Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1214 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 429/2024
Вид
Решение № 1214
Подписан
23.10.2024
В сила
11.12.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, мл.с. Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500429 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби, подадени от Д. Н. М. против решение № 312/03.11.2023г. по гр.д.№ 1551/2021г. на РС- гр.Карлово, допълнено с решение № 357/08.12.2023г., с което делбеният имот – ап. 8, находящ се в гр.*****, е изнесен на публична продан при първоначална цена от 67897 лева и жалбоподателят е осъден да заплати на вещите лица по тройната съдебна оценъчна експертиза определените им допълнителни възнаграждения. Решението се обжалва в частта, с която същото е допълнено, а именно в частта, с която е отхвърлена претенция по сметки, заявена от жалбоподателя, за разликата между пълния предявен размер от 8689,03 лева и присъдените 2293,53 лв., включващи 2129,51 лева- увеличена стойност на делбения имот в резултат от извършени подобрения, и 164.02 лева- платени данъци и такси. Във въззивната жалба против решението, в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че е следвало да бъде извършено разпределение по чл.353 от ГПК с оглед спазване на правилото, че при съдебна делба всяка от страните следва да получи своя дял в натура. Оспорва се дължимостта на допълнително определените възнаграждения за вещите лица, като се сочи, че с оглед извършената от тях работа, определеният им първоначален депозит е напълно достатъчен. По отношение на стойността на подобренията се твърди, че РС безкритично е възприел заключението на тройната експертиза, в което вещите лица самоволно, без да им е поставена такава задача, определяли някои от подобренията като необходими, други като луксозни, без да става ясно кои от тях са имали предвид.

От въззиваемата М. Н. Г. е подаден отговор на въззивната жалба против решението на РС, в частта, с която същото е допълнено. Поддържа се, че то е правилно и законосъобразно.

Въззиваемата счита, че възприетата от РС правна квалификация на претенцията по сметки по чл.61, ал. 2 от ЗЗД е правилна и поради това тя дължи половината от увеличената 1 стойност, а не от направените разходи.

С определение в закрито заседание на 02.05.2024г. е отменено определение от публично съдебно заседание от 27.03.2024г., с което е даден ход на делото по същество и молбата, с която от жалбоподателя са заявени претенции по сметки е оставена без движение до уточняване, какво е наложило извършването на процесните подобрения и при какви условия са извършени те. С молба от 10.05.2024 г. е описано какво е било състоянието на жилището преди извършване на всяко едно от подобренията и поради какви причини се е наложило те да бъдат направени. Също така с молба от 10.05.2024 г. от жалбоподателя е уточнено, че всички подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на неговата сестра М. Г.. Тя била уведомена за извършването им, а така също и лично е възприемала извършването на съответните работи.

На 05.06.2024 г. е подаден отговор от въззиваемата М. Г., с който заявява, че поддържа становището си, отразено в протокол № 14/12.01.2023 г. по първоинстанционното дело, а също така заявява, че не е уведомявана от брат си за извършването на подобренията в имота, не е присъствала на извършването им, не е знаела за тях и не е давала съгласие.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Обжалваното решение е постановено в производство по иск за делба във втората фаза. С влязло в сила на 09.06.2022г. решение № 149/19.05.2022г. е допусната съдебна делба между М. Н. Г. и Д. Н. М. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.718.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, с административен адрес: гр.*****, ул.„*****, при равни квоти от по ½ ид.част за страните.

По първоинстанционното дело е прието неоспорено от страните заключение по тройна СТЕ, изготвено от вещи лица А. Т., А. З. и В. З.. Изводът на вещите лица относно поделяемостта на делбения имот е, че той не може да бъде разделен на две равностойни части. От заключението е видно, че апартамент № 8 се състои от входно антре, кухня, банятоалетна, спалня и хол- дневна. Също така, видно от документите за собственост, към жилището има едно избено помещение. Съгласно чл.110, ал.1 от Наредба№ 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.

Очевидно е, че от апартамент № 8 не е възможно да бъдат обособени две жилища, които да отговарят на горепосочените минимални изисквания. Всъщност и във въззивните жалби не се твърди да е налице такава възможност, а се иска извършване на разпределение. Съгласно посочената разпоредба, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите. В конкретния случай делбеният имот е един и няма как той да бъде разпределен между страните. Другите способи за извършване на делбата, освен изнасянето на публична продан, а именно теглене на жребий и възлагане по чл.349 от ГПК, също са неприложими. Тегленето на жребии също предполага наличието на повече от един делбен имот, за да бъдат формирани дялове за съделителите. От жалбоподателя не е заявено искане за възлагане по чл.349 от ГПК в срока по ал.4 на посочената разпоредба. Ето защо, решението на РС- гр.Карлово в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, следва да бъде потвърдено.

