Решение № 173 от 29.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Стара Загора, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000091 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „А.“ ЕАД – гр.София против решение № 620/06.07.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на въззиваемия, че дължи на въззивника сумата 413,49 лв. за главница от неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги от 09.02.2019 г. до 08.08.2019 г. по договор № 504647975/15.12.2017 г. с приложенията към него и посочени 6 бр. фактури и законна лихва върху тази главница от 20.08.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1254/24.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3892 по описа за 2021г. на Старозагорския районен съд, като са отхвърлени като неоснователни, предявените от въззивника искове по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемия, че му дължи и сумата от 14.00 лв. главница от неплатени месечни и предсрочно изискуеми вноски по договор за продажба на изплащане № 504647975/14.05.2018г. и посочени 7 бр. фактури и сумата от 540,74 лева за неустойка по 14 сметки с посочени номера за предсрочно прекратяване на договор № 1

504647975/15.12.2017г. и приложенията към него, и законна лихва върху тези суми от 20.08.2021г. до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед № 1254/24.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3892/2021г. на Старозагорския районен съд.

Присъдени са и разноските по делото съразмерно уважената част от исковете.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която същият отхвърля предявените искове за сумата 14,00 лв. главница от неплатени и предсрочно изискуеми месечни вноски по договор за продажба на изплащане № 504647975/14.05.2018г., както и сумата в размер на 540,74 лв.

– общ размер неустойки начислени поради предсрочното прекратяване на договор № 504647975/15.12.2017г. и законната лихва върху тези суми от 20.08.2021г. до изплащането им. Излага съображения за неправилност на решението, с искане да се отмени и да се присъдят исканите суми.

Претендира за разноските пред двете инстанции. Доказателствени искания не са направени. В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалбата, с който въззиваемия взема становище по наведени в жалбата оплаквания. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова моли да се остави в сила.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

За процесните вземания ищецът е подал на 20.08.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3892/2021 г. на СтРС, по което на 24.08.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответникът е подал в срок на 17.09.2021 г. възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 05.01.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 20.08.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника по делото (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 14.05.2018 г. по сключен от страните договор за продажба на изплащане с горепосочения номер, с който ищецът продал и предал на ответника собствеността и риска от закупено с него устройство на изплащане - таблет Alcot Pixi4 7, а ответникът се задължил да му плати цената му 2 разсрочено, на 24 месечни вноски, първата от които в размер на 1 лев, а останалите 23 последващи в общ размер на 23.01 лева, в размери, съгласно погасителен план в договора.

В чл. 12.3 от същия е уговорено още, че се прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от купувача, като в този случай, всички суми, дължими до края на срока му, стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за същите и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок, а последната се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по договора, след изтичане на 125 дни от спиране достъпа на купувача до мрежата, съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от тази дата, като прекратяването му не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.

От подписите на страните под приемо - предавателния протокол към този договор е видно, че ищецът е изпълнил на датата на сключването му своите задължения по него и прехвърлил собствеността и предал на ответника владението върху продадената му с него движима вещ - таблет, посочена в същия протокол.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно разваляне на процесният договор за продажба на изплащане.

Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на "А1 България" ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.

Независимо от употребеното понятие "прекратяване", на практика клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с 3 повелителната норма от материалното право.

Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая не е отправяно преди предявяване на иска, а като такова не могат да се квалифицират нито деактивацията на услугата, нито издаване на фактура. В първия случай липсва волеизявление за упражняване на потестативно право, а във втория не е спазена изискуемата форма.

По изложените съображения, независимо от безспорно установената неизправност на ответника по договора, поради спиране на плащанията, потестативното право на разваляне на ищеца не е било надлежно упражнено.

Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на договорите, защото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена (чл. 422, ал. 1 от ГПК ), срокът на всички договори е изтекъл.

Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

На следващо място, според задължителните разяснения в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС решаващият съд служебно следи за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави и с принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид действителността на договора и на отделните негови клаузи.

4

В процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Договорите са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Те са бланкови и не са предмет на предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП.

В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.

Клаузата за неустойка е нищожна, защото създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Потребителят няма право да прекрати съответния договор и да получи неустойка в негова полза. Самата клауза не урежда правила за изчисляване на неустойката според вида на неизпълнението и вида на задължението, а винаги потребителят дължи "оставащите месечни такси", което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора и на практика "гарантира" на оператора "печалба" до края на срока на договора.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че решението на РС –Стара Загора в обжалваната му част следва да бъде потвърдено с посочените мотиви.

5

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 620/06.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5085/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6