Решение № 1250 от 03.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503257 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Р България, с която обжалва решение № 5 196 от 18.09.24 г., постановено по гр. д. № 9 735/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прокуратура на РБ и СДВР да заплатят при условията на солидарност на К. Г. Б. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.12.2014 г. до 17.11.2020 г., настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата (НОХД № 3 888/18 г. и свързаните с него предварително производство и въззивно такова), ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 24.58 лв., сторени деловодни разноски, на основание чл. 7 7 от ГПК, Прокуратура на РБ и СДВР да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 420 лв., държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не са представени пред първата инстанция годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Твърди, че първоинстанционният съд е отбелязал в решението какви фактически положения са установени, но не е отбелязал от кои доказателства следват направените правни изводи, от 1 какви събрани доказателства са установени. Твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и конкретно съотнесени към настоящия казус приетите за установени доказателства и как са се отразили на ищцата. В тази връзка твърди, че съдът не е съобразил доводите на ответника, подробно изложени в отговора на исковата молба, свързани с интензитета на образуваното наказателно производство, тъй като в продължителен период делото се е намирало в съдебна фаза.

Следва да се отчете неговата фактическа и правна сложност, поведението и на останалите участници в наказателния процес, както и извършените процесуално-следствени действия и действия по разследването. Твърди, че съдът е посочил, че ищцата е изпитвала негативни преживявания от проведения наказателен процес, като е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищцата по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Твърди, че в хода на производството не е доказано уронване на престижа, личното достойнството и доброто име и злепоставяне сред обществеността, както и същите да са в пряк резултат от процесното обвинение. Доброто име на личността е неотменимо морално благо и представлява положителната обществена оценка на пострадалия, неговата известност в обществото като човек нравствен морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му качества. В тази връзка твърди, че принципно твърденията, че е подронено доброто име, не попадат в обема на обикновените вреди, а подлежат на пълно и главно доказване. Доброто име не е благо, присъщо на всяка личност, а подлежи на доказване.

Инвокира доводи, че от съдебно-психиатричната експертиза, както и от мотивите на съдебния акт, е ясно, че няма пряка причинно- следствена връзка между наказателното производство и психиатричните диагнози на ищцата. Твърди, че ищцата е оправдана за конкретното деяние по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 2 от НК, но за подобно поведение същата вече има влязла в сила присъда от 01.07.2021 г., като производствата са текли успоредно във времето, като първото изцяло поглъща процесното. Позовавайки на съдебната практика твърди, че в случая е налице личност, осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици, дискредитирана в обществото, при която нивото на душевните притеснения и негативни изживявания е занижено и това следва да се приеме, че води до намаляване размера на обезщетението. Твърди, че дори да се приеме, че са отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетение, някои от тях са ценени превратно, а други са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, както и на обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на проявление на вредите.

Навежда твърдения, че е нарушен принципа на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Твърди, че при определяне на размера следва да се държи сметка и за 2 обществено икономическите условия в страната за периода, за който се претендира обезщетението. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Като отправна точка може да служи статистическата информация към твърдения момент на влизане в сила на оправдателната присъда от 28.08.2023 г. и могат да бъдат използвани данните за 2022 г. Твърди, че трябва да бъде обърнато внимание на компонентите, които включва този доход. Оспорва и изводите за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и останалите твърдени конкретни увреждания, имащи трайна последица за физическото и психическото състояние на ищцата. Не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че по делото се установиха негативни преживявания, значително по-малко от твърдените и тяхната тежест. По този начин съдът е присъдил обезщетение, което не е съответно не само на действително доказаните претърпени вреди, а и на собствената оценка на ищцата за размера на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обвинението.

Твърди, че решението, в частта, в която исковата претенция на ищцата за имуществени вреди е отхвърлена като неоснователна и недоказана, е правилно и законосъобразно. Ето защо моли съда да постанови решение, с което отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск, алтернативно моли да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени.

Ответникът по тази жалба К. Г. Б. оспорва същата. Твърди, че тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Твърди, че съдът е възприел правилно описаната фактическа обстановка.

С въззивна жалба ищецът К. Г. Б. оспорва решение № 5 196 от 18.09.24 г., постановено по гр. д. № 9 735/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове. Твърди, че е неправилен общият подход на съда в решението му е към целенасочено „поставяне под съмнение“ или „омаловажаване“ на претенцията, аргументите и основанията на ищцата. В тази връзка твърди, че са посочени са присъди от други дела от съдебното минало на ищцата - доколкото става въпрос за конкретно дело, внушавани са „съмнения“ относно обективността в показанията на свидетелите, допуснати от съда, внушавани са „съмнения“ относно преживените „смущения“ от ищцата и влошаване на здравословното и състояние, внушавани са „съмнения“ относно „връзката“ и „паралела“ между наказателното производство и промените в здравословното и психологическо състояние на ищцата доколкото липсата на „категоричност“ е характерен професионален атрибут на психиатрите - няма психиатър, който да е „категоричен“ за каквото и да е в „тяхната“ област. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи в пълен размер претенциите.

Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата.

Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи оспорва жалбата на ищцата и поддържа тази подадена от прокуратурата. Излага доводи, че в производство не са установени елементите от фактическия състав за да бъда ангажирана отговорността на ответниците. В хода на съдебното производство е установено, че по отношение на ищцата е имало две наказателни производства, по едно от които същата е била осъдена с влязла в сила присъда, поради което не би могло да се направи категоричен извод относно това, на какво 3 се дължат проблемите на ищцата и дали същите са възникнали с оглед първото образувано досъдебно производство. Смята, че не следва да се твърдят психологически травми от какъвто и да е характер без да са извършени необходимите периодични медицински прегледи от лекар на лицето, без налична придружаваща документация за последващи наблюдения върху пациента, както и без да са направени съответните медицински изследвания. Оспорва по основание и размер обезщетението, претендирано за имуществени и неимуществени вреди. Размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди категорично противоречи на принципа за справедливост регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

Твърди, че установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г., както и решения по чл. 290 ГПК , дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението, тъй като институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е средство за неоснователно обогатяване. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната от ищцата въззивна жалба като неоснователна и недоказана, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, в размер по преценка на съда.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 5 196 от 18.09.24 г., постановено по гр. д. № 9 735/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратура на РБ и СДВР да заплатят при условията на солидарност на К. Г. Б. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.12.2014 г. до 17.11.2020 г., настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата (НОХД № 3 888/18 г. и свързаните с него предварително производство и въззивно такова), ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лв., както и за периода от 08.12014 г. до 28.01.2016 г., както и тази за имуществените - сумата от 1 701.34 лв., имуществени вреди, конкретно изброени лекарства в уточнителната молба за периода от 17.12.2018 г. до 19.05.2023 г., като неоснователна, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 24.58 лв., сторени деловодни разноски; осъдил е на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ К. Г. Б. да заплати на СДВР сумата от 530 лв., юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете и е осъдил на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ и СДВР да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 420 лв., държавна такса и възнаграждение за вещо лице.