Определение № 1307 от 22.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. Благоевград, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500846 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред РС Разлог въззивна жалба от П. Р. П., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Г. Д., срещу Решение № 500109/19.03.2024г., постановено по гр.д. № 113/2021г. по описа на РС Разлог.

Навадени са с жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, както и поради това че същото е постановено при съществени процесуални нарушения.

С въззивната жалба са изложени основанията във връзка с направените оплаквания:

1.Съгл. чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е следвало да даде правна квалификация на правата претендирани от ищеца на насрещните права и възражения на ответника. В настоящия случай, поддържа се, че съдът не е направил правилна пр. квалификация въпреки че пред РС Разлог са направени възражения;

2.Решаващия съд в доклада си по делото не е разпределил правилно доказателствената тежест, не е указал необходимостта да се посочат доказателства за твърдените от страните факти;

3.Съдът не е указал за кои от твърдените от страната факти не се сочат доказателства;

4.Мотивите на съдебното решение трябва да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства поотделно и тяхната взаимна връзка, както и изрично и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира някои 1 доказателства по делото. Поддържа се в този смисъл оплакване, че обжалваното решение на РС Разлог е немотивирано.

5.Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.195, изр. предл. 3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД;

6. Във връзка с оплакването на необоснованост, поддържа се с въззивната жалба, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства;

7.Незабелязано е останало и съответно необсъдено от съда, елеминираноно на заключение по автотехническа експертиза, изготвена по реда на чл. 207 от ГПК- обезпечение на доказателствата.

Сочи се във въззивната жалба, че заключението на вещото лице * Н. Н. постановено по ч.гр.д. № 1449/2020г. по описа на PC Добрич не е било оспорено от страните и съда. В производството по делото е участвал, след надлежно редовно уведомяване и ответника по делото. Същият е бил запознат със задачите на вещото лице, имал е възможност да постави допълнителни задачи, имал е възможност да се запознае със заключението на вещото лице да възрази ако не е доволен ли е от експертизата, да поиска допълнителна и или повторна експертиза съгл. чл. 201 и сл. от ГПК. Това не е сторено от ответника по делото.

Заключението е постановено след обстоен оглед на автомобила от вещото лице в кратък период след закупуването му от ищеца, в състоянието му в което е бил при закупуването му и преди ремонтирането му.

В обжалваното Решение не само не е взето становище за зова заключение от съда, но то изобщо не е обсъждано от него дори и на само това основание решението се явява неправилно и незаконосъобразно.

8. Поддържа се с въззивната жалба допуснато нарушение на процесуалния закон, като първоинстанционния съд елиминирайки разпоредбите на чл. 207 и сл от ГПК, е допуснал нова автотехническа експертиза. От своя страна заключението на вещото лице по новата експертиза е изготвено без да може същото да извърши оглед на автомобила. Вещото лице М. М. не само, че не отговори коректно на поставените му задачи, но основното негово занимание в изготвеното от него заключение е било да обори изготвената и приета вече от съда и страните експертиза на арх. Н. Н.. Некоректно и непочтено от страна на вещото лице М. М.;

9. Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли предевения иск първоинстанционният съд е приел че не се били събрали доказателства, които да водят до съществено намаляване цената на лекия автомобил, както и на неговата годност по отношение на ползването му според предназначението му Не били установени недостатъци за които ищеца не е бил уведомен, както и такива които да са били скрити към момента на продажбата му.

Излагат се съображения, че тези изводи на съда противоречи на института на чл. 193 от ЗЗД.

Развити са съображения, че с оглед на текста на закона и на чл. 193 и 194 ЗЗД следва да се приеме, че явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на обекта Съответно на това скрити са тези недостатъци, които се появяват, когато не са могли да 2 бъдат забелязани тогава при обикновения преглед. Невъзможността този автомобил да се използва с това му специално качество е съществен недостатък, който намалява неговата годност за предвидената в договора употреба съгласно чл. 193 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Сочи се във въззивната жалба, че вещото лице инж. Н. Н. в заключението си в следствие на извършения обстоен оглед /л.8 извод от заключението/ стига до следния извод: „...На външен вид лек автомобил марка „***“, модел ***, с рама№\***, двигател....,изглежда добре и с малки изключения/след частичен ремонт на спирачки и светлини/ може да се счита за изправен /годен за движение/Други неизправности при обикновен оглед/ като тези описани в следващата точка/трудно биха видени....“

В заключението си вещото лице, е стигнал до извода л.10 от заключението/: „ С изброените технически неизправности, в предходните точки съгласно ЗДвП, е забранено движението на автомобила и водача подлежи на наказание при управление на такъв автомобил на пътищата отворени за обществено ползване. Автомобилът ....макар и частично да е годен, и да е в движение, е практически неизползваем за ежедневно управление без извършване на ремонт...“

10. Поддържа се с въззивната жалба, че не отговаря на събраните по делото доказателства извода на първоинстанционния съд, че на автомобила били направени три огледа,, както и че от страна на купувача на автомобила е бил направен оглед с механик, който при неправилна работа на двигателя е следвало да установи повредите. В действителност от материалите по делото е видно, че два пъти е правен оглед на автомобила. При първият от пълномощник на купувача, който е дал капарото е направен само външен оглед. Вторият оглед е направен, вече от жалбоподателя и също е направен общ оглед на автомобила, като т.нар „механик“ изобщо не се е возил в автомобила.

