Решение № 260221 от 10.06.2021, Районен съд - Асеновград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

10.06.2021 г. гр.

Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 858 по описа за 2020 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл.45 и 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л.А.А., чрез пълномощника и адвокат М.Т. твърди, че на 07.02.2020 г. около 15 часа, вървяла по ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград – към центъра на града. Достигайки до сградата на съда, в посока „ЕВН“, на около 10 м. от входа на съда, същата се спънала на стърчащо на тротоара желязо и дупка в тротоара – вероятно от отрязан пътен знак /които не бил обозначен и обезопасен/, след което паднала и изпитала силна болка в дясната страна и се претъркулила на тротоара. Като се осъзнала след падането, усетила силна болка в дясната ръка и установила, че е охлузена цялата дясна част на тялото и. Две момчета, пътуващи в автомобил видели случилото се, които спрели автомобила и се притекли на помощ да се изправи. След инцидента ищцата била откарала в „Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ град Пловдив. При направени там прегледи и снимки се установило:

„множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост и счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“, след което била извършена спешна операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и поставяне на метална остеосинтеза, като на ищцата е поставена гипсова шина. На 10.02.2020 г. тя била консултирана от Началника на отделението и насочена към болница „Пирогов“ в София за последваща операция, тъй като първата операция била по спешност и тя не би могла да движи дясната си ръка в лакътя отново. В УМБАЛСМ „Пирогов“ и е направена нова операция, там тя престояла от 12.02.2020 г. до 17.02.2002 г. включително. Дълъг период от време същата не можела да се обслужва сама, била подпомагана от близки си дори и за ежедневни нужди, не можела да спи, изпитвала силни болки – което наложила да пие болкоуспокоителни. Във връзка с настъпилия инцидент ищцата е била принудена да направи разходи за лечение за: закупуване на „остосинтеза на Вебер“ на стойност 360 лв. с ДДС, циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове на стойност 3495 лв. с ДДС и заключваща плака на стойност 1869 лв. с ДДС. – всички но стойност 5634 лв. с ДДС, за което и са издадени фактури. Няколко месеца след инцидента ищцата ходила на контролни прегледи, физиотерапия, не можела да работи и да изпълнява дори елементарните си задължения. Улицата и прилежащия тротоар, на които е паднала ищцата се намира на територията на Община Асеновград, със статут на публична общинска собственост. Ето защо моли да бъде осъдена Община гр.Асеновград да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди, от които: 12 000 лева за „множество счупвания на костите на дясната предмишница – закрито/счупване на горния край на дясната лакътна кост“ и 8 000 лева за „счупване на тялото /диафиза/ на дясна лакътна кост, закрито“ – в следствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за вещи общинска собственост, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 5 634 лева с ДДС, от които 360 лв. по фактура № **********/07.02.2020 г. за заплатен комплект „остосинтеза на Вебер“, 3405 лв. по фактура № **********/14.02.2020 г. за циментна модулна протеза за главичката на радиалната кост, комплект с винтове и 1869 лв. по фактура № **********/17.02.2020 г. за заключваща плака, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община

Асеновград, с които оспорва иска като неоснователен и недоказан. Заявява, че на посоченото от ищцата място няма и никога не е имало задължение Община Асеновград да постави пътен знак. Също ищцата сама твърди, че не е наблюдавала своя ход, тъй като е гледала трафика по булеварда, или разсейването и невниманието от нейна страна е причина тя да залитне и падне. Заявяват, че по незнайни причини тя е заведена веднага в къщи, а не в лечебно заведение, където е приета в последствие. Твърдят, че не е ясно как е приета в лечебно заведение, как и по каква причина е постъпила в друга лечебно заведение, дали лечение в първото е проведено правилно или не.

