Решение № 286 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20234400500304 по описа за 2023 година

С решение № 13 от 10.02.2023 г. по гр.д.№ 222 по описа на 2022 година на НРС е осъден М. М. Г. да премахне изградената на общата граница между УПИ IX-565, квартал 59 с административен адрес в с.*****, общ.****, ул.“****”№ 4, негова собственост и УПИ IV-570, квартал 59 по плана на селото с административен адрес в с.*****, общ.****, ******* съсобственост на ищеца С. А. Т., в имота на ответника М. М. Г. външна тоалетна, представляваща незаконен строеж по смисъла на чл.225а от ЗУТ, както и е осъден М. М. Г. да монтира улуци и водосточни тръби на покривните скатове на стопанските постройки в неговия УПИ IX-565, квартал 59 с административен адрес в с.*****, общ.****, ул.“**** ”№4, построени на границата с УПИ IV-570, квартал 59 по плана на селото с административен адрес в с.*****, общ.****, ******* за отвеждане на дъждовните води изцяло в собствения на ответника УПИ IX-565, квартал 59 с административен адрес в с.***********.Осъден е М. М. Г. да заплати на С. А. Т. направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 30 1 лв. и внесената сума в размер на 380 лв. за вещо лице.

Депозирана е въззивна жалба от М. М. Г., чрез пълномощник, против решение № 13/10.02.2023 г. по гр.д.№ 222/2022 г. по описа на НРС.Излагат се доводи, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане да се отмени решение № 13/10.02.2023 г. по гр.д.№ 222/2022 г. по описа на НРС като неправилно и необосновано, ведно със законните от това последици, като се присъдят и разноските по делото.

За въззиваемата страна С. А. Т. процесуалният представител изразява становище да се остави в сила решението на НРС по гр.д.№ 222/2022 г. като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.

Във въззивната жалба се сочи, че по делото не е доказано към кой момент на въззиваемия му е пречено да упражнява правото си на собственост върху 1/ 6 ид.ч. от процесния имот, тъй като той живее в С., а лятото идва събота и неделя, но не живее там.

От доказателствата по делото се установява, че въззиваемият С. Т. е съсобственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІV-570 кв.59 по плана на с.*****, обл.Плевен, като притежава 1/6 ид.ч. от същия, въззивникът М. Г. е съседен на неговия поземлен имот, представляващ УПИ ІХ-565 в кв.59.

Всеки собственик, както и всеки съсобственик, е активно легитимиран да предяви иск по чл.109 ЗС, за да защити правото си на собственост.

Сочи се също така във въззивната жалба, че по делото не е установено от въззиваемия кога въззивникът е осъществил неоснователно въздействие действие или бездействие, с които да е създал пречки за използване на имота, по - големи от обикновените, като за всеки случай те трябва да са конкретни, 2 а в случай това не е установено по делото, като се позовава на решение по гр.д.№ 10/1984 г., ОСГК.

В ТР № 31/84 г. от 6.ІІ.1985 г. по гр.д.№ 10/84 г., ОСГК е посочено, че основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС иск срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим, като съдът е компетентен да разрешава спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.

Във въззивната жалба се сочи, че не е доказано по делото имотът на въззивника да е наводнявал имота на въззиваемия и да е имало фекални води в неговия поземлен имот и да му пречи да го ползва по предназначение.Тоалетната на въззивника, дори да е незаконен строеж, тъй като няма строителни книжа, строена през 1970 г., не означава, че той създава пречки на съседния имот на въззиваемия за ползването му и за уважаване на иска по чл.109 ЗС, като въззиваемият е следвало да докаже, че извършеният строеж действително и конкретно накърнява притежаваното от него право на собственост.

В решение № 46/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 438/2010 г., І г.о., на което се позовава въззивникът, е посочено, че сам по себе си вещноправният и градоустройствен статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка не може да обуслови извод за основателност на иск по чл.109 от ЗС, тъй като не този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост.Статутът на постройката има значение само в хипотезата, когато построеното пречи на упражняването на правото на собственост върху съседен имот.

В решение № 416/16.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 27/2010 г., ІІ г.о., на което също се позовава въззивникът, е прието, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 от ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик.

Сочи се също така във въззивната жалба, че по жалбите на въззиваемия и до 3 днес не са връчени предписанията на Община **** за събаряне и монтиране на улуци и РДНСК, а самият въззиваем няма улуци на сградите си, а само на част от тях.

В хода на първоинстанционното производство са приложени уведомителни писма от 12.05.2021 г., от 08.10.2021 г. и от 07.01.2022 г.; писмо на РДНСК от 27.07.2021 г., заповед от 07.03.2022 г., известия за доставяне, констативен акт №1 от 14.01.2021 г., жалби и становища на страните.

Във въззивната жалба е налице позоваване и на заключенията на вещото лице.

От заключението на ВЛ от 27.09.2022 г. е видно, че между двата имота има денивелация от около 0,80 см., като УПИ ІХ-565 е разположен в по-високата част.

Въззивникът се позовава и на чл.87, ал.2 и ал.3 ЗУТ.