В заключението си вещото лице инж. Н. Н. сочи, че неизправностите на автомобила установени от него не биха могли да бъдат забелязани при обикновен оглед.

Излагат се доводи с жалбата, че Законодателя не е предвидил купувачът да има специални познания за да си купи дадена вещ. Не е предвидил, че автомобила следва да бъде огледан в сервиз. Съгласно чл. 193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД ). След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, т. нар скрити недостатъци. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той. незабавно уведоми продавача за открития недостатък- чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Уведомяване на продавача, обаче, не е необходимо, ако той е знаел недостатъка, което следва от изричното правило, предвидено в 3 чл. 194, ал. 2 от ЗЗД. Границите на отговорността на продавача са уредени в чл. 195 от ЗЗД.

Купувачът разполага с избор между предвидените в чл. 195 от ЗЗД алтернативни възможности.

Развити са съображения с въззивната жалба, че недостатъкът представлява всяко неблагоприятно отклонение от нормално установените, общоприетите или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена;

11 .Поддържа се с въззивната жалба, че съставът на решаващия съд преднамерено и без да се обоснове е приел, че не дава вяра на показанията на водените от ищеца свидетели.

Поддържа се от въззивната страна, че не е разгледал обстойно техните показания, не ги е съпоставил със заключението на вещото лице инж. Н. Н.;

12. Същевременно съставът на РС Разлог, приповтаряйки някои от репликите на свидетеля на ответника И. Ц., без да се мотивира приема че следва да кредитира неговите показания. Всъщност именно те противоречат на събраните по делото доказателства. Съдът и не е отчел, че посочения свидетел е племенник на починалия ответник М. М. и внук на конституирания на мястото на починалия ответник. Освен всичко това е действал, като пълномощник, а и е получил лично парите от продажбата защото стойността на автомобила не е заплатена по банков път а „ на ръка“;

13. Поддържа се от въззивната страна, че неправилно съдът обсъжда средна стойност на автомобил от този вид и договорената цена. Освен това в договора за покупко - продажба не е посочено, че автомобила не следва да се ползва по предназначение. Невъзможността този автомобил да се използва с това му специално качество е съществен недостатък, който намалява неговата годност за предвидената в договора употреба съгласно чл. 193 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно съдебната практика на ВКС,/ в този смисъл е и Тълкувателно решение № 88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 33/01.11.1973г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 54/23.06.1986г. на ОСГК на ВС/, отговорността на продавача за недостатъци в продадената вещ по чл. 193 ЗЗД се отнася до такива недостатъци, които съществено намалят нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление.

14. Възразява се с въззивната жалба, че абсолютно недопустимо, без да има такива доказателства по делото необяснимо съдът е приел, че ищеца бил изминал 5000-6000км. преди подаване на молбата за обезпечение на доказателствата. Този извод на съда се опредевя от въззивната страна като абсурд, доколкото автомобила е закупен на 23.06.2020г., а молбата за обезпечение е подадена на 06.07.2020г. Поддържат се доводи, че съдът не се е запознал задълбочено със заключението на вещото лице инж. Н. Н..

15. Твърди се, че в никакъв случай вещите лица не са потвърдили заключението на вещото лице по единичната експертиза. Дори вещите лица не са били единодушни в заключението си;

16. Поддържа се по отношение на техническия преглед от 11.02.2020г., че на съда е убягнало, че няма съвпадения с данните за автомобила. Ноторно известен факт е как би 4 могъл да мине преглед на един автомобил Самият документ като частен такъв не представлява доказателство Освен това от 11.02.2020г. до датата на продажбата е изминал продължителен период от време;

17. Съдът коментира в мотивите на Решението, че били представени доказателства за ремонтирането на автомобила. Излага се становище с въззивната жалба, че практиката на ВС и ВКС е категорична, че не е нужно купувачът първо да отстрани недостатъците, а след това да претендира стойността им от продавача. В този смисъл решение № 55/22.04.2010г. по т.д. № 817/2009г. по описа на I т.о. на ВКС и Решение № 50/05.03.2012г. по гр. д. № 747/2011г. по описа на III г.о. на ВКС./

18. Изказва се становище с въззивната жалба, че съдът изобщо не е разбрал защо по делото е представена офертата на оторизирания сервиз „М Кар Варна“ ООД. Той е представен защото автомобила е предоставен за диагностика непосредствено след закупуването му на 02.07.2020г., както и бе потвърдено от разпитания по делото свидетел. Никога по делото не е твърдяно, че ремонта е осъществен в посочения сервиз. Ремонта не е осъществен в този сервиз. Твърдението, че автомобила е ремонтиран, е само за сведение, а не за доказване по делото. Считаме, това дали е ремонтиран автомобила , не е предмет на доказване.