Протокол № 666 от 05.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 666 гр. Варна, 05.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900526 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът „ДЕНЧЕВ“ ООД , уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат И. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът С. И. Д., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адвокат Е. С.-Г. и от адвокат Л. П., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Вещото лице А. М. В., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва заключение с вх.№ 21320 от 16.09.2022 г. по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. С.: Да се изслуша вещото лице.

1

Адв. Г.: Да се изслуша вещото лице.

Адв. П.: Да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Същото е със снета по делото самоличност.

В.л. В.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Адв. С. към в.л. В.: На страница трета в заключението обяснявате, че според Вас получените от третите лица отговори не дават възможност да се отговори обективно относно средните пазарни цени на процесните култури.

Какво Ви мотивира? Защо смятате така? Предвид начина на отговаряне, предвид начина на задаване на въпросите към третите лица?

В.л. В.: Предвид начина на задаване на въпросите и съответно начина на отговаряне. На страница втора съм описал въпросите, които са зададени от ищеца. Първият въпрос е: Да се задължат трети лица да предоставят данни за цената на тон, за която дружеството е купувало следните култури от региона на област Добрич? Въпросът на ответника е: Справка за следната покупна и продажна цена за култури, които са купувани и продавани. И след това отдолу се изброяват: царевица за периода юни 2019 г. и след това за пшеница, слънчоглед и царевица 2019 г. – продажба на зелено. Съответно „Фарм Сенс“ дават само информация за царевица. За други култури не дават никаква информация. “Дефко“ не дават никаква информация. „Кристера“ дава информация, че нямат продажби на зелено. Начинът, по който са зададени въпросите не предполага да се дадат съответно и отговори, които да са съпоставими, за да се направи обективно заключение.

Адв. С. към в.л. В.: На стр.12 след таблица 10 посочвате, че в счетоводният амортизационен план не фигурира хедер за жътва на царевица и слънчоглед. Това означава ли, че смятате, че дружеството не е разполагало с такъв хедер или отговаряте, че той не е посочен в амортизационния план само? Проверявали ли сте дали има изобщо такъв хедер, заприходен в дружеството?

В.л. В.: Ако беше заприходен, трябваше да го има в амортизационния план.

2

Адв. С. към в.л. В.: А тези активи, които са напълно амортизирани, те съдържат ли се в армотизационния план?

В.л. В.: Да, съдържат се, но са отбелязани като напълно амортизирани.

Адв. С. към в.л. В.: А в този план, който Ви беше представен, няма такова приспособление?

В.л. В.: Не.

Адв. С.: Нямам други въпроси към този момент.

Адв. Г. към в.л. В. : Когато се закупува един комбайн, той напълно оборудван ли е или трябва допълнително да се закупуват всички приспособления, необходими за конкретните жътви?

В.л. В.: Доколкото знам, хедерите за различните култури са различни, така че би трябвало да се купуват допълнително за различните култури.

Адв. П. към в.л. В.: А в случая има ли данни този комбайн „ Claаs Lexion“ да е закупен едновременно с хедер, който да може да обработва трите култури?

В.л. В.: Нямам такива данни, нямам и такава задача.

Адв. Г. към в.л. В. : А въпросният „Claаs Lexion“ същият онзи ли е, за който всъщност има сключена фактура за покупка, но не е предаден на дружеството? Вие всъщност видяхте ли го в амортизационния план?

В.л. В.: Да, видях го.

Адв. Г. към в.л. В. : Към коя година беше представеният Ви амортизационен план?

В.л. В.: Беше към процесния период.

Адв. Г. към в.л. В. : Тоест имало го е включен в амортизационния план за 2019 г.?

В.л. В.: Да.

Адв. Г. към в.л. В. : Можем ли, след като единственият комбайн, който е заведен като актив, няма приспособление, сами да извършим жътвата и то на три различни култури?

В.л. В.: Не, не би могло.

Адв. Г. към в.л. В. : На страница 3, в таблицата, в която се посочили 3 борсовите цени, виждаме, че трета и четвърта колона регламентира цена „купува“ за метричен тон и цена „продава“. Бихте ли казали, в Стокова борса ако един земеделец участва с продажба на своя продукция собствено производство, той в коя от тези две графи попада? Кое е относимо към земеделските производители, произвеждащи зърнени култури и продаващи съответно?

В.л. В.: Стойностите, които са посочени в колона 3 и колона 4 под 250 лв – най-ниската цена „купува“ до 290 лв (говоря за първия ред) - найвисоката цена „продава“, това е диапазонът, в който са се извършили сделки.

Всяка стойност в този диапазон за едната страна е цена „купува“, а за другата е цена „продава“. Нищо по-конкретно не може да се каже. Както съм написал над страницата, всяка конкретна сделка зависи от търсенето, от предлагането, от качеството, от количеството и от франкировката на съответната продукция.

Адв. Г. към в.л. В. : Тоест можем ли да изведем заключение, че за земеделския производител, който е първа ръка продавач на практика на собствената продукция, е по-валидна цената „купува“? Защото нали тук гледаме вече търгувана стока, тоест продукцията е станалата стока и за първи път нейната покупка от земеделския производител идва от първия по веригата търговец условно казано.

В.л. В.: Не е задължително да е първият. Може и да е вторият.

Адв. Г. към в.л. В. : Мисълта ми е, че първият човек по веригата при продажба на земеделската продукция е земеделският производител.

В.л. В.: Не е задължително, пак казвам. Може някой друг да е го купил от земеделския производител и да го предлага на Стоковата борса.

Адв. П. към в.л. В.: При формиране на тази средна продажна цена на „Денчев“, на която би следвало да продава, търсейки някаква стопанска логика и обоснованост, не следва ли да се вземат предвид само цените „купува“ в Софийска стокова борса?

В.л. В.: Моята задача е да определя средна пазарна цена. Не средна пазарна цена „купува“ или средна пазарна цена „продава“. Така е формиран въпросът и аз затова съм дал средна цена между най-ниската „купува“ и найвисоката „продава“.

4

Адв. П. към в.л. В.: Зададох Ви този въпрос, защото практически чисто житейски нашата цена „продава“, не е ли цена „купува“ на следващия по веригата?

В.л. В.: Всяка цена „продава“ за единия е „купува“ за другия.

Адв. П. към в.л. В.: И в този ред на мисли не следва ли да се взима средно аритметично само от цените „купува“, защото практически нашата цена „продава“ е цена „купува“ на следващия по веригата.

В.л. В. на въпроси от съда: Всяка една от тези цени от 250 лв „купува“ до 290 лв „продава“ е цена, на която се сключва сделка на борсата. Тоест има оферти „купува и продава“, но след като ги има в тази моя таблица, по всяка една от тези цени е имало сделки.

Адв. П. към в.л. В.: Ако все пак можете да отговорите, чисто икономически възможно ли е „Денчев“ да постигне тази най-висока цена „продава“, която Вие сте извели във Вашата таблица като земеделски производител първа ръка житейски казано?

В.л. В.: Аз не съм извел цена „продава“. Аз съм извел средна цена така, както е поставен въпросът: Каква е пазарната цена на тон царевица, тон пшеница и слънчоглед?