изцяло новата присъда на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В допълнението към касационната жалба се застъпва становище, че в случая въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагането на разпоредбата на чл. 13 НК с произтичащите от това последици.

Твърди се, че данните, които обуславят наличието на очертаните в разпоредбата на чл.

13 ал.1 НК предпоставки, се извеждат както от показанията на свидетелите П. С., Б. З., С. А., М. М. и С. С., така и от обясненията на подсъдимия П. и от приетото съдебномедицинско удостоверение. Сочи се, че въз основа на тези данни може да се заключи, че в случая подсъдимият П. е предприел управлението на лекия автомобил при наличието на съществуваща и непрекратена спрямо него непосредствена опасност с ясно изразен характер на нападение срещу живота и здравето му, като е използвал момента, в който нападателите само временно са били отклонили вниманието си, без да са били прекратили окончателно нападението спрямо него, да се качи в автомобила и да потегли в посока към полицейското управление в /населено място/, при което именно качването му в автомобила и управлението в указаната посока реално и обективно го е спасило от нападателите и по този начин той е избегнал много вероятното получаване на по-тежки увреждания върху здравето и живота си. Изразява се несъгласие с позицията на въззивния съд, послужила като основание да не приложи разпоредбата на чл.13 ал.1 НК, че нападението е било преустановено, че подсъдимият е имал възможност да се прибере в къщата на приятеля си, да се укрие там и да потърси помощ на телефон 112, респективно да се придвижи с автомобила на известно разстояние от нападателите си, а не да го управлява 10 км. Твърди се, че тези решаващи изводи на окръжния съд не се основават на несъмнени данни, установяващи прекратяване на нападението спрямо подсъдимия и/или реално съществуваща за него възможност на практика да осъществи действие, различно от извършеното от него, тъй като такива данни липсвали, в резултат на което било допуснато самостоятелно нарушение на изискването на чл. 305 ал.3 НПК, тъй като е било накърнено правото на подсъдимия да научи защо в конкретната ситуация не може да намери приложение нормата на чл. 13 ал.1 НК. Изтъква се също, че не е оправдана от гледна точка на данните по делото констатираната и предложена от въззивния съд възможност за поведение на подсъдимия П., с която е разполагал в конкретната ситуация, а именно – да се придвижи на известно разстояние и своевременно да преустанови движението на автомобила. В допълнението се развива и тезата, че не е съобразено с трайната съдебна практика на ВКС и на ЕСПЧ разбирането на въззивния съд, че в случая полицейският служител М. не е бил задължен да разясни на подсъдимия, който към този момент не е притежавал процесуалното качество на обвиняем, че разполага с определени права, вкл. и с правото да не отговаря на въпроси и да не се самоуличава в извършване на престъпление. В тази връзка се сочи, че в случая св.М. не е изпълнил тези свои задължения, поради което, според защитника, съвсем основателно първоинстанционният съд е подходил критично към действията му по установяване на употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия. В допълнението изцяло се поддържат отправените към касационната инстанция искания за упражняване на 2 съответните правомощия относно атакувания въззивен съдебен акт.

В съдебното заседание пред ВКС адвокат Й. К., защитник на подсъдимия Н. П., поддържа касационната жалба по изложените в нея и в допълнението към нея съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли да бъдат уважени направените с жалбата искания.

Подсъдимият Н. П. изразява съгласие със заявеното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП изразява становище, че не са налице претендираните в касационната жалба недостатъци на новата въззивна присъда, поради което моли същата да бъде оставена в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 12/04.06.2024 г. на Районен съд-Попово, постановена по нохд № 45/2024 г. по описа на този съд, подсъдимият Н. Д. П. е признат за невиновен в това, че на 23.02.2024 г. около 00.30 часа в /населено място/, /област/, по ул. /улица/, /номер/ е управлявал МПС - лек автомобил марка /марка/ с рег. № /рег. номер/, след употреба на наркотични вещества – „канабис“, установено по надлежния ред с техническо средство „DragerDrugTest 5000”, като деянието е извършено повторно-престъпление по чл.343б, ал.4, във връзка с ал.3, във връзка с чл.28, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение. С присъдата районният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства.

По протест на прокурор в РП-Търговище срещу така постановената оправдателна присъда в Окръжен съд-Търговище е било образувано внохд № 289/2024 г., приключило с постановяване на присъда № 9 от 11.09.2024 г., с която на основание чл. 334 т.2 вр. чл. 336 ал.1 т.2 НПК е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея:

- подсъдимият Н. Д. П. е признат за виновен в това, че на 23.02.2024 г. около 00.30 часа в /населено място/, /област/, по ул. /улица/, /онемр/ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/ с рег. № /рег. номер/, след употреба на наркотични вещества – „канабис“, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с фабричен номер ARLК - 0005, тестови комплект STK 7 REF 8323634 LOT ARSH – 0211, проба № 486, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим;

- на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в ефективно изпълнение наказанието от три месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Н. Д. П. с определение № 469/28.04.2022 г. по НОХД № 17877/2021 г. по описа на Софийски районен съд, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим;

- на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 37, ал.

1, т. 7 НК е наложено на подсъдимия Н. Д. П. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила;

3

- е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият Н. Д. П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 23.02.2024 г.;

- на основание чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимият Н. Д. П. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 2050 лева, представляваща равностойността на лек автомобил марка /марка/ с рег. № /рег. номер/, който не е негова собственост и е послужил за извършване на престъплението;

- на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Н. Д. П. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 139,95 лв. по сметка на ОДМВР – Търговище;

- и е постановено вещественото доказателство 1 бр. тестова касета от дрегер „Drager Drug Test 5000” STK 7 REF 8323634 LOT ARSH – 0211, проба № 486, да остане приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което да се унищожи съгласно ПАС.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт на окръжен съд.

Въведените в жалбата оплаквания са относими към касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а това би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност.

С част от доводите, отнесени към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, на практика се изразява несъгласие с оценката на някои от доказателствата и с приетата въз основа на тях фактическа обстановка поради несъответствието й с тези доказателства. Такова по съществото си е оплакването, че съдържащите се в показанията на свидетелите С., З., А. и М. данни разкриват неверността на отразените в протокола от извършената проверка за установяване употребата на наркотични или упойващи вещества обстоятелства досежно състоянието на подсъдимия и времевия период на проверката. Макар с това оплакване да се заявява оспорване на процесуалната годност на протокола, със същото реално се претендира и аргументира фактическа необоснованост на приетите за установени от въззивния съд фактически положения относно констатациите от извършената проверка на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, която обаче не е касационно основание. В случая на базата на показанията на цитираните свидетели в касационната жалба се настоява за липса на достоверни доказателства, подкрепящи обвинението, което по същество означава претенция касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали - на тези показания и на протокола от проверката - и да изведе нови фактически положения относно отразените в протокола констатации. В съответствие с тази претенция е и отправеното в жалбата искане към ВКС да извърши самостоятелен анализ на събраната доказателствена съвкупност. С такова правомощие обаче касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, в която настоящото производство не попада. ВКС не може да се намесва в оценъчната дейност на въззивния съд и да прави (обосновава) собствени изводи относно недоказаността на фактите, очертаващи признаците от състава на престъплението.