Решение № 758 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Соня Найденова

Стойчо Попов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100506879 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 22.12.2020 г., постановено по ГД № 56557 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 31 състав на основание чл. 82 от ЗЗД Нов български университет е осъден да заплати на Г. П. Г. сумата в размер на 3888,63 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по частична претенция в размер на 20010 лв. при глобален заявен размер от 50000,00 лв., от договорно неизпълнение на договор за обучение в магистърска програма „Управление на луксозното хотелиерство“ ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2016 г., до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери от 7882,25 лв. за обезщетение за имуществени вреди и от 20010,00 лв., частична претенция при заявен глобален размер на вземането от 50000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди. С Обжалваното решение СРС се е произнесъл по дължимостта на разноските, сторени от страните в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от исковете.

Решението на СРС е обжалвано от ответника Нов български университет.

Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. В първата група оплаквания – относно неправилността на обжалваното решение, се сочи, че СРС неправилно е определил правното основание на предявения иск за 1 имуществени вреди, което според жалбоподателят е по чл. 79 от ЗЗД, а не по чл. 82 от ЗЗД, тъй като в разглеждания случа няма неизпълнение от страна на ответника. Твърди се, че поведението на ищцата е било причина ответникът да не проведе държавен изпит с нея, не била представила оригинал и/или легализиран превод на диплома за образователно квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“, за да може при успешно положен държавен изпит да получи ОКС „магистър“, каквито били изискванията на действащата нормативна уредба (Закон за висшето образование; Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС „бакалавър“, „магистър“, и „специалист“). Твърди се, че платените от ищцата семестриални такси са за обучение, което тя е получила реално, като относно това обстоятелство не се е спорило. Според жалбоподателя, ищцата претендира обезщетение за неимуществените вреди от законосъобразни действия на ответника. Сочи се и че състоянието на стрес не било установено от ищцата, за което било необходимо заключението на специалист. Показанията на разпитаните в тази връзка свидетели не представлявали годно доказателство за установяване на тези обстоятелства, тъй като не били специалисти, пресъздавали твърдения на ищцата, а нямали свои лични възприятия. В групата на оплакванията за необоснованост, жалбоподателят добавя още и че ищцата не е представила доказателства за настъпили вреди, като решението на СРС не съдържало нито мотиви, нито обсъждане на събраните доказателства. Посоченото нарушавало правата на ответника, тъй като лишавало същия от адекватна защита в хода на инстанционния контрол.

Сочи се, че срещу заплатените семестриални такси ищцата е получила съответно обучение, както и че други разходи са сторени без връзка с изискванията на ответника, респ. са били направени от нея изцяло по нейна преценка. Твърди се, че ищцата няма претенции относно качеството и обема на представеното обучение. Причините за недопускането на ищцата до държавен изпит се дължали изцяло на нейното поведение. Ето защо въззивникът отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г.

П. Г., с която се застъпва становище за неоснователност на същата, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт в посочените части по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, с която са уважени частично предявените искове. Претендират се разноски.

По делото в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Г. П. Г. в частта, с която предявените искове са отхвърлени, както следва: искът за имуществени вреди за разликата над 3888,63 лв. до размера на сумата от 7777,25 лв., като изрично е посоченото, че решението не се обжалва в частта за сумата от 105,00 лв., лихва за забава, платена поради късно плащане на една семестриална такса, т. е. за разликата над сумата от 7777,25 лв. до пълния предявен размер от 7882,25 лв.; искът за имуществени вреди за разликата над присъдените 1500,00 лв.

2 до размера на сумата от 5500,00 лв., като решението не се обжалва за разликата над сумата от 5500,00 лв. до пълния предявен размер от 20010,00 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Посочва се, че с оглед неправилното отхвърляне на исковете в заявените части се претендира и неправилно присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че в посочената част първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушение, като същото е и необосновано.

