Определение № 1969 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501654 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с 83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т. А. Х., ЕГН – **********, чрез ЕАД Е.

И., Булстат **, против Определение № 335/20.03.2025г., постановено по гр.д.

№ 343/2025г. по описа на Районен съд - Карлово, III гр.с., с което е е оставена без уважение подадената Молба с вх.№ 3131/18.03.2025г. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Карлово е заведена искова молба от Т. А. Х. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване спрямо първия ответник нищожността на Договор за паричен заем № 4446377/31.03.2022г. и за прогласяване спрямо втория ответник нищожността на Договор за предоставяне на поручителство № 4446377/31.03.2022г.

С Разпореждане № 407/18.02.2025г. Районният съд е оставил исковата молба без движение до внасяне на държавна такса в размер на 100 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

1

От Т. А. Х. е подадена Молба с вх.№ 3131/18.03.2025г. с искане за освобождаване от държавна такса. Прилага ДСИС.

Районният съд, за да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса излага основни съображения, че доходите на ищцата са в размер над минималната работна заплата за страната и макар да не декларира други доходи и имущество, няма данни да осигурява издръжка на друг освен на себе си. Посочената в декларацията кредитна задлъжнялост не следва да се взема предвид при освобождаване от държавна такса, доколкото средствата от кредитите първо са влезли в патримониума на страната. При липса на данни за пречки ищцата да упражнява труд, същата има възможност да осигурява доходите и издръжката си, включително да внесе държавната такса, която не е във висок размер. Линията на бедност, опредЕ. от Министерски съвет е в размер на 638 лв. Ищцата не е декларирала жилищните си условия, нито притежание на собственост или ограничени вещни права върху жилище. На следващо място, ищцата не твърди да живее под наем, като посочва адрес на местопребиваване в село ***

С частната жалба на Т. А. Х., чрез ЕАД Е. И., са направени възражения, че Районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че ищцата разполага със средства да заплати държавната такса. Поддържа, че е налице и неправилна преценка относно социалния статус на ищцата, получавания доход, необходимите разходи за живот, липса на имущество от което да получава доходи, както и че нямало данни да живее под наем.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна. Трайната съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 от ГПК е възприела, че липсата на средства да бъдат заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото предполага едно трайно състояние, дължащо се на влошено здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи, или на необходимост от предоставяне финансова подкрепа на лица от домакинството.

В конкретния случай, от материалите по делото се е установило, че ищцата е в трудоспособна възраст /род. на 17.03.1977г./, няма данни здравословното състояние да не е добро. Не са описани твърдения и представени доказателства да страда от някакво заболяване, което да налага 2 допълнителни периодични разходи, нито да е с намалена трудоспособност. От съдържанието на приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че Т. Х. е посочила, че живее в с.***, като освен получаваното трудово възнаграждение в размер на 1200 лв., тя и членовете на семейството не получават други доходи, включително от наеми и хонорари. Не притежават недвижим имот и МПС. Записано е също, че общият размер на задълженията към банки и бързи кредити е в размер на около 25000 лв. Въззивният съд констатира, че няма доказателства, от които да се налага извод, че има сключено наемно правоотношение с трето лице досежно жилището, в което живее заедно със семейството . Няма данни да дължи издръжка на низходящи или възходящи лица. Обстоятелството, че има висок размер задлъжнялост към банки и фирми за бързи кредити само по себе си не е основание за освобождаване от държавна такса, доколкото липсват доказателства за размера на дължимите от нея месечните вноски по договорите за кредит, по които е длъжник.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 335/20.03.2025г., постановено по гр.д.№ 343/2025г. по описа на Районен съд - Карлово, III гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3