Решение № 275 от 18.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Русе, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И.а като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520102211 по описа за 2024 година

Адв.М. Ц. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 13.03.2020г. представляваното от него дружество сключило с Е. А. А. Договор за банков кредит №МК134842, по силата на който предоставило заем на ответника.

На 08.03.2021г. кредитополучателят преустановил плащането на погасителните вноски. С оглед формираното посрочие, банката упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем и на 02.12.2022г. уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

Ищецът поддържа, че задължението на Е. А. възлиза на: 1000 лева – главница за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г.; 285.42 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021г. – 02.12.2022г.; 595.70 лева – мораторна лихва за периода 08.3.2021г. – 24.01.2023г.

За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу Е. А. А. за дължимите суми.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения адв. М. Ц. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“"Й.Д.“№.........дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от 1

Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.Н.Д. – изпълнителен директор сумите: 1000 лева – главница по Договор за банков кредит №МК134842/13.03.2020г., дължима за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.; 285.42 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021г. – 02.12.2022г.; 595.70 лева – мораторна лихва за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №428/07.02.2023г., издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.И. М. – особен представител на ответника Е. А. А. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва иска по основание и размер. Намира същият за недоказан.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за издаване на кредитна карта №МК134842/13.03.2020г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата 1000 лева под формата на кредитен лимит по персонална кредитна карта, който кредитополучателят би могъл да усвои по начините, уговорени в Общите условия, съставляващи неразделна част от договора.

От съдържанието на Общите условия е видно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой , да извършва парични преводи чрез различни платежни инструменти и др. (чл.5.1). Лихвеният процент при покупки, парични преводи и тегления в брой е 18.90% (т.6 от Приложение №1). Съгласно чл.7 от ОУ, кредитният лимит се определя от банката при сключване на договора и се съобщава на картодържателя при предаване на картата. В чл.8 от ОУ се сочи, че всеки месец банката издава месечно извлечение, съдържащо общия размер на кредита и всички задължения, както и минималната вноска, която следва да бъде заплатена, съгласно параметрите в т.5 от Приложение №1 към ОУ. Указано е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от минималната вноска, според месечното извлечение (чл.9). Според чл.10.1 от ОУ, за предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с ползване на картата, картодържателят дължи възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение №1 към ОУ. Тези възнаграждения се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит през съответния отчетен период. В чл.20.2 е указано, че при непогасяване на две последователни минимални месечни вноски – може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Ищецът изпратил покана за изпълнение до кредитополучателя, с която го уведомил за обявената предсрочна изискуемост на вземането, указал формираните просрочия и предоставил срок за погасяване на задълженията. На 02.12.2022г. поканата е връчена на ответника от ЧСИ с рег.№833.

2

За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №428/07.02.2023г., издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу Е. А. А., ЕГН ********** за сумите: 1000 лева – главница по Договор за банков кредит №МК134842/13.03.2020г., дължима за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.; 285.42 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021г. – 02.12.2022г.; 595.70 лева – мораторна лихва за периода 08.3.2021г. – 24.01.2023г.; 37.62 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед установяване релевантни за спора факти, в хода на производството е възложена и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че ответникът не е извършвал плащания по кредитната карта, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 02.12.2022г. с редовно връчена покана за доброволно изпълнение. Към 24.01.2023г. задължението на Е. А. А. е формирано от: 1000 лева – главница; 285.42 лева – възнаградителна лихва; 171.25 лева – обезщетение за просрочие; 264 лева – такси, дължими съгласно Приложение №1; 97.24 лева – превишен кредитен лимит; 63.21 лева – застрахователна премия.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1000 лева – главница по Договор за банков кредит №МК134842/13.03.2020г., дължима за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.; 285.42 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021г. – 02.12.2022г.; 595.70 лева – мораторна лихва за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №428/07.02.2023г., издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС.

От приложеното към настоящото производство ЧГД №763/2023г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като са му указани последиците при непредявяване на иска. Претенцията е допустима, предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: наличие на облигационно правоотношение между дружеството – кредитор и ответника, изпълнение задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане дължимата главница по договора и акцесорните вземания, предмет на заповедта за изпълнение.

3

Установено бе, че ищецът и ответникът са страни по Договор за издаване на кредитна карта №МК134842/13.03.2020г., по силата на който Е. А. А. е имала възможност и е ползвала издадената от „Юробанк България“ АД кредитна карта с лимит 1000 лева.

В производството е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира с доверие. Вещото лице поддържа, че ответницата е усвоила отпуснатата заемна сума и към 24.01.2023г. (датата, на която е изготвено извлечението от счетоводните книги на банката) непогасеното задължение възлиза на: 1000 лева – главница; 285.42 лева – договорна лихва, начислена за периода 08.03.2021г. – 02.12.20233г., а претендираната от банката мораторна лихва в размер на 595.70 лева, дължима за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г. на практика се явява сбор от:

171.25 лева – обезщетение за просрочие; 264 лева – такси, дължими съгласно Приложение №1; 97.24 лева – превишен кредитен лимит; 63.21 лева – застрахователна премия.

Предвид релевираните в хода на производството доказателства, съдът намира претенцията за доказана по основание, а по размер - дължимата главница и договорна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, при установяване от страна на ищеца основанието за дължимост на сумите – чрез доказване наличието на сключен договор за кредит, предоставяне на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на вземанията, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера мораторната лихва. Изчислена чрез програмен продукт calculator.bg мораторната лихва върху главницата 1000 лева за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г. възлиза на 192.05 лева, до който размер акцесорната претенция следва да бъде уважена.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от претенцията.

В исковото производство разноските на ищеца са на стойност 1398.11 лева (заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице).

Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да заплати на банката сумата 1098.10 лева [(1398.11 х 1477.47) / 1881.12 = 1098.10].

В заповедното производство „Юробанк България“ АД е заплатила общо 517.62 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 406.55 лева [(517.62 х 1477.47) / 1881.12 = 406.55].

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Е. А. А., ЕГН 4

********** с адрес: гр.Русе, ул.“"Й.Д.“№......дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.Н.Д. – изпълнителен директор сумите: 1000 лева – главница по Договор за банков кредит №МК134842/13.03.2020г., дължима за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.; 285.42 лева – възнаградителна лихва за периода 08.03.2021г. – 02.12.2022г.; 192.05 лева – мораторна лихва за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №428/07.02.2023г., издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу Е. А. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата: над 192.05 лева до предявените 595.70 лева – мораторна лихва за периода 08.03.2021г. – 24.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №428/07.02.2023г., издадена по ЧГД №763/2023г. по описа на РРС.