Решение № 5135 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5135 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510459 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 20041932 от 13.06.2022г., постановено по гр. д. № 5425/2021г. по описа на Софийски районен съд, 48 с-в, в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу М. Р. искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на сумата 364,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2017г.-13.11.2019г, (върху главница от 3665,44 лева, представляваща цена на доставена и неплатена ТЕ) и сумата 1,26 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2017г.-13.11.2019г. ( върху главница от 9,50 лева- цена на услугата „Дялово разпределение“).

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилни изводи за необходимост от покана и липса на забава поради прилагане на неприложими ОУ към конкретния случай-приложими били ОУ от 2016г.

След проверка по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и в обжалваната му част за допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Решението в частта му за главниците за цена на ТЕ и на услугата дялово разпределение е влязло в сила и следователно със СПН е установено налично облигационно отношение, доставена за процесния период ТЕ и извършване на 1 услугата дялово разпределение, както липсата на плащане на задълженията за главници.

Спорно е дали има изпадане в забава на ответника и съответно дължи ли мораторна лихва.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. " ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.

3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Трайно в съдебната практика се приема, че при действие на ОУ на ищеца по делото влезли в сила от м.08.2016г. срокът за плащане по изравнителните фактури тече от издаване на фактурата. Следователно искът за сумата 364,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2017г.-13.11.2019г, (върху главница от 3665,44 лева, представляваща цена на доставена и неплатена ТЕ) е основателен и решението следва да се отмени в тази му част като се постанови ново за уважаване на този иск.

По иска за сумата 1,26 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2017г.13.11.2019г. ( върху главница от 9,50 лева- цена на услугата „Дялово разпределение“) решението е правилно и следва да се потвърди.

В ОУ на ищеца няма уговорен нито начин, нито срок за плащане на дължимите суми за дялово разпределение.

Следователно задължението е безсрочно и за поставяне на длъжника в забава е необходима връчена му покана, а такава няма установена по делото.

При този изход на делото въззивника има право на разноските за въззивното дело съобразно уважената част от жалбата. При обжалван интерес от 365,83 лева и уважена жалба в размер на 364,57 лева или 99 % въззивникът ищец има право на 99 % от сторените разноски. Следват му се 24,75 лева от платената държавна такса по жалбата.

Искат се и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. СГС намира, че последното следва да се определи на 100,00 лева и от него съобразно уважената част от жалбата се присъдят 99,00 лева.

2

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20041932 от 13.06.2022г., постановено по гр. д. № 5425/2021г. по описа на Софийски районен съд, 48 с-в, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу М. Л. Р. с ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД вр.с чл. 150 ЗЕ за установяване на дължимост на сумата 364,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2017г.13.11.2019г, (върху главница от 3665,44 лева, представляваща цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2016г-30.04.2019г. ) КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Л. Р. с ЕГН ********** и адрес в гр.

София, ж.к. **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б сумата от 364,57 лева мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2017г.-13.11.2019г. върху главница от 3665,44 лева, представляваща цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2016г-30.04.2019г.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА М. Л. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 разноски за въззивното дело в общ размер от 123,75 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3