Във въззивната жалба е налице позоваване на изграден беТ. улей, който според заключението на ВЛ е изграден на общата имотна граница, с наклон към имота на жалбоподателя, за оттичане на повърхностни води от УПИ ІХ565.Сочи се също така, че има изградена циментова яма в двора си за отвеждане на водата, като в имота на въззиваемия няма такава.

От показанията на свидетеля Ч. Г., син на въззивника, се установява, че в техния имот има изкопано нещо като открита яма 1,50-1,50 м., изкопан трап, в който водата да се оттича, да се събира в него и да попива.Има канавка, която е изкопана над 10 години, върху самия цимент върви вода и се оттича в канавката.

Във въззивната жалба е налице позоваване на заключението на ВЛ във връзка с ямата на тоалетната.

От заключението на ВЛ е видно, че изградената в УПИ ІХ-565, кв.59 по плана на с.***** тоалетна е без строителни книжа и същата не е съобразена с чл.47, ал.2 ЗУТ, няма съгласие по реда на чл.21, ал.5 от ЗУТ от собственика на УПИ ІV-570 в кв.59 по плана на с.*****.Тя представлява незаконен строеж съгласно чл.225а от ЗУТ.Ако ямата е изгребна, не би трябвало да се оттичат каквито и да било фекалии, а същите се изпомпват при запълване на ямата от специализирана техника.Ако ямата е попивна, фекалните води от нея попиват в почвата.

4

Във въззивната жалба също така относно това къде се оттича водата от дъжда от сградите на въззивника, относно разрушаването на сграда на калкан от въззиваемия, липсата на канализация в имота на въззиваемия, няма съоръжение за оттичане на повърхностни води.

ВЛ е посочило, че дъждовната вода може да пада по стените, може и върху имота.Разрушаването от страна на въззиваемия на сграда от 15 кв.м. на калкан, може да доведе до неправилно оттичане в неговия имот.

ВЛ е установило денивелация, а във връзка с чл.87, ал.2 и ал.3 от ЗУТ няма изградено такова нещо -канализация или яма.

С оглед на соченото във въззивната жалба, в заключението на ВЛ от 09.01.2023 г. е посочено, че дъждовните води от всички стопански постройки в УПИ ІV-570 се отвеждат в имота.Част от тях имат поставени улуци, други не.

Във въззивната жалба също така е налице позоваване на заключението на ВЛ, което е посочило, че самите постройки - тоалетната, канавката и сградите, които са без улуци в имот ІХ-565, кв.59 по плана на с.*****, не пречат на въззиваемия да засажда и ползва собствения си УПИ ІV-570 в кв.59 по плана на с.*****.

Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваното решение не става ясно защо се кредитират някои от показанията на свидетелите по делото, а други не.Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Ч. М.в, а е кредитирал показанията на свидетеля Р. В., който се е намирал в залата на 26.10.2022 г. при провеждане на съдебното заседание по делото.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 от ГПК, тъй като двамата свидетели познават имотите, разположението на сградите в тях, наличието на денивелация на терена, поставените улуци на сградите, мястото, времето и начина на изграждането им.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като твърдяните от въззиваемия пречки не могат да мотивират цялостното премахване на тоалетната, тъй като има изградена септична яма, която поема достатъчно по обем фекални води при необходимост.Относно решението в частта за поставянето на улуци на 5 стопанските постройки на въззивника се установява, че самият въззиваем няма улуци на част от постройките в имота си и няма съоръжение за отвеждане на дъждовни и повърхностни води от имота, съгласно чл.87, ал.2 и ал.3 ЗУТ, т.е. водата в имота на въззиваемия е вследствие неговите действия, а не на въззивника, който не му пречи да ползва имота си по предназначение.

Въз основа на гореизложеното установено следното. въззивната инстанция приема за

За да се уважи иск с правно основание чл.109 от ЗС, както е прието в т.3 от ТР № 4/16.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 4/2015 г., ОСГК, е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.Тези пречки за използването на имота трябва да са по - големи от обикновените с оглед на чл.50 от ЗС.

В ИМ е посочено, че фекалните води от изградената тоалетна не е снабдена с нормативно установените изисквания, действали към момента на изграждането й, както и със сега действащите правила в тази насока, поради местоположението й, тъй като няма нужното отстояние от неговия имот, а не е давал съгласие за изграждане на външна тоалетна на регулационната им граница.

С оглед на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че въззиваемият е станал съсобственик на УПИ ІV-570 през 2 000 г., като притежава 1/6 ид.ч.

От доказателствата по делото се установява, че на общата за двата имота граница, в УПИ ІХ-565, собственост на М. Г., е построена една външна тоалетна, която е без строителни книжа.Тя представлява незаконен строеж съгласно чл.225а от ЗУТ.

По отношение на оттичането на фекалните води от така изградената тоалетна, е възможно ямата да е попивна или изгребна.

Тоалетната в УПИ ІХ-565 е строена след 1965 г., по-конкретно през 1970 г.

Съдът счита въз основа на събраните в хода на производството доказателства, че процесната тоалетна, която представлява незаконен строеж, не води до основателност на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като не пречи на въззиваемия да упражнява правото си на собственост.Искът по чл.109 ЗС е за защита правото на собственост, този иск 6 е основателен, само когато при изграждането на незаконен строеж в съседен имот се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на собственика.

Разпечатката съдържа 48 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8de8fc92-58cb-4a7f-9019-14c1a6e471fe