Определение № 1770 от 23.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1770 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500498 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 9014/13.01.2026г., подадена от Н. Т. Т. срещу Разпореждане № 450/5.01.2026г., постановено по гр.д.№ 49034/25г. на СРС, 68 с-в, с което съдът е оставил без разглеждане негова молба вх.№ 420795/29.12.2025г.

Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното определение и моли въззивния съд да го отмени. Посочва, че е подал молбата за възстановяване на срока на 23.12.2025г., преди съдът да прекрати производството по делото.

Счита, че оставяне на молбата му без разглеждане представлява отказ от правосъдие и нарушава правата му на защита.

Софийски градски съд, като обсъди доводите, изведени в частната жалба и като прецени данните по делото, установи следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, и следва да бъде разгледана по същество.

СРС е бил сезиран с искова молба по чл.344 ал.1 от КТ.

С разпореждане № 160739/17.10.2025г. по образуваното гр.д.№ 49034/25г. по описа на СРС първоинстанционният съд е дал указания на ищеца, в срок по-дълъг от законоустановения 1 седмичен такъв, да отстрани нередовността на исковата молба, като конкретно му е указал какви действия следва да извърши. Разпореждането е връчено на ищеца на 12.11.2025г. На същия ден той се е явил в съда за да подпише исковата молба, съобразно указанията на съда. Останалите нередовности на исковата молба, като посочване данни за ответника, посочване какво е основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение и защо го счита за незаконосъобразно, за какъв период ищецът търси обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и в какъв размер, не са отстранени в указания от съда 2 1 седмичен срок. Срокът е започнал да тече на 12.11.2025г. и е изтекъл на 26.11.2027г.

На 27.11.2025г. ищецът е депозирал молба с която е уведомил съда, че представя препис от исковата молба, допълнение към нея и копие от трудова книжка. В молбата не се съдържа информация, с която указанията на съда да са изпълнени, респ. нередовността на исковата молба да е била отстранена.

С разпореждане № 182557/30.11.2025г. съдът е върнал исковата молба, след като е констатирал , че в указания срок ищецът не е изпълнил указанията на съда да отстрани нередовността на исковата молба. Разпореждането е връчено на ищеца на 22.12.2025г.

На 29.12.2025г. той е депозирал молба вх.№ 420795/29.12.2025г., в която е посочил, че на 27.11.2025г. е депозирал заявление, с което е изпълнил разпореждане № 182557/30.11.2025г., но поради технически причини то не е било получено в съда. Поискал е от съда да възстанови пропуснатия срок за изпълнение указанията , посочено в Разпореждане № 160739/17.10.2025г. Представил е копие от електронната си поща с приложения към нея, като в приложеното заявление се съдържа информация касаеща нередовността на исковата молба. С обжалваното Разпореждане № 450/5.01.2026г. съдът е оставил без разглеждане молбата, като е посочил, че съдебното производство е приключило, съдът е десезиран и не може да се произнесе по молба за възстановяване на срок.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК, процесуалните действия, които са извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Съгласно ал.2 и ал.3 на същия текст, в случай че страната е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, тя може да поиска неговото възобновяване, ако докаже че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

Ищецът е подал нередовна искова молба, която правилно районния съд е оставил без движение и е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване нередовността. Вместо законоустановения в чл.129 ал.2 от ГПК едноседмичен срок, районният съд /съвсем подходящо в случая/ е предоставил по-дълъг, двуседмичен срок на ищеца да отстрани нередовността. В предоставеният двуседмичен срок, или до 26.11.2026г., ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба , освен личното й подписване в съда. В същия този двуседмичен срок не е поискал продължаване на срока по реда на чл.63 ал.1 от ГПК.

Предприетите действия от ищеца по отстраняване нередовността на 27.11.2025г. с подаване на документи и преписи не могат да се зачетат от съда, на основание чл.64 ал.1 от ГПК, тъй като са извършени след изтичане на установения 2 седмичен срок. Съгласно разпоредбата на 2 чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовността, исковата молба се връща. Районният съд е действал съобразно закона и правилно е върнал исковата молба с разпореждане № 182557/30.11.2025г.

Молбата на ищеца, сега частен жалбоподател, изпратена до съда на 23.12.2025г. , с вх.№ 420795/29.12.2025г., за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на исковата молба е подадена в съда, след като производството по делото вече е било прекратено на 30.11.2025г. с разпореждане от 30.11.2025г. за връщане на исковата молба . След прекратяването, независимо дали разпореждането е влязло в сила или не, районният съд не може да се произнася по процесуални искания на страните. Ето защо и правилно съдът е оставил без разглеждане молбата на ищеца от 29.12.2025г., с която е поискано възстановяване на срока по разпореждането на съда под № 160739/17.10.2025г., с което са дадени указания за отстраняване нередовност на исковата молба. Ищецът не е обжалвал разпореждането за прекратяване на производството по делото и то е влязло в сила.

Възстановяване на срок може да се иска в случай на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и то само ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. В случая ищецът е могъл да поиска продължаване на 2 седмичния срок за отстраняване нередовността на исковата молба, поради което не би могъл да иска възстановяване на срока. Неполучаването на заповедта за уволнение от работодателя не е особено непредвидено обстоятелство, което ищецът не е могъл да преодолее. Ищецът би могъл да се снабди със заповедта за уволнение и със съдействието на съда, но той е следвало в срок да отстрани указаните му от съда нередовности, което той не е сторил, респ. в същия този срок не е поискал продължаването му. Сроковете, определени от закона и от съда не са пожелателни или инструктивни. Те са преклузивни и след изтичането им процесуалните права не биха могли да се упражнят.

Ищецът не е лишен от правосъдие. Той е подал искова молба в съда, по която е било образувано дело /бързо производство/, получил е ясни и точни указания и е следвало в указания от съда срок да ги изпълни. Неизпълнението им е довело до прекратяване на производството по подадената от него искова молба. За пълнота и яснота следва да се посочи също, че не е в правомощието на съда да възстановява или продължава двумесечния срок за обжалване на заповед за уволнение по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Този срок е давностен и с изтичането му се погасява правото на иск / така в Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4201/2020 г., IV г. о., ГК, Решение по гр. д. № 4163/2008 г. на IV г. о., ВКС, решение по гр. д. № 1451/2009 г. на IV г. о., ВКС.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№ 9014/13.01.2026г., подадена от Н. Т. Т., ЕГН ********** срещу Разпореждане № 450/5.01.2026г. постановено по гр.д.№ 49034/25г. на СРС, 68 с-в.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал.3 т.2 предл.1 от ГПК в 1 седмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4