Определение № 2577 от 26.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2577 гр. Варна, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501196 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 29783/10.04.2024г. по описа на РСВарна, подадена от ПГСС „***“, град Долни Чифлик, чрез процесуален представител адв. Р.

Ж. от АК-Варна, срещу определение № 3422/21.03.2024 г. постановено по гр. д. № 13087/2023 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, с което РС-Варна е изменил решение № 297/29.01.2024 г. постановено по гр. дело № 13087/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като е намалил присъдената, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца А.

К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №13, ет.3, ал.1, сума за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1410 лева, до минималния размер определен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. – 807,14 лева.

Жалбоподателят - ПГСС „***“ счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно е осъден да заплати разноски в полза на ищеца – А. К. Х.. Счита, че на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, с оглед обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. По същество моли обжалваното определение да бъде отменено и сторените от ищеца разноски да бъдат възложени на самия него.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от А. К. Х., чрез процесуалния й представител адв. П. Б., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Производството по делото пред РС-Варна е образувано по искова молба на А. К.

Х. против ПГСС „*** - гр. Долни Чифлик” адрес: гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „***” № 4, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5071,38 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 КТ, за времето, през което ищцата е работила на по-нископлатена работа, равняващо се на разликата в заплатите, за периода от м.07.2022 г. до м.09.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2023 г. до изплащане на задължението, като се претендират и 1 сторените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който признава основателността на предявения иск по основание и размер. Заявява, че не му е било известно дали след прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е останала без работа. Намира, че следва да бъде освободен от отговорността за разноски, доколкото единствено липсата на покана от страна на ищеца, както и посочване на банкова сметка в отговора на исковата молба, е причина претендираната сума да не бъде изплатена до настоящия момент.

По делото, от А. К. Х., е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване, от които е видно, че същата е направила разноски в производството в размер на 1500 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

С решение № 297/29.01.2024 г., по гр. дело № 13087/2023 г. по описа на ВРС, съдът e осъдил ответника - ПГСС „***- гр. Долни чифлик“ адрес: гр. Долни чифлик, обл.

Варна, ул. „***“ № 4 да заплати на А. К. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.

„***“ № 13, ет.3, ал.1, сумата от общо 5071,38 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 КТ, за времето, през което ищцата е работила на по-нископлатена работа, равняващо се на разликата в заплатите, за периода от м.07.2022 г. до м.09.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2023 г. до изплащане на задължението.

Със същото решение ответникът ПГСС „*** - гр. Долни чифлик“ е осъден да заплати на А. К. Х., сумата от 1410 лева, представляваща разноските сторени от ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК; както и ПГСС „*** - гр. Долни чифлик“ е осъден да заплати по сметка на ВРС, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумата в размер на 202,86 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил решение № 297/29.01.2024 г. постановено по гр. дело № 13087/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като е намалил присъдената, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца А.

К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №13, ет.3, ал.1, сума за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1410 лева, до минималния размер определен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. – 807,14 лева.

Съдът направи следните правни изводи:

Съдът, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, срещу обжалваем акт на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ГПК /чл.

248, ал. 3 от ГПК – определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението/, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

На основание чл. 80 от ГПК, във всеки акт, в който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В чл. 78, ал. 2 от ГПК е посочено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК са дадени кумулативно. В настоящия случай ответникът действително е направил с отговора на исковата молба признание на иска. А. К. Х. от своя страна не е отправила покана до ПГСС „***“ за 2 заплащане на претендираната от нея сума. Също така в исковата молба А. К. Х. не е посочила номер на банкова сметка, по която да й бъде преведена процесната сума. ПГСС „***“ не е бил длъжен да търси информация дали А. К. Х. е останала без работа след 01.07.2022 г. и дали е престирала труда си и за какво възнаграждение го е престирала.

В настоящия случай предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ е предявен в отделно самостоятелно производство, а не при условията на обектвино кумулативно съединяване на искове с искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и съответно ПГСС „***“ няма как да знае, че дължи процесната сума на А. К. Х.. Ответникът /настоящ въззивник/ - ПГСС „***“ с поведението си не е дал повод за предявяване на иска.

Същият не е имал информация, че дължи процесната сума на А. К. Х.. В момента, когато е узнал за претенцията на А. К. Х., ПГСС „***“ е признал иска и е поискал да извърши плащане на процесната сума. Следователно в настоящия случай двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, са налице. ПГСС „***“ е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Следователно разноските в производството по първоинстанционното дело следва да бъдат възложени на ищеца.

Крайният извод на ОС-Варна е за основателност на подадената жалба. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което разноските по първоинстанционното дело следва да бъдат възложени в тежест на А. К. Х..

По разноските:

В определение № 50013/08.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4000/2021 г. на ВКС е посочено, че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение на делото по повод на дължимостта на разноските и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилното определяне на разноските, без да се обжалва по съществото постановения по спора съдебен акт. Съгласно чл. 78 от ГПК разноските се разпределят с оглед на крайния изход на спора в съответната инстанция. По естеството си те не са предмет на поставения за разрешаване от съда спор, като съдът дължи произнасянето по този въпрос като съпътстващ елемент при разрешаването на спора. В производството по чл. 248 ГПК съдът не събира допълнителни доказателства за разноските, освен ако страната не е могла, по уважителни причини, да ги представи в съдебното заседание, като само извършва проверка за това правилно ли са определени разноските. Присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива, към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Поради това в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски, а това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК.

В този смисъл, в настоящото производство не се дължат разноски и съдът не дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3422/21.03.2024 г. постановено по гр. д. № 13087/2023 г. по описа на РС-Варна, 43-ти състав, с което РС-Варна е изменил решение № 297/29.01.2024 г. постановено по гр. дело № 13087/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като е намалил присъдената, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца А.

К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ №13, ет.3, ал.1, сума за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1410 лева, до минималния размер определен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. – 807,14 лева и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 297/29.01.2024 г. постановено по гр. дело № 13087/2023 г. по описа на РС-Варна, като на основание чл. 248 от ГПК, ОТМЕНЯ същото, в частта му, с която РС-Варна е осъдил ПГСС „*** - гр. Долни Чифлик” адрес: гр. Долни Чифлик, обл.

3

Варна, ул. „***” № 4, да заплати на А. К. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 13, ет. 3, ал. 1, сумата в размер на 1410 лева /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща сторени разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и в частта му, с която е осъдил ПГСС „*** - гр. Долни Чифлик” адрес: гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „***” № 4, да заплати по сметка на ВРС, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумата в размер на 202,86 лева /двеста и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимата за производството пред РС-Варна държавна такса.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4