Решение № 700 от 30.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. П., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Е.Н.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100551 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез пълномощника си ю.к. П.а, срещу С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, както следва:

- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца, следните суми: сумата в размер на 4053.66 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г., за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., сумата в размер на 2504.36 лева, представляваща договорно възнаграждение, сумата от 75.19 лева – лихва за забава, сумата от 144.78 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на 1 подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС и

- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1103.46 лева за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2207.67 лева за периода от 10.09.2021 г. до 10.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок ответниците С. Р. Х. чрез адв. К. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорила предявените искове по основание и размер. В отговора твърди, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на чл.11, т.9, т.10, т.11, и т.12 вр. чл.22 от ЗПК. В тази връзка твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) е посочен като абсолютна стойност, но не е посочено взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване, респ. не е посочен начина по който е формира. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги, макар и част от процесния договор за кредит, заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговарянето на допълнителните услуги, счита, че се нарушава принципа на добросъвестност и добрите нрави, поради което счита, че същото е нищожно на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове, като и се присъдят сторените по делото разноски. В отговора е посочено, че приложение към същия е Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, но такъв не е приложен към него.

В законоустановения срок ответниците Р. Р. И. чрез адв. К. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорила предявените искове по основание и размер. В отговора твърди, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и 2 нарушение на императивните разпоредби на чл.11, т.9 и т.10, вр. чл.22 от ЗПК. В тази връзка твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) е посочен като абсолютна стойност, но не е посочено взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване, респ. не е посочен начина по който е формира. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги, макар и част от процесния договор за кредит, заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговарянето на допълнителните услуги, счита, че се нарушава принципа на добросъвестност и добрите нрави, поради което счита, че същото е нищожно на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. П.а поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответниците в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от адв.

П., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3288 от 02.11.2022 г. по ч. гр. д. № 0*** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността:

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ***, се установява, че на 13.01.2020 г. страните по делото са 3 постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 5000.00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 8697.60 лева, на 35 месечни вноски от по 241.60 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен погасителен план на 10.02.2020 г., и падеж на последна погасителна вноска на 10.01.2023 г., при годишен лихвен процент от 41.00 % и годишен процент на разходите от 49,23 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга – „Фаст“, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 1500.00 лева, и допълнителна услуга „Флекси“, за което се дължи на кредитора възнаграждение в размер на 3000.00 лева. Няма спор, че по силата на процесния договор ответниците са получили сумата от 5000.00 лева.

Видно от Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № *** за отлагане на вноски от 06.04.2020 г., страните са се споразумели за отлагане на вноска № 3, № 4 и № 5, като ответниците са се съгласили да изплащат кредита си по нов погасителен план, а отложените погасителни вноски да заплатят в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците дължат 10.04.2023 г.

От приложения Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № *** за намаляване на вноски от 30.06.2020 г., страните са се споразумели за намаляване на вноски № 6 и № 7, чийто размер да бъде намален на 92.60 лева, като остатъка от вноските да бъдат заплатени в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците дължат 10.06.2023 г.

От приложения Анекс № 3 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № *** за намаляване на вноски от 14.09.2020 г., страните са се споразумели за намаляване на вноски № 8, № 9, и № 10, чийто размер да бъде намален на 92.60 лева, като остатъка от вноските да бъдат заплатени в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците дължат 10.08.2023 г.

Видно от Анекс № 4 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № *** за отлагане на вноски от 23.12.2020 г., страните са се споразумели за 4 отлагане на вноска № 11, № 12 и № 13, като ответниците са се съгласили да изплащат кредита си по нов погасителен план, а отложените погасителни вноски да заплатят в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците дължат 10.11.2023 г.

От приложения Анекс № 5 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № *** за намаляване на вноски от 29.03.2021 г., страните са се споразумели за намаляване на вноска № 14, чийто размер да бъде намален на 92.60 лева, като остатъка от вноската да бъде заплатен в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен план, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответниците дължат 10.12.2023 г.

Ищецът с уведомително писмо от 05.09.2023 г. е уведомил ответниците С. Р. Х., че считано от 05.09.2022 г. обявява кредита за предсрочно изискуем.

Видно от приложената обратна разписка ответниците е получила лично уведомлението на 23.09.2022 г., което е удостоверила с полагане на подписа си в обратната разписка.

С уведомително писмо от 05.09.2023 г. е уведомил ответниците Р. Р. И., че считано от 05.09.2022 г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложената обратна разписка и копие от плик, писмото е върнато в цялост като непотърсено от получателя.

Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка от 13.02.2023 г. към Договор за потребителски кредит № ***, ответниците в периода от 14.02.2020 г. до 30.07.2022 г. са извършили плащания при ищеца в размер на 3246.25 лева. От тях ищецът е отнесъл за погасяване на главница по процесния договор сумата от 946.34 лева, за погасяване на договорната лихва – сумата от 1111.04 лева, и за погасяване на закупен пакет допълнителна услуга -сумата от 1188.87 лева.

Ищецът „***" ЕООД на 28.10.2022 г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответниците С. Р. Х. и Р. Р. И. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 13.01.2020 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3288 от 02.11.2022 г. против длъжниците и настоящи ответници, като с 5 разпореждане № 15795 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС, е отхвърлено заявлението за сумата от 1103.46 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и за сумата от 2207.67 – закупена услуга „Флекси“, към Договор за потребителски кредит № *** от 13.01.2020 г.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжниците са депозирали възражения за недължимост на сумите по нея, в които твърдят, че не дължат изпълнение на сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.

По основателността на предявения установителен иск:

Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между ищеца и ответниците е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответниците в качеството й на кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.