Определение № 54 от 28.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500020 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Х. С., К. Х. С. и Р. Х. С., подадена чрез адв.

М.Р., против определение № 5131/21.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1387/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба вх. №36547/07.05.2024г. срещу решение № 890 от 18.03.2024г., постановено по гр. дело № 8227/2023г. на Районен съд Варна, като процесуално недопустима и е прекратено в.гр.д. № 1387/2024г. по описа на ВОС.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално - неправилно, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по същество. Сочили са, че изводът на окръжния съд за липса на правен интерес от въззивното обжалване е неправилен, тъй като: обжалваното първоинстанционно решение на районния съд било недопустимо, като постановено по нередовна искова молба; за този порок винаги бил налице правен интерес от обжалване, а въззивният съд не се произнесъл при положение, че следвало да следи служебно за порока; въззивният съд не изпълнил и задължението си да отстрани нередовността на исковата молба чрез даване на указания на ищцовата страна да конкретизира твърденията си; въззивният съд не обсъдил 1 и новопредставените писмени доказателства с въззивната жалба, които също сочели на нередовност на исковата молба; Предвид, че в производството по делба всяка от страните имала качеството на ищец и на ответник, то за съсобственика винаги бил налице правен интерес от въззивно обжалване, независимо какво е поддържал по същество пред първа инстанция; в интерес на всеки съделител било тази съсобственост да бъде прекратена, а с отговора на исковата молба, ответниците поддържали и довод за наличие на съсобственост, но при други квоти, както и за права на трети лица; възприемайки съображенията на първата инстанция за липса на съсобственост, съдът на практика се е произнесъл по същество и то не по предвидения от закона процесуален ред (призоваване на страните в открито заседание, даване на възможност за ангажиране на доказателства, предоставяне на възможност за становище по същество и т.н.) и форма (съдебно решение);

К. Х. Ж., чрез адв. К., е подал писмен отговор на частната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й, е молил за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по въззивна жалба на С. Х. С., К. Х. С. и Р. Х. С. (ответници в първоинстанционното производство), подадена чрез адв. М.Р. срещу решение № 890 от 18.03.2024г., постановено по гр. дело № 8227/2023г. на Районен съд - Варна, с което е бил отхвърлен искът на К. Х. Ж. срещу тях (жалбоподателите) с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, придобит в съсобственост, възникнала по силата на договор за дарение, обективирани в НА № 50, том № 17, дело № 5342 от 1968г. за ищеца и по силата на наследствено правоприемство и договор за дарение, обективиран в НА № 113, том 21, дело № 6239 от 16.11.1990г. за ответниците, а именно ПИ № 629 по КП на с.о. „Планова“ - гр. Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-416 от 06.03.2000г. на МРРБ, с площ от 2 293 кв. м. по скица, при граници: от две страни път и имоти: ПИ № 1915, ПИ № 626, ПИ № 618 и ПИ № 617, при 2 квоти: 1000/2300 ид.ч. за К. Х. Ж.и; 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за Р. Х. С., 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за С. Х. С. и 1/3 от 1300/2300 ид.ч. за К. Х. С., като неоснователен. В първоинстанционното производство, въззивниците са били ответници, като те са оспорили иска и са поддържали становище за липса на съсобственост между страните, евентуално – за съсобственост с трето неучастващо в делото лице и при посочени квоти. С обжалваното пред окръжния съд решение районният съд, след като е намерил, че ищецът К. Х.

Ж. не е доказал наличие на съсобственост, възникнала на твърдяното от него основание, е отхвърлил предявения от него срещу настоящите жалбоподатели иск за делба. Съдът е посочил, че ответниците не са поискали да се допусне съдебна делба между тях и третите лица, а за да участват те по делото е било необходимо да поискат конституирането им. Изложил е също как възражението на ответниците, че не е налице съсобственост с ищеца по отношение на имота, предмет на делбата, е правоизключващо собствеността на ищеца възражение и ако то е основателно, искът за делба следва да се отхвърли, като се отрече наличието на съсобственост между страните на твърдяното основание.

При това положение, постановеният с решението на районния съд резултат, че ищецът не е доказал наличие на съсобственост с ответниците върху делбения имот на твърдяното от него основание и отхвърлянето поради това на иска за делба срещу ответниците, е в съответствие с позицията им за липса на съсобственост с ищеца и за неоснователност на иска му за делба срещу тях. Т.е. решението е благоприятно за ответниците и за тях липсва правен интерес от въззивно обжалване на решението на районния съд. Когато решението на първата инстанция е в полза на страната, която обжалва, не е налице правен интерес от въззивна жалба, а подадената такава е недопустима и не може да бъде разглеждана от въззивния съд. Правен интерес от обжалване на решението е имал ищецът, но той не е сезирал окръжния съд с въззивна жалба.

Служебната проверка от въззивния съд за допустимостта на решението на първата инстанция (по твърденията за произнасяне по нередовна искова молба) изисква на първо място въззивният съд да е надлежно сезиран с редовна и допустима въззивна жалба. При липса на такава и липса на допустимо сезиране, въззивното производство не се развива. Само при допустимо въззивно производство, въззивната инстанция извършва 3 проверката на първоинстанционното решение, включително и служебно за допустимостта му в обжалваната част. В случая, окръжният съд не е бил сезиран с допустима жалба, защото тя е била подадена от лица без правен интерес да обжалват изгодното за тях решение на районния съд, поради което и проверка за допустимост на първоинстанционното решение той не може да извършва, включително и да разглежда доводите за нередовност на исковата молба, да съобразява в тази връзка нови доказателства, да предприема действия по поправянето й и т.н. Затова, всички оплаквания в частната жалба в тази насока са неоснователни.

Като е прекратил въззивното производство, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5131/21.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1387/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4