Определение № 450 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Пазарджик, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20265200500451 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващите във връзка с чл.538 от Граждански процесуален кодекс.

С определение от 19.03.2026 година съдията по вписванията при РС Панагюрище е постановил отказ да впише искова молба по гр.дело №9/2026г. по описа на РС- Панагюрище,като искането е направено с молба с вх.№ 468 от 19.03.2026г. от Б. Г. Н. с ЕГН:********** чрез адв. Б. Д. в служба по вписванията при РС - Панагюрище, поради нарушение с чл.12,ал.1 от ПВ, чл.8, ал.2 от ПВ във връзка чл.112 от ЗС.

За да постанови отказа си , съдията по вписванията е цитирал разпоредбите на закона ,като трудно се извежда от мотивите му в какво точно се изразява нарушението на чл.12 ал.1 от ПВ ,тъй като са посочени изискванията на закона ,а не и конкретни недостатъци.

Става ясно обаче ,че съдията по вписванията счита ,че шокова молба ,с която е предявен иск по чл.30 от ЗН не подлежи на вписване.

Така постановения отказ е обжалван с частна жалба от адв. Д., процесуален представител на Б. Н..

Излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ.

Спорът по чл. 30 ЗН засягал права върху недвижим имот, тъй като е насочен към възстановяване на запазена част от наследството, като наследствената маса включва недвижим имот, предмет на извършено дарение.

Този спор не бил облигационен, а имал пряко отражение относно вещни права върху недвижим имот.

При липса на вписване е възможно да се увредят интересите както на ищеца, така и на бъдещи приобретатели.

1

Моли определението да бъде отменено и указано извършване на исканото вписване.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:

Охранителното производство е инициирано със заявление от Б. Н. от 19.03.2026 година.Направено е искане за вписване на искова молба по гр.д.№ 9 по описа на Панагюрски районен съд за 2026 година , към което е приложен акта ,нотариален акт , копие от скица, данъчна оценка и документ за платена държавна такса.

Видно е от молбата ,че е предявен иск за възстановяване на запазена част , накърнена чрез извършено дарение на недвижим имот.

Видно е от представените доказателства , че представената за вписване искова молба отговаря на изискванията на чл.12 във връзка с чл.6 от ПВ.

Поставя се въпроса , представлява ли тази молба подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.112 от ЗС.

Според постановилия отказа съдия по вписванията с оглед същността на субективното право по чл.З0 от ЗН на наследника да иска възстановяване на накърнената му запазена част от наследството, вземането се характеризирало като облигационно и исковата молба не подлежала на вписване.

Този извод очевидно се основава и на практика на ВКС ,която действително съществува и която вероятно съдията по вписванията приема и възпроизвежда/ определение № 35 от 28.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 15/2014 г., II г. о., ГК/.

Тази практика обаче е изолирана.

Има друга постоянна практика , която е в обратен смисъл и приетото в нея е напълно в синхрон с разпоредбата на чл.37 от ЗН , за която възприетато от съдията по вписванията не държи сметка.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗН не е предвидено изрично защитно действие на вписването на исковата молба. Предвиденото в същата разпоредба потестативно право обаче не може да се разглежда самостоятелно, доколкото същото е част от установения ред за защита на наследника по закон с нарушена запазена част от наследството и се поражда само след възстановяване на запазената част по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗН чрез намаление на завета или дарението. Искът с правно основание чл. 37 от ЗН за отмяна на отчужденията на завещани или подарени недвижими имоти, които са извършени преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, може да бъде предявен от наследника по закон, чиято запазена част от наследството е нарушена, срещу заветника или надарения, срещу когото е постановено намалението на завета или дарението и срещу лицето, с което той е договарял.

По своята правна природа този иск е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на 2 горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение / в този смисъл определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК/. От момента на влизане в сила на решението по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН облагодетелстваното от завещанието лице губи права над онази част, с която завещанието е намалено, но възстановяването няма обратно действие и съсобственост ще възникне само доколкото завещаният имот се намира в патримониума на облагодетелстваното лице. Възстановяването няма обратно действие, поради което към момента на разпоредителната сделка наследникът по завещание е единствен собственик на имота и прехвърляйки го на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава. В тези хипотези на разположение на наследника по закон, успешно провел иска си по чл. 30, ал. 1 от ЗН, е отменителният иск по чл. 37, ал. 1 от ЗН. Поради тази връзка на обусловеност между исковете правата на третите лица, договаряли със заветника или надарения, са гарантирани от защитното действие на вписването на исковата молба за намалението по чл. 30, ал. 1 от ЗН, което е предвидено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗН. Срещу лицата, придобили права преди вписването на исковата молба по чл. 30, ал. 1 от ЗН, искът по чл.

37 от ЗН, макар и допустим, би бил неоснователен.

Поради изложеното , въззивният съд намира ,че постановения отказ е незаконосъобразен и не е съобразен с ролята на вписването на исковата молба , придадена от самия закон – чл.37 от ЗН.Следва да се има предвид в този ред на мисли ,че изброяването в чл.112 от ЗС не е изчерпателно Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдия по вписванията при РС Панагюрище да впише искова молба по гр.дело №9/2026г. по описа на РС- Панагюрище,което искане е направено с молба с вх.№ 468 от 19.03.2026г. от Б. Г. Н. с ЕГН:********** чрез адв. Б. Д. в служба по вписванията при РС – Панагюрище.

Указва на съдията по вписванията да извърши исканото действие.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3