Решение № 16771 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16771 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110137295 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Н. П. Д. по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1847.61 лв. /944.67 евро/ представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, аб.

№ 159450 за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.03.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 132.85 лв. /67.93 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1847.61 лв.

/944.67 евро/ в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 28.02.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 54.93 лв. /28.09 евро/ – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.03.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10.86 лв. /5.55 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 54.93 лв. /28.09 евро/ за периода 16.07.2021г. – 28.02.2024г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, тъй като ответницaта /в качеството си на собственик/ се явява потребител 1 на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата Н. П. Д., с който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Твърди, че в процесния имот има само едно отоплително тяло; че имотът е необитаем. Твърди, че било образувано предходно производство за процесните вземания, като същевременно сочи друг период на претенциите.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

От нотариален акт №180 от 12.07.1996г. се установява, че на същата дата Н. П. Д. е придобила топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 15, вх. А, ет.

2, ап. 4.

Няма данни имотът да е бил прехвърлен на трето лице впоследствие. Ответникът не 2 оспорва, че е бил собственик на имота през процесния период.

Трайната практика на съдилищата е, че е ирелевантно за дължимостта на сумите за ТЕ дали имотът се ползва от ответника, от трето лице или не се ползва от никого.

Следователно възраженията в тази насока са неоснователни.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително 3 главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Вещото лице, изготвило техническата експертиза, след извършена обстойна проверка дава заключение, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-01/12.03.20202г.

Опровергават се твърденията на ответницата, като се установява, че в имота има 2 бр. отоплителни тела с ИРРО. Констатира се, че за периода 2022г./2023г. не е бил осигурен достъп до имота, поради което е начислена ЕР по максимален специфичен разход на сградата, съгласно нормативните изисквания. Без значение е каква е причината за неосигуряване на достъпа. Следва да се отбележи, че съгласно вещото лице проверката на топломер №4023059 за 2020г. е направена 20 месеца след законовия срок, а тази за 2024 година 10 месеца след законовия срок. Въпреки това вещото лице счита, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства", дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

От заключенията на вещите лица, които съдът е приел като пълни, ясни и обосновани се извежда, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за процесния период възлиза на сумата 1717,44 лв./878,11 евро/, а стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период възлиза на сумата 54,93 лв./28.09 евро/, до които размери следва да бъдат уважени исковете.

Също така съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

Следва да се спомене, че соченото от ответника гр.д. № 17297/2025г. се отнася за друг топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.Дружба-1,бл.171,вх.7,ап.176, аб.№ 46900. Ето защо предмета на делата не съвпада.

4

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

В настоящия случай предвид заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 133,16 лв. Претендира се сумата от 132,85 лв. /67,93 евро/, ето защо искът следва да се уважи в пълен размер.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).