Оспорва твърдението на ищцата, че преди произшествието същата е работила като „зъболекар“, тъй като със заявление от 14.03.2019 г. същата е преустановила ползването на стоматологичен кабинет. Завява, че ищцата не е представила доказателства за трудовата си ангажираност, платен членски внос, регистрация към РЗИ Пловдив, справка за осигурителни вноски за 2019-2020 г., а видно от данните същата е в пенсионна възраст. В случай, че съда приеме исковете на ищцата за основателни, възразяват срещу размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди, като прекомерно завишен.

Твърдят, че от ищцата не са ангажирани доказателства за заплащане, както дали претенциите са заплатени по клинична пътека /по НЗОК/ или са по желание на пациента. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ищцата твърди, че на 07.02.2020 г. вървяла по десния тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, от дома си към Библиотеката, достигайки пред сградата на съда в посока „ЕВН“ същата се спънала в стърчащо на тротоара желязо с височина около 10 см. и паднала на земята, в следствие на което получила подробно изброените телесни увреждания.

От ищцата са представени: Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,

Фактури и касови бележки, Снимков материал на мястото.

От ответника са представени: молба от ищцата до Кмета на Община Асеновград, Писма, Заповеди, Приемо-предавателен протокол, Договор за наем и Анекс, Опис на движими вещи.

От приетата по делото СПЕ на вещото лице д-р Д.К., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че

Л.А. в следствие на инцидента на 07.02.2020 г. е претърпяла остра стресова реакция. Същата има ясен спомен за случилото се. Последващите психични нарушения покриват критериите на „разстройство на адаптацията с преобладаващо нарушение на емоциите-тревожност, вегетативни реакции, страхове“. Ищцата е в началото на пенсионната възраст, без значима коморбидност и е възприела ситуацията адекватно, но с тревожност относно проспектиктивен риск от усложнения. При А. непосредствено след инцидента е настъпила остра стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията. Последващите оперативни интервенции са субективно и емоционално травматично преживяни, като свързани с травматичното събитие. Свързани са с ограничаване на елементарен бит, промяна в планове и перспективи и промяна във фамилните отношения. Преживяното стресово събитие и към момента на експертизата при А. води до неудоволствени изживявания, които се засилват при коментиране на събитието: остатъчна тревожност, емоционална лабилност и чувствителност. Последиците от травматичното събитие зависят от общото здравословно състояние на подекспертната. Налице е емоционално възстановяване и автономно функциониране на същата. Не са установени данни за задълбочаване на тревожността, страховете от бъдещи последствия.

Подекспертната има правилна и адекватна самооценка за общото си здравословно състояние.

От писмо на НОЙ се установява, че Л.А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с начална дата 26.04.2016 г., отпусната на осн.чл.68 ал.1,2 от КСО.

От писмо на ЗДК Пловдив е видно, че м/у ЕТ“Д-р Л.А.-АИПППДМ“ и НЗОК/РЗОК няма сключен договор за извършване на дентална помощ по НРД 2020-2022 г. за ДД. Последно действал между страните договор е по НРД за ДД 2018 г., а договора от 2018 г. е прекратен на 01.08.2019 г. по взаимно съгласие.

От писмо на РК на БЗС Пловдив се установява, че д-р Л.А. е редовен член на колегията, а от писмо на НАП Пловдив е видно: какви суми са постъпили за задължителни осигурителни вноски от ищцата, какви декларация и за какъв период са подадени от същата.

От показанията на свидетеля В. Т.Х.– очевидец на инцидента, които съдът кредитира се установява, че той същия ден е пътувал с автомобила си, в които са се возили приятеля и приятелката му.

Посоката на движението била от центъра/тунела към бензиностанция „Петрол“, същия спрял пред пешеходната пътека пред „Енергото“ където пресичал човек, потеглил бавно и когато се намирал пред магазина за „битова техника“ с периферното си зрение е видял на отсрещния тротоар, как една жена се спъва в нещо и пада на земята. Спрял колата и веднага се притекъл на помощ, заедно с приятеля си Илия на падналата жена, която била паднала по лице – което било в кръв, оплакала се от силни болки в ръката. Свидетелят е помогнал на жената да се изправи, която била в шок – тогава забелязал, че тя се е спънала в част от метално колче, стърчащо над земята около 10 см. (вероятно остатък от пътен знак), около което е имало счупена тротоарна плочка. След това закарали с колата жената в дома и, която в движение им споделила, че синът и е лекар.

