Определение № 376 от 22.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000606 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на П. О. Р. чрез процесуалния му представител адв.З. Й. за изменение на постановеното по делото решение № 96 от 24.03.2023г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на Р. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3 081.67лв. съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждение при действието на старата редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Твърди че за въззивна инстанция размерът следва да бъде определен съобразно действащата към датата на сключване на договора за правна помощ редакция или същото следва да бъде увеличено до размера на сумата 7 454.46лв.

В срока по чл.248 от ГПК насрещната страна ЗАД „Алианц България“ е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

С решение № 96 от 24.03.2023г. е потвърдено решение № 259 от 29.06.2022г. по търг.дело № 1347/20г. по описа на Варненски ОС и въззивникът застраховател е осъден да заплати на процесуалния представител 1 на въззиваемия Р. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 081.67лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Не е спорно, че размерът на възнаграждението е определен от въззивния съд съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждение в редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение от ДВ бр.68/2020г. Спорът в настоящето производство по чл.248 от ГПК е по коя редакция на наредбата следва да бъде определено възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.

Процесуалният представител на Р., както при образуване на първоинстанционното производство, така и при образуване на въззивното производство се легитимира като пълномощник на Р. въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.05.2020г., даващо му права да го представлява пред всички съдилища до приключване на спора във всички инстанции. Именно въз основа на това овластяване адвокат Й. на 30.08.2022г. е подал отговор на въззивната жалба, в който е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Съдебното заседание пред въззивен съд е проведено на 22.02.2023г. при действието на изменената Наредба № 1. На това заседание е представен договор за правна помощ от 13.02.2023г., с указание в него че правната помощ е безплатна.

При тези факти, съставът на въззивния съд намира че следва да бъде приложена редакцията на наредбата преди изменението и с ДВ бр.88/2022г.

Макар и договорът за правна помощ да носи дата 13.02.2023г. той има за предмет възложена безплатна правна помощ към момента на депозиране на отговора на въззивна жалба от ищеца и процесуално представителство, а в този случай меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. /в този смисъл е и разрешението по въпроса за дължими разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г. на ВКС, първо т.о./ С оглед на изложеното, съдът намира молбата за изменение на определението в частта за разноските за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 от ГПК на П. О. Р. чрез процесуалния му представител адв.З. Й. за изменение на постановеното по делото решение № 96 от 24.03.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3