Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 20.01.2022, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 297/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
20.01.2022
В сила
17.03.2022
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр.Л., 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.анова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100297 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание 124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт ***** Д.И. М. придобил недвижим имот в гр.Л., че последвали сделки – прехвърляне на собственост на части от имота в описания нотариален акт, като собственост на Д.И. М. останал недвижим имот, находящ се в ***** с площ от 408 кв.м., в УПИ II-2025, кв. 113 по ЗРП на гр.Л., одобрен със заповед № 130/1991 г. и с кадастрален № *****, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *****.1, цялата със застроена площ от 71 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна еднофамилна.

Твърди се, че след смъртта си Д.И. М. оставил описания имот в наследство на низходящите си, съгласно удостоверение за наследници издадено от Община Л. на 05.04.2021 г. с изх. № ГРАО-14-283. Твърди се, че през 1993 г. ищцата се договорила с ответника Г.А.Д.. /един от наследниците на посочения имот/ да закупи имота, находящ се в гр.Л., ***** като се разбрали да заплати общо сумата от 100000 лева /преди деноминацията/, като тогава да й бъде прехвърлен имота и документално. Твърди се, че М. му дала половината от сумата – 50000 лева и й било предадено владението на имота, че на следващата година доплатила останалите 50000 лв. и поискала имотът 1 да й бъде прехвърлен, но тогава Г.А.Д.. й обяснил, че ще се свърже и с останалите наследници – съсобственици на имота и ще уреди сделката.

Твърди се, че минали още няколко години, през които ищцата продължавала да настоява да се оформят окончателно документите, но това така и не се случило, че Г.А.Д.. заминал в чужбина без да бъде изповядана сделката по прехвърляне на собствеността, че тогава ищцата започнала сама да се свързва с останалите съсобственици на имота, след което на 17.04.2014 г. с нотариален акт № ***** на Нотариус Х.К. с район на действие РС Л. й била прехвърлена 1/5 идеална част от съсобственика Р.Д.Х. на която и било известно, че имота е заплатен от Г.М. на Г.Д.а, а знаели и че от 1993 г. единствено М. полагала грижи и обитавала имота.

Твърди се, че през 2018 г. ищцата се свързала и с други двама от съсобствениците, които също знаели, че имота е продаден и трябва да се оформи документално сделката, поради което й прехвърлили притежаваните от тях идеални част с нотариален акт ***** на Нотариус С.Л., в резултат на което Г. А. М. станала собственик и по документи на общо 4/10 идеални части. Твърди се, че с останалите съсобствениците – ответниците по настоящия иск, притежаващи по документи 6/10 идеални части ищцата не успяла да се свърже и съответно да й прехвърлят и тези части.

Твърди се, че през всичките години от 1993 г. до настоящия момент реално само ищцата е владяла необезпокоявано и непрекъснато имота за себе си, че М. е заплащала данъците му, правила ремонти и подобрения, като в нито един момент през всичките 28 години никой от останалите съсобственици /наследници на Д. М./ дори не е посещавал имота.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г. А. М. е собственик на основание чл. 79 от ЗС на процесния имот.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК в РС Л. е постъпил отговор на исковата молба от Д. Н. Д., който заявява, че предявения иск е допустим и основателен и признава изцяло изложените факти и обстоятелства в исковата молба.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК в РС Л. е постъпил отговор и назначения процесуален представител на ответника Д. И.. Д. /адв. В. Н./, в който отговор е изразено становище, че по отношение на Д. И.. Д. предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение на притежаваната от него по 2 наследство 1/5 идеална част от имота.

В съдебно заседание е уточнено, че в исковата молба е налице техническа грешка, като искането на ищцовата страна е да се признае за установено, че ищцата е собственик на 3/5 идеални части от двора и 3/5 идеални части от сградата, тъй като същата е собственик на останалите 2/5 идеални части и за тези идеални части тя си има нотариални актове.

След направеното уточнение, съдът е допълнил доклада и е приел, че предявеният иск е за признаване за установено, че ищцата е собственик на 3/5 идеални части от двора и 3/5 идеални части от сградата.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното на л. 7-9 от делото заверено копие от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на бежанци и пр. от 01.02.1934 г. с № 124, регистър № 426, том VI, дело № 72/1934 г. на Нотариус при П.ския окръжен съд е че Българска земеделска банка, П.ски клон, действаща като представителка от името и за сметка на Държавата е прехвърлила на Д.И. М. правото на собственост върху дворно урегулирано място, находящо се в село Л., околия П., от 1550 кв.м. , при съседи: *****, заедно с построената върху него минимална къща, състояща се от стая и кухня.

По делото е представено удостоверение за наследници на Д.И. М. /л.

12/ от което се установява, че същия е починал на 13.09.1982 г. Посочени са и неговите законни наследници.

Представено е и заверено копие от нотариален акт за дарение /л. 21/ от делото, от който се установява, че през 2014 г. Р.Д.Х. дарява на Г. А. М. 1/5 идеална част от поземления имот, заедно с 1/5 идеална част от сградата – които представляват идеални части от процесния недвижим имот. От удостоверението за наследници на Д. М. се установява, че Р.Д.Х. е законен наследник на Д. М. и съобразно наследствените си права, същата е притежавала идеалните части от имота, които е прехвърлила на Г.М..

Представено е и заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /л. 19-20 от делото/ от който се установява, че през 2018 г. други двама наследници на Д. М. – М.И.А. и М.А. А.чева продават на Г. А. М. притежаваните от тях 2/10 идеални части от поземления имот, заедно с 2/10 3 идеални части от построената в имота сграда.

В съдебно заседание са разпитани двама свидетели – Д.Т. и А.А.в от показанията на които се установява, че Г. жИ.ее в имота със семейството си от лятото на 1992 г. – най-малко от 30 години. Установява се, че владеенето на имота е явно и напълно необезпокоявано от когото и да било. И двамата свидетели са категорични, че Г. си го е купила този имот от наследниците на предния собственик, и те от както Г. е в имота нито са посещавали имота, нито са й спорили или имали каквито и да било претенции.

Предвид събраните доказателства по делото, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява, че от 1992 г. в продължение на 30 години ищцата Г.М. явно и напълно необезпокоявано е владяла процесния имот, в резултат на което освен притежаваните от нея по цитираните по-горе нотариални актове 2/5 идеални части от поземления имот и 2/5 идеални части от построената в този имот сграда, Г.М. е собственик и на останалите 3/5 идеални части от поземления имот и 3/5 идеални части от сградата, като същата е придобила тази собственост на основание давностно владение.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

НА ОСНОВАНИЕ чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. М., ЕГН ********** , с постоянен адрес: ***** *****, И.И.А.., ЕГН ********** от гр. ***** Д. АТ.

СТ., ЕГН **********, с адрес: *****, Г.А.Д.., ЕГН **********, с адрес:

***** П., *****, Д. И.. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** и Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: г*****, че Г. А. М., с ЕГН ********** е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на: 3/5 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Л., общ. Л., ***** целият с площ от 408 кв.м., о з н а ч е н с идентификатор № *****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с номер по предходен план 2025, квартал 113, парцел II, заедно с 3/5 идеални части от построената в имота СГРАДА с идентификатор № *****.1, цялата със застроена площ от 71 кв.м., на 1 етаж, с предназначение:жилищна сграда – еднофамилна, при граници и съседи на 4 поземления имот: *****

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________

5