От показанията на свидетеля И.И.Н.– очевидец на инцидента се установява, че в деня на инцидента, той, приятелят му В. и приятелката му обикаляли из града по задачи, автомобила управлявал В.. При приближаване до сградата на „Енергото“, В. спрял автомобила пред пешеходната пътека за де премине пешеходец, при потегляне на автомобила свидетелят е видял на отсрещния тротоар, как жена се спъва на тротоара в метално колче пред сградата на „Енергото“ и пада на земята.

Това метално колче свидетелят предполага, че е останало от пътен знак или стълб, същото било с височина около 10 см. над земята, ръждясало – до него имало счупена/разместена тротоарна плочка. Свидетелят и приятелите му са слезли от автомобила и помогнали на жената да се изправи, видели че по лицето и носа и има кръв, държала ръката си свита и казала, че има болки. След това са закарали жената до дома и.

От показанията на свидетеля И.А.А.– син на ищцата, които съдът кредитира се установява че на 07.02.2020 г. е получил обаждане от баща му, че майка му е паднала и е в къщи. Прибирайки се видял, че Л. била пребледняла, с окървавено лице, оплаквала се от силни болки в дясната ръка. Разказала, че вървяла по тротоара към библиотеката и пред сградата на „Енергото“ се спънала в нещо и паднала на земята. Веднага свидетелят е закарал в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, където още същия ден тя била оперирана по спешност. След 3 дни била изписана с указания за повторна операция в „Пирогов“ за смяна на лакътна става, тъй като било възможно да не може да свива ръката си в лакътя. В „Пирогов“ била оперирана повторно, където е престояла 5 дни. След изписването е била с гипс 2 месеца, а се наложило да я обслужват около 6 месеца, тъй като не можела да се справи сама. След втория месец започнала физиотерапия по два пъти седмично. Към датата на инцидента ищцата е била пенсионер, но е помагала в кабинета на свидетеля. След инцидента ищцата е изпитвала дълъг период силни болки, не можела: да спи, да се обслужва, да се грижи за домакинството, за внучетата си, психически била срината.

От показанията на проф.д-р В.П.С. – Началник на „Клиника по ортопедия и и травматология“ в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, които съдът кредитира се установява, че към 2020 г./2021 г. клиниката работи по всички възможни ортопедични, клинични пътеки, тъй като тя е най високо – трето нива на компетентност. Лично свидетелят е разговарял с ищцата в клиниката, тъй като тя била с много тежко счупване в областта на лакътната става, като е насочил за операция в „Пирогов“. В клиниката в условията на спешност била извършена операция за стабилизация: открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация – по пътека 220. Повторната операция по това време не е могло да се извърши в клиниката в Пловдив, за това именно пострадалата е насочена за София, където са работили по пътека 221 (много тежка операция за реконструкция). За пътека 221 в момента в Клиниката в Пловдив са нямали достатъчно квалифицирани кадри с опит. Тъй като фрактурата на ищцата е „полифрагмент“, или т.н. „Нещастна триада“ на лакътната става, свидетелят е преценил че повторната операция следва да се извърши в „Пирогов“ от специалисти-хирурзи, работещи само в тази област „хирургия на лакътна става“. В противен случай само с първата операция, след зарастване на ставата, е било възможно да има в бъдеще функционален дефицит в областта на лакътната става, да не може да свива и разгъва напълно същата. За пътека 220 минималния болничен престой е три дни, или тя е напълно завършена. При ищцата е било установено: „нещастна триада“: разкъсване на колатериален лигамент на лакътната става, фрактура на короноидния израстък и фрактура на лакъта. Операцията при това счупване е много сложна и продължителна.