С молба от 11.01.2023г. / л.78 по първоинстанционното дело/ от ответникажалбоподател в настоящето въззивно производство, Д. Н. М. е заявена претенция по сметки, с искане ищцата М. Н. Г. да бъде осъдена да му заплати общо сумата от 8689,03 лева, представляваща половината от разходите за извършени от него подобрения в имота и заплатени данъци и такси за периода от 2017г. до 2022г.. В молбата се твърди, че през периода от 2018г. до 2021г. в жилището са извършени следните подобрения: поставяне на външна изолация на целия апартамент със стиропор и замазка на обща стойност 5000 лева, от които 2800 лева за труд и 2200 лева за материали; присъединяване на терасата към кухнята на стойност общо 3000 лева, от които 2000 лева за труд и 1000 лева за материали; основен ремонт на сервизно помещение – подмяна на водопровод и канализация, поставяне 2 на фаянс и теракота на обща стойност 3900 лева, от които 1900 лева за труд и 2000 лева за материали; отстраняване на старо покритие в коридор, шлайфане, боядисване на обща стойност 1000 лева, от които 600 лева за труд и 400 лева за материали; циклене на паркет в спалня на стойност 550 лева за труд; отстраняване на старо покритие на стени в спалня, шлайфане, боядисване на обща стойност 2000 лева, от които 1400 лева за труд и 600 лева за материали; поръчка и монтаж на шкафове в кухня на стойност 500 лева за труд и за материали; смяна на дограмата на приобщената тераса на стойност 600 лева, от които 400 лева за труд и 200 лева за материали; подмяна на ел. инсталацията в апартамента, монтиране на ново ел.табло на стойност общо 500 лева, от които 300 лева за труд и 200 лева за материали. Общата стойност на описаните подобрения възлизала на 17050 лева, като с тази сума се повишила стойността на имота. Частта от разходите, съответстваща на притежаваната от М. Н. Г. ½ ид.ч. от имота, възлизала на 8525 лева. Дължимите за годините от 2017г. до 2022г. за жилището данък недвижим имот и такса битови отпадъци в размер от 328,05 лева били платени изцяло и само от жалбоподателя. Припадащата се на М. Н. Г. част от тези разходи възлизала на 164,03 лева.

Така заявените претенции по сметки са оспорени от ищцата- въззиваема в настоящето производство, М. Н. Г. с твърдението, че част от посочените ремонти не представляват подобрения и не увеличават стойността на имота. Относно присъединяването на терасата към кухнята тя счита, че това не е подобрение, не е необходим разход и е извършено без нейно съгласие. Относно посочените като подобрения кухненски шкафове счита, че същите не са здраво прикрепени към стената, представляват движими вещи и не следва да се приемат като подобрения. Относно отстраняването на старото покритие в коридора и спалнята, шлайфането и боядисването тя счита, че това не е подобрение, а се касае за текущи ремонти, свързани с обикновеното ползване на имота. Оспорва се и необходимостта от смяната на дограмата на терасата.

С постановеното от РС- гр.Карлово решение № 312/03.11.2023г., допълнено с решение № 357/08.12.2023г., М. Н. Г. е осъдена да заплати на Д. Н. М. сумата от 2129,51 лева, представляваща ½ от увеличената в резултат от извършените подобрения стойност на делбения имот, като претенцията по сметки по отношение на същите подобрения е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 8689,03 лева. В мотивите към решение № 312/03.11.2023г. е прието, че от заключението по тройната СТЕ, изготвено от вещи лица А. Т., А. З. и В. З., се установява, че пазарната стойност на извършените ремонти е в размер от 11622,65 лева, но повечето от тях не увеличават стойността на имота, тъй като представляват необходими разноски, без които той не може да се ползва по предназначение.

Възприета е определената от вещите лица увеличена стойност на жилището- предмет на делбата, в размер от 4259,02 лева, като е присъдена половината от тази сума, без да са изложени мотиви по всяко едно от твърдените общо девет подобрения, при което не става ясно кои от претенциите по сметки са приети от първоинстанционния съд евентуално за изцяло неоснователни или за частично основателни, до какъв размер и по какви съображения. Обсъждане на всяка една от претенциите по сметки не е налице и в мотивите към допълнително решение № 357/08.12.2023г., като с диспозитива на това решение претенциите по сметки са отхвърлени по отношение на една глобална сума, явяваща се разлика между пълния претендиран размер, явяващ се сбор от посочените в молбата от жалбоподателя от 11.01.2023г. стойности на подобренията, и присъдената също в глобален размер сума от 2293,53 лева, при което реално липсва произнасяне по всяка една от претенциите по сметки по отделно. Ето защо, обжалваното решение № 312/03.11.2023г., допълнено с решение № 357/08.12.2023г., ще следва да бъде обезсилено в отхвърлителната му част, като делото бъде върнато на РС- гр.Карлово за нова разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка следва да се отбележи, че от мотивите на основното решение и диспозитива на решението по чл.250 от ГПК не става ясно и каква част от стойността претендираните за заплащане подобрения се включва в присъдената сума от 2293,53 лева, но тъй като е недопустимо да бъде влошавано положението на жалбоподателя, недопустимо също така е и да бъде постановено обезсилване по отношение на тази сума.

3

В частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на вещите лица по тройната СТЕ определените им в о.з. на 06.07.2023г. допълнителни възнаграждения, обжалваното решение № 312/03.11.2023г. има характер на определение по чл.77 от ГПК. Жалбата е подадена е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, но е спазен указания от първоинстанционния съд двуседмичен срок, поради което същата в тази й част ще следва да бъде приета за процесуално допустима. По същество жалбата против решението, с което са присъдени допълнителните възнаграждения за вещите лица, се явява неоснователна, тъй като тези допълнителни възнаграждения са определени въз основа на справки декларации по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба Н- 1 от 15.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, които не са оспорени от страните. Декларираните от вещите лица възнаграждения не се явяват прекомерни, предвид обема на извършената от тях работа- пазарна оценка на процесния имот и на деветте подобрения, както и заключение относно увеличената стойност на имота в резултат от подобренията.