Решение № 153 от 04.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Шумен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200394 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-003869 от 16.12.2025 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д. Й. Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева с равностойност 25.56 евро на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание същият не се явява лично. От името на упълномощен процесуален представител – адв.Б.Т. от АК-София са депозирани писмени бележки, в които излага, че поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2025 год. жалбоподателят Д. Й. Б. управлявал лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рег.№ СМ0849ВА, собственост на Й.Д.Й.., с ЕГН**********, като го паркирал в гр.Шумен на **************. Тъй като по начинът, по който бил паркиран автомобилът закривал от другите участници в движението пътен знак „Б-2-Стоп“ около 00.47 ч. на собственика на автомобила бил съставен фиш серия GT, номер 18185262. При установяване на нарушението и съставяне на фиша свидетелят В. Й. В. с помощта на служебно зачисления му таблет направил снимки на местоположението на автомобила. След издаване на фиша на 06.11.2025 год. от името на жалбоподателя Д. Й. Б. е била депозирана декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която е декларирал, че на 01.11.2025 год. около 00.47 часа именно той е управлявал посочения във фиша лек автомобил. В същото време било депозирано и възражение от страна на собственика на автомобила срещу издадения му фиш. Към възражението бил представен и снимков материал на паркирания автомобил и неговото местоположение.

По този повод издадения на Й. фиш е бил анулиран, а на нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №0553704 от 06.11.2025 год..

Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д. Й. Б. е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, след като изложил, че има възражения по него. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869003869 от 16.12.2025 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д. Й. Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева с равностойност 25.56 евро на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Г. М. и на свидетелите В. Й. В. и С. Г. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и от предявените на основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. Г.

М., В. Й. В. и С. Г. М.. Същите пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време свидетелят В. Й.

В. е пряк очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение, като лично е възприел 2 паркирания от последния лек автомобил и неговото местоположение спрямо посочения пътен знак.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложените като доказателство по делото снимки, изготвени от свидетеля В. Й. В., посредством зачисления му служебен таблет. При преценка на същите съдът установи, че е налице съществено разминаване между снимковия материал, изготвен от полицейския служител В. и този, предоставен от страна на собственика на автомобила, ведно с възражението срещу издадения му фиш. В тази връзка съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани фотоснимките на хартиен носител и на електронен такъв, изготвени от свидетеля В. на 01.11.2025 год. в 00.47 часа, които са предявени на страните посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство. От същите ясно се вижда, че паркирания от жалбоподателя автомобил се е намирал в непосредствена близост до пътен знак Б-2 и макар и да не го е закривал изцяло, знакът е бил трудно видим за останалите участници в движението, като в същото време пред него се е намирал и друг паркиран автомобил.

При преценка на приложения като доказателство по делото – компактдиск, съдържащ посочените фотоснимки, съдът съобрази обстоятелството, че същия следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същият има качеството на предмет, върху който има следи от нарушението, поради което без съмнение може да се ползва. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК. В този смисъл е Решение №390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.

В същото време предоставената, ведно с възражението фотоснимка отразява момент след извършване на нарушението, вероятно след преместване на автомобила и е създадена нарочно, с цел установяване на факти, различни от фактите, установени от полицейските служители по време на констатиране на нарушението. Същата има за цел установяване на различна фактическа обстановка и оневиняване на нарушителя за извършеното от него нарушение. В същото време така създадената снимка не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка и не следва да бъде кредитирана.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, посочено в наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е 3 паркирал посочения в наказателното постановление автомобил в непосредствена близост до знак Б-2, намиращ се в гр.Шумен, **************, като в непосредствена близост пред него е бил паркиран друг лек автомобил. По този начин посоченият пътен знак не е бил видим ясно за останалите участници в движението. В подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. Й. В., който лично е установил и възприел нарушението и е съставил фишове и на двата автомобила, паркирани на посоченото место. В същата насока са и създадените от него фотоснимки, които са приети като веществени доказателства по делото и от които по безспорен начин се установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил паркиран в непосредствена близост до стойката на пътен знак „Б-2“. По този начин въпреки, че знакът е бил на поголяма височина от автомобила, поради невъзможност останалите участници в движението да се движат в лентата си за движение, знакът е останал встрани и до голяма степен е бил закрит от паркираните в непосредствена близост автомобили. Паркираните по този начин автомобили и най-вече този на жалбоподателя са закривали до голяма степен посочения пътен знак, доколкото са създали затруднение същият да бъде възприет своевременно и ясно от останалите участници в движението, за да могат да изпълнят даденото с него предписание.

В тази връзка съдът не кредитира твърдението, изложено в жалбата, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил паркиран преди знака и на повече от 10 метра преди стоп-линията. Както бе посочено и по-горе представената от страна на жалбоподателя снимка, имаща за цел да докаже твърденията, изложени в жалбата, е създадена много след констатиране на нарушението, през светлата част на денонощието. В същото време местоположението на лекият автомобил на снимката на жалбоподателя по никакъв начин не съвпада с местоположението, което е било възприето и заснето от свидетеля В. в 00.47 часа на 01.11.2025 год. Поради изложеното съдът намира, че представената от страна на жалбоподателя снимка не отразява действителното местоположение на автомобила към момента на извършване на проверката, респективно на констатиране на нарушението, и доколкото същата е създадена в един последващ момент, след преместване на автомобила, същата не следва да бъде кредитирана, като годно доказателство.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият е съзнавал, че паркирайки автомобила си в непосредствена близост до посочения пътен знак, същият ще бъде закрит от автомобила и ще стане недостатъчно видим за останалите участници в движението, но въпреки това е извършил посоченото действие, осъществяващо състава на нарушението, посочено в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 50 лева за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и 4 го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер.

По отношение на изложените в жалбата доводи, касаещи допуснати процесуални нарушения, свързани със съставяне на фиш серия GT, номер 18185262 съдът намира, че същите не следва да бъдат обсъждани, доколкото фишът е отменен, не подлежи на самостоятелно обжалване и не влияе на издаденият впоследствие акт за установяване на административно нарушение.

А с оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При преценка на същото съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и по какъв начин го е извършил.