Изложени са доводи срещу извода на първата инстанция, че е налице небрежност и съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че не са обсъдени всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства. Твърди се, че ищцата е доказала фактите, за които носи доказателствената тежест, но СРС не е посочил кои обстоятелства е приел за установени, респ. с кои деяния ищцата е проявила небрежност и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, както и че не е изследвал наличието на причинна връзка между поведението на ищцата, това на служителката на ответника и вредоносния резултат. Според жалбоподателят не му е съобщено по установения вътрешен нормативен ред на ответника, че няма право да се яви на държавен изпит. Сочи се, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване правоизключващите и правонамаляващите си възражения. Конкретно не било доказано, че ищцата не е представила дипломата си за завършено в чуждестранен университет образование с придобита ОКС „бакалавър“. Сочи се, че ищцата била приета при ответника като студент по специалността „МП Международен бизнес“, което било съществено с оглед вътрешните правила на ответника, според които записването като студент се осъществява въз основа на представена диплома. Посочва, че ответникът съхранява студентското досие на ищцата и в тази връзка същият е длъжен да го поддържа. Поддържа се, че представеното пред първата инстанция досие на ищцата е непълно, тъй като в него липсва твърдяната от ищцата диплома с апостил, а и други документи. Твърди се, че през 2014 г. ищцата е представила на ответника всички документи, посочени от неговите служители. Излагат се доводи против кредитирането показанията на свидетеля И.Н.И., Е.А. и Д. в посочените части. Твърди се, че поне един месец преди държавния изпит студентът следва да бъде уведомен, че не може да се яви на този изпит. Сочи се, че признаването на предходно образование от висшето училище с цел продължаване на обучението в по-висока степен е предоставено на академичното самоуправление на висшите училища съгласно чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗВО.

Твърди се, че когато през 2014 г. ищцата се е записала да следва при ответника със специалност МП „Управление на луксозното хотелиерство“ ответникът е разполагал с диплома с апостил на ищцата, а самото записване следва да се тълкува като признание от страна на ответника на предходно придобитото образование. Според жалбоподателят поведението на ищцата не е причина за настъпване на вредоносния резултат. Сочи се, че признаването на предходно образование е условие за записване като студент за придобиване на по-висока степен, а не за явяване на държавен изпит. Твърди се, че след като служителите на ответника са пропуснали да проведат съответната процедура и доколкото са я записали като студент, допуснали са я до обучение и полагане на текущи изпити, приемали са 3 плащанията на семестриалната такса, издавали са на ищцата исканите удостоверения, то с тези свои действия те са прекъснали причинната връзка между поведението на ищцата с вредоносния резултат. Сочи се, че ако е било налице твърдяното нарушение, то е следвало ищцата да бъде отстранена от висшето училище съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Твърди се, че ищцата е имала качеството на потребител на предоставяната от ответника образователна услуга, както и че е налице неизпълнение от страна на ответника и то при груба небрежност.

Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени до посочените в жабата размери. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ответника Нов български университет, с която се застъпва становище за неоснователност на същата, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт в посочените части по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени за разликата над сумата от 5500,00 лв. до предявения размер от 20010,00 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 7777,25 лв. до пълния предявен размер от 7882,25 лв., тъй като в тази част не е обжалвано в срок от ищеца, респ. не е предмет на въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20010,00 лв. като частичен иск от цялата претенция в размер на 50000,00 лв. за стрес и емоционални и психически болки и страдания и за обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 7882,25 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата през 2009 г. е завършила успешно висше образование с ОКС „Бакалавър“ по „Бизнес науки“ в Университета в Шефилд, с обучение, проведено в международния факултет на този университет в Тесалоники (Солун, Гърция).

Сочи се, че през 2009 г. ищцата се е записала като студен в редовна форма на обучение в Нов български университет (НБУ) със специалност „Международен бизнес“, ОКС „Магистър“. Посочва, че през 2014 г. се записала като студент в редовна форма на обучение, първи курс в НБУ, ОКС „Магистър“, със специалност „Управление на луксозното хотелиерство“ с продължителност на обучението 1,5 години. Твърди се, че към 02.11.2015 г. е положила успешно семестриалните изпити и има заверени три семестъра от специалността, конкретно като студент по Магистърска програма (МП) специалност 4

„Международен бизнес“ до 2014 г. е завършила успешно три семестъра – есенен 2009/2010 г., пролетен 2009/2010 г. и пролетен 2013/2014 г., а по специалността „Управление на луксозното хотелиерство“ – два – есенен 2014/2015 г. и пролетен 2014/2015 г. и била готова да завърши обучението си в НБУ с полагане на държавен изпит или защита на магистърска теза. Поддържа, че е подала заявление за полагане на държавен изпит, за което заплатила и дължимата такса в размер на 135,00 лв., като датата на изпита, на който е следвало да се яви, е била 31.10.2015 г. Сочи, че преди тази дата служител на НБУ и е заявил на място, че ищцата не може да запише нова специалност, тъй като НБУ не признава дипломата от