Решение № 164 от 06.12.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Дулово, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100331 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, подадена от В. Ж. М. с ЕГН ********** против **** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, обл.Силистра, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 4 800.00 лева, представляваща дължими и незаплатени възнаграждения по граждански договор № ***г., за периода от 04.04 2022 г. до 29.07 2022г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът **** е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Твърди, че има сключен договор с ищцата за първи път на 11.07.2022г., когато е реализирана проверка на бившия председател *** чрез комисията която е направила опис на документите намерени в неговата стая. До този момент никой не е виждал ищцата в читалището, нито е имало електронна кореспонденция между нея и представител на ответника, нито има данни за някаква реално свършена работа от нея. Отделно от това, в счетоводството на ответника липсва екземпляр от договора на който се позовава ищцата.

Излага подробни съображения относно основателността на исковата претенция.

Твърди, че при проведен разговор с ищцата е станало ясно, че отношенията й с бившият председател на читалището реално датират от 01.07.2022г., когато е подписано пълномощно за процесуално представителство по гр.дело № 216/2022г. по описа на РСДулово.

Заявява още, че през процесния периода има дублиране на дейност свързана с консултации и юридически услуги с друго лице, на което е заплатена сумата от 300 лв., и е издадена фактура.

Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

1

Ищецът – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, поддържа исковата си молба и моли предявеният от него иск да бъде уважен като основателен и доказан.

Ответникът – редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител който поддържа писмения отговор, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

На 04.04.2022г. между ищеца В. М. и ответника **** представлявано от бившия вече председател *** е сключен граждански договор № 1, съгласно който народното читалище в качеството на възложител е възложил, а ищеца в качеството на изпълнител е приел да извърши следното: цялостно правно обслужване и правно обезпечаване на дейността на възложителя, правни консултации, справки и водене на граждански, административни, търговски и наказателни дела от и срещу възложителя. Договорът бил сключен за срок от една година. За цялостното правно обслужване и обезпечаване дейността възложителя дължал на изпълнителя ежемесечно заплащане в размер на 1 200 лева. Сключването на този договор не се оспорва от страните.

С Протокол № 4/27.07.2022г. на заседание на читалищното настоятелство по т.4 от дневният ред „Обсъждане на граждански договор от 04.04.2022г. подписан от *** за предоставяне на правни услуги от адв. В. М.“ е взето решение същият да бъде прекратен, считано от 29.07.2022г.

Със Заповед №13/03.08.2022г. на основание взетото преди това решение от 27.07.2022г., граждански договор № ***г. сключен с ищеца е прекратен.

За прекратяването на договора ищеца е уведомен, както той самият посочва в Молба вх. № ***. /л.16 от делото/с писмо с обратна разписка получено от него на 09.08.2022г. заедно със Заповед №13/03.08.2022г. и уведомително писмо № 3/03.08.2022г., които са приети като доказателства по делото.

Налице е спор относно дължимостта на сума в общ размер от 4 800.00 лева, представляваща дължими и незаплатени възнаграждения по граждански договор № ***г., за периода от 04.04.2022 г. до 29.07. 2022г. включително.

Според съдебната практика договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка).

Когато е сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат.

Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване, като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора (решение № 212/ 03.11.2017 г. по гр.д.N 358/ 2017 г., ІV г.о.). Като се има предвид това принципно разбиране за естеството на договора за правна услуга, на поставените в настоящето производство следва да се отговори, че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, 2 когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично.

От фактическа страна по делото се установи, че на 04.04.2022 г. между страните по делото (**** – възложител и адвокат В. М. – изпълнител) бил сключен граждански договор за правни услуги. С него ответникът възложил, а ищецът се задължил да извършва правни услуги свързани с цялостното правно обслужване и обезпечаване на дейността на възложителя. Примерно са изброени услугите, които възложителят можел да поиска - правни консултации, справки, становища, както и процесуална защита и представителство по всякакъв вид дела. В договора е посочено изрично, че „за цялостното правно обслужване и обезпечаване на дейността на възложителя, същият се задължава да заплаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение в размер на 1 200 лв.“. Ответникът освен това се задължил да заплаща отделно възнаграждение за процесуално представителство и защита по дела водени от и срещу възложителя под формата на адвокатски хонорар. За периода месец април 2022 г. – месец юли 2022 г. по два договора за правна защита и съдействие/л.32 и л.33 от делото/ на ищеца са изплатени от ответника адвокатски възнаграждения в общ размер от 2 800 лв.

По делото не бяха представени доказателства от които да се установява по безспорен начин, че в периода от 04.04.2022 г. до 29.07.2022г. ищецът е извършвал други правни услуги по договора от 04.04.2022 г., че са му били възлагани действия от възложителя, както и че е представял отчети за извършена работа.

Въпреки това ищецът претендира от ответника плащане на сумата от 1 200.00 лв. за всеки месец от исковия период, или общо 4 800.00 лева.

Този иск е неоснователен. Тълкуването на договора между страните води до извод, че по него не е уговорено възнаграждение за поемане на ангажимент на ищеца при необходимост да извършва услуги на ответника. В самият договор е посочено изрично, че възнаграждението от 1 200.00 лв. месечно е дължимо „срещу извършване на цялостно правно обслужване и обезпечаване на дейността на възложителя, включително за извършване на правни консултации и справки“. Точно поради това за защита, състояща се в процесуално представителство, страните са се съгласили възложителят да дължи отделно уговорено възнаграждение.

От ищеца не са представени доказателства, че за исковия период 04.04.2022 г. до 29.07.2022г. в който е действал сключеният между страните граждански договор, услуги са били искани от ответника и са оказвани от ищеца.

Ответникът изрично с отговора на исковата молба е оспорил предявеният от ищеца иск. Изложил е твърдения, че ищецът не му е предоставял правни услуги и не представил отчет за извършени такива в полза на възложителя.

В конкретния случай изпълнителят би имал право на възнаграждение, доколкото е представил услуги и се е отчел пред възложителя, каквито доказателства не бяха събрани по делото.

Щом за исковия период услуги по договора не са искани и не са предоставяни, съответно не е дължимо и уговореното възнаграждение.

Неоснователно ищецът поддържа, че е налице неизпълнение от страна на ответника като възложител на поетото по договор задължение за заплащане на дължимо месечно възнаграждение. Щом в договора е уговорено, че възнаграждението е дължимо срещу предоставяне на услуги, при липса на предоставени такива, възнаграждение не се дължи.

3

С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен. Неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Такива са претендирани и от двете страни. С оглед изхода на настоящият спор, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 696.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца В. Ж. М. с ЕГН **********, от гр.****, против ответника ****“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, обл.Силистра, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4 800/четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща дължими и незаплатени възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 04.04.2022 г., за периода от 04.04.2022 г. до 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. Ж. М. с ЕГН **********, от гр.****, да заплати на ****“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, обл.Силистра, сумата от 696.00 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